Корбевац

Корбевац
— село —
Корбевац 42.5889, 22.0228
Страна	Сърбия
Окръг	Пчински
Община	Вранска баня
Площ	10,02 km²
Надм. височина	441 m
Население	660 души (2011) 65,9 души/km²
Кмет	Радован Йованович
Пощенски код	17545
Телефонен код	(+381) 17
МПС код	VR

Корбѐвац или Корбевец^[1] (на сръбски: Корбевац или Korbevac) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, градска община Вранска баня. Център е на местна самоуправа.^[2]

География

Географско положение

Селото е разположено във Вранската котловина, край Корбевската река, близо до вливането и в Южна Морава. Отстои на 17 км североизточно от окръжния център Враня, на 5 км северно от общинския център Вранска баня, на 7,8 км западно от село Клисурица, на 2,2 км южно от село Превалац и на 4,8 км източно от владичинханското село Мазарач. Къщите му са разположени от двете страни на регионален път R 239 (известен като Руски Пут), свързващ Враня и Босилеград.

Тип на застрояване и землище

По своя план Корбевац е пръснат тип селище, съставено от няколко махали носещи имената на главните родове. Землището му заема площ от 10,02 км².^[3] Местностите в него носят следните имена: Жилинце, Площак, Кадина Долина, Росуля, Мечкарник, Соколица, Ясен, Чардарево, Камберица, Илиска Падина, Върбачка Долина, Градище, Селище, Свинярник, Рупе, Майдан.^[4]

Климат и води

• Графика 1. Количество на средномесечните валежи през годината (в мм воден стълб)^[5]

• Таблица. Данни за температурата и валежите през годината^[6]

Климатични данни за село Корбевац, Сърбия
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Средни максимални температури (°C)	4,0	7,1	12,4	16,9	21,7	25,6	28,2	28,5	24,6	16,5	10,1	5,3	16,0
Средни температури (°C)	0,4	2,0	7,1	11,1	15,7	19,1	21,1	21,2	17,6	12,7	6,1	1,9	11,4
Средни минимални температури (°C)	−3,2	−1,5	1,8	5,4	9,7	12,7	14,1	14,0	10,9	6,9	2,2	−1,5	6,0
Средни месечни валежи (mm)	39,0	35,0	38,0	43,0	62,0	53,0	42,0	35,0	39,0	44,0	55,0	49,0	534,0

История

Корбевац е едно от старите селища във Вранско. Основано е на мястото на римско селище с крепост, жителите на което най-вероятно са се занимавали с рударство. За това подсказва наименованието на местността Майдан, както и могилите намиращи се там. За тях се предполага, че са образувани като насипи след промиване на злато.^[7] В местността Рупе се намират могили, в които са откривани урни. В местността Градище (652 м) още Феликс Каниц през 1889 г.^[8] намира останки от крепост, за която смята че е римска.^[9] Под Градище се намира местността Селище.^[10]

В документ от 1519 г. селото е споменато като един от големите производители на лен във Вранско, с 2500 оки за година.^[11] По данни от османски регистър през 1529 г. в Корбевац са записани 35 християнски ханета.^[3] В данъчен регистър (дефтер) от 1654/5 г., описващ броя на домакинствата (хане) облагани с джизие във вилает Враня (Иврание), Корбевац (Корбефче) е упоменато с 1 джизие-хане.^[12]

Преди 1878 г. най-плодородната земя от днешното землище на селото е собственост на мюсюлмани от Враня, а местните селяни работят като чифлигари. По това време селото е разположено в хълмистите и по-неплодородни местности Свинярник и Соколица. След освобождението местните стават собственици на чифлишката земя и преместват домовете си в низината, край Корбевската река.^[13]

По време на Първата световна война селото е във военновременните граници на Царство България, като административно е част от Вранска околия на Врански окръг и е център на Корбевската община.^[1]

По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Асен Анд. Зашев от Коркина е български кмет на Корбевац от 22 септември 1941 година до 23 март 1942 година. След това кметове са Александър Дим. Петров от Кюстендил (11 март 1942 - 18 януари 1943), Александър Илиев Караилиев от Пазарджик (22 юли 1943 - 1 септември 1943) и Съйко Гешев Съйков от Ъглен (18 декември 1943 - 9 септември 1944).^[14]

Археологически обект „Градище"

Укреплението Градище или Кале се намира на юг от селото, от лявата страна на Корбевската река. Представлява невисоко плато, което доминира над околността. Лесно достъпно е единствено от южната си страна. Най-стари данни за Градище се откриват в едно писмо на Д. Сабовлевич от 1885 г. адресирано до сръбския археолог Михаило Валтрович. В него автора съобщава, че е видял останки от крепостна стена с окоп пред нея (външен град). Също така споменава и за още една крепостна стена в най-високата част на платото (цитадела). През 1889 г. Каниц посещава Корбевац и оставя сведения за локалитета. Той заварва трудно забележими останки от зидове, обрасли с храсти и трева. През 1951 г. се правят проучвания от Сръбския археологически институт в лицето на археолозите Милутин Гарашанин и Драга Гарашанин. Те изследват цитаделата, за която съобщават, че е градена от ломени камъни и редове от тухли споени с хоросан. На ъглите се намират кули с диаметър от около 6 метра. На два пъти археолози от Вранския музей посещават Градище. Първо през 1964 г. укреплението е проучвано от М. Йованович, който открива кладенец в цитаделата. И за втори път през 1996 г., когато Митрович и Булатович потвърждават информацията, че крепостта се състои от външен град и цитадела. Изказват мнение, че цитаделата има площ от около 2 хектара и във времето, когато функционира е плътно застроена. В последните години обекта е сондиран на два пъти.^[15]

Етимология на името

Названието на селото има романски произход.^[16] Произлиза от корена корб, който означава гарван.

Население

Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 660 жители.^[17]

Демографско развитие

• Графика 2. Промени в броя на жителите през годините. Обхваща периода 1879 – 2011 г.^{[3][17][18][19]}

Етнически състав

Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.^[20]

• сърби – 708 жители (99,58%)
• македонци – 2 жители (0,28%)
• неизяснени – 1 жител (0,14%)

Произход на населението

При своята теренна работа във Вранската котловина в периода 1951 – 1955 г.^[21] Йован Трифуноски посещава и Корбевац, като описва родовете в селото и техния произход. Родовете ги дели на четири типа: староселци (23 къщи), преселници от Вранско (50 къщи), преселници от други области (44 къщи) и с неизвестен произход (43 къщи).

• Староселци: Мутавджици (9 къщи), Джокинци (10 къщи), Гарепци (2 къщи) и Античи (2 къщи), като последните два рода произхождат от Джокинци.
• Преселници от Вранско: Рашинци (9 къщи), по произход от село Бачвище, Владичинханско. – Велиновци (6 къщи), дошли от село Дуга Лука, по произход от Горна Пчиня. – Пепеларци (3 къщи), дошли от село Себевране, по произход от село Божица, Сурдулишко. – Раденковци (3 къщи), дошли от село Себевране, по произход от село Любата (Горна Любата и Долна Любата), Босилеградско. – Алексичи (2 къщи), дошли от село Богошево, Владичинханско, по произход от Босилеградско. – Николичи (1 къща), дошли от село Гумерище, по произход от Косово. – Митичи (1 къща), дошли от село Тибужде. – Янкерци (1 къща), дошли от село Липовац, по произход от село Уйно (Горно Уйно и Долно Уйно), Кюстендилско. – Станоевичи (1 къща), дошли от село Липовац, от род Марковци. – Трайковичи (1 къща), дошли от село Буйковац, род Цункинци. – Стойковички (1 къща), дошли от село Буйковац, род Церовци. – Кръстинци (6 къщи), дошли от село Клисурица, по произход от село Стаевце (Горни Стаевац и Долни Стаевац), Търговишко. – Младеновичи (2 къщи), дошли от село Несвърта. – Митичи II (1 къща), дошли от село Прибой, Владичинханско. – Бабаянини (4 къщи), дошли от Бабина поляна или Църни връх. – Валявичари (1 къща), дошли от село Островица, Владичинханско. – Мирчинци (7 къщи), дошли от село Върбово, Владичинханско.
• Преселници от други области: Кърпейци (10 къщи), дошли от село Кърпейце в Гърделишката клисура, Лесковашко. – Чосинци (7 къщи), роднини на Кърпейци. – Донинчики (4 къщи) и Веляци (7 къщи), дошли от село Ръжана (Горна Ръжана и Долна Ръжана), Босилеградско. – Алексичи (1 къща), дошли от село Радибужде, Кривопаланешко. – Поповичи (5 къщи), дошли от село Власе в Поляница. – Стрезовци (1 къща), дошли от село Стрезовце, Прешевско. – Джорджиини (1 къща), дошли от село Ново село, Търговишко. – Пайсторчики (3 къщи), по произход от Горна Пчиня. – Маскаленко (1 къща), по произход от Русия. Родоначалник им е руски белогвардеец. – Биволарци (4 къщи), преселници, от влашки произход.
• Родове с неясен произход: Орденци (6 къщи), Стаинци (6 къщи), Здравковци (10 къщи), Цветковци (2 къщи), Бандилци (4 къщи), Марчинци (2 къщи), Русимови (3 къщи), Милосавлевичи (5 къщи), Гребенари или Средарци (3 къщи) и Бърдарци (2 къщи).^[22]

Образование

В селото съществува начално осмокласно училище (Крал Петър I Освободител), основано през 1892 г., както и детска градина (Руски споменик).^[3]

Религия

В църковно отношение селото е част от Пчинското архиерейско наместничество на Вранската епархия и е център на Корбевската енория, в която освен него влизат и селата Превалац, Паневле, Себевране, Клисурица, Липовац и Сливница.^[23]

В селото съществува храм носещ името Успение на Пресвета Богородица (Св. Богородица).^[24] Той е построен през 1835 г. на мястото на стара църква със същото име. През османския период са съществували още две църкви (Св. Никола и Св. Йован).^[3][13]

Бележки

1. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско...стр. 12
2. Сайт на Град Враня. Посетен на 13 ноември 2013 г.
3. Географска енциклопедија насеља Србије... стр. 380.
4. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 104
5. Данни за средномесечните валежи на сайта climate-data.org. Посетен на 16 ноември 2013 г.
6. Данни за температурата и валежите на сайта climate-data.org (посетен на 16.11.2013 г.)
7. Гарашанин, М. Д. Гарашанин. Археолошка налазишта у Србију, Београд, 1951, стр. 31
8. Радичевић, Д. и др. Сондажна истраживања рановизантијских..., стр. 162
9. Kanitz, F. Serbien Land und Bevölkerung, II Band, Leipzig, 1909, p. 260.
10. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 104 – 105
11. Стојановски, А. Врански кадилук у XVI веку, Народни музеј у Врању, 1985, стр. 100
12. Грозданова, Елена (състав.) и др. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история, Том 8, С., ГУ на архивите при МС/Държавна агенция „Архиви“. 2001, стр.244.
13. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 105
14. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
15. Радичевић, Д. и др. Сондажна истраживања рановизантијских..., стр. 162 – 163
16. Ивич, Паул. Избрани огледи, Т.1, Просвета, 1991, стр.243
17. Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати...стр.88
18. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско...стр.12
19. Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима...стр.176 – 177
20. Национална или етничка припадност – Подаци по насељима...стр.202 – 203
21. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 5
22. Трифуноски, Ј. Врањска котлина...стр. 105 – 106
23. Сайт на Вранската епархия (посетен на 13.11.2013 г.)
24. Сайт на Вранската епархия^{[неработеща препратка]} (посетен на 04.02.2014 г.)

Ползвана литература

• Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917. Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.
• Трифуноски, Ј. Врањска котлина. Антропогеографска испитивања, књ. II – посебни део, Скопје, 1963, 254 стр.
• Колектив. Географска енциклопедија насеља Србије, Том I, Стручна књига, Београд, 2001, 549 стр. (съставена под ръководството на Сърболюб Стаменкович.)
• Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Републички завод за статистику, Београд, 2011.
• Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Републички завод за статистику, Београд, 2003.
• Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Републички завод за статистику, Београд, 2004.
• Радичевић, Д. и др. Сондажна истраживања рановизантијских утврђења у Вранској бањи и Корбевцу, ГСАД 20, 2004, стр. 145 – 169.

Външни препратки

• Филм за селата Корбевац и Себевране с участието на проф. Момчило Златанович
• Прогнова за времето в Корбевац на сайта accuweather.com