Ирина Палеологина (съпруга на Михаил Асен)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ирина Палеологина.

---

Ирина Палеологина
българска царица[1]
Родена	1327 г. Византия
Починала	не по-рано от 1356 г.
Управление
Други титли	византийска принцеса
Герб
Семейство
Род	Палеолози
Баща	Андроник III Палеолог
Майка	Анна Савойска
Братя/сестри	Ирина Палеологина Михаил Палеолог Йоан V Палеолог Мария Палеологина
Съпруг	Михаил Асен

Ирина Палеологина (Irina Palaiologina, на гръцки: Ειρήνη Παλαιολογίνα); * 1327, † сл. 1356) е византийска принцеса и българска царица^[2] – съпруга на цар Михаил IV Асен. Известна е и като Мария Палеологина (Maria Palaiologina, Μαρία Παλαιολογίνα).

Биография

Ирина е дъщеря на византийския император Андроник III Палеолог (упр. 1328 – 1341) и втората му съпруга Анна Савойска (* 1306 † 1359), дъщеря на граф Амадей V Савойски и на Мария Брабантска.^[3] По-голяма сестра е на византийския император Йоан V Палеолог (упр. 1341 – 1391)^[4] и на деспот Михаил Палеолог (1337 – 1370).^[5] Според историците тя се ражда през 1330 г. с кръщелното име Мария.

Малко след битката при Русокастро през 1331 г. принцесата е обещана на българския престолонаследник Михаил Асен – син на царя на България Иван Александър и влашката принцеса Теодора Басараб. Когато Мария е едва на 9, а бъдещият ѝ съпруг – на 15 г., те са сгодени в Адрианопол. Сватбата се отлага с няколко години заради крехката възраст и на двамата. Въпреки неяснотите и разминаването в датите може да се предположи, че по време на брачната церемония българският престолоноследник Михаил Асен е бил около 19-годишен, а съпругата му, прекръстена на Ирина в знак на очаквания дълбок мир между византийци и българи, на 13 г. Нищо не е известно за двойката по-нататък. Няма свидетелства от този брак да са се родили деца. Знае се само, че той е продължил до 1355 г., когато Михаил Асен загива край София в битка с турците. Съпругата му Мария-Ирина отива за кратко в Константинопол, но след това решава да се върне в Несебър и да се замонаши. Знае се, че след като става монахиня, Мария приема името Матаиса. До края на живота си остава в несебърския манастир „Богородица Елеуса“, където е погребана през 1399 г. Принцеса Матаиса Палеологина умира в период, в който Несебър е окупиран от турците. Погребана е символично в края на XIV в. в Старата митрополия "Св. София”.

Гробницата в Месемврия

В своя „Албум от пътешествията в Турция, извършени по заповед на Негово Величество император Николай I през 1829 – 1830 г.“ шонтландският библиотекар Чарлз Седжер разказва, че в „старата катедрала“ на Месембрия е видял гробницата на царицата. „Там се вижда доста добре запазеният гроб на принцесата Мария Кантакузина, дъщеря на императора Йоан Андроник Палеолог Младши, която се е оженила в 1335 г. в Адрианопол за княз „Асаниус Михаил“, син на българския цар Иван Александър“. Рисунка на гробницата за неговия албум прави френският баталист и гравьор Август Дезарно, който го придружава при това му пътуване из някогашната Османска империя. Гравюрата е нарисувана през 1829 г. след превземането на града, макар и за кратко, от руските войски на 11 юли същата година.

Няколко години по-късно през това място минава и френският византолог и египтолог Бруне де Пресле заедно с Александър Бланше (Brunet de Presle and Alexandre Blanchet), които през 1856 г. издават в Париж своя труд „Гърция от римското завоение до наши дни“ (Grece depuis la conquete romaine jusqu'a nos jours). В него също има приложена рисунка на въпросната гробница, направена от френския гравьор, илюстратор, литограф и издател Августин Франсоа Леметр (Augustin François Lemaitre). По думите на Седжер след смъртта на съпруга си принцесата се оттеглила в манастир при Месембрия (дн. Несебър), където се замонашила под името Матаиса и е умряла през 1390 г. Тя е била погребана в Старата катедрала, където шотландецът вижда гроба ѝ вляво при влизането в развалините. Надгробният мрамор е бил изваден от гроба от сегашния архиепископ от страх турците да не го вземат за строежи“ – допълва разказа си Седжер. При всички случаи е сигурно, че надгробната плоча на принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана след смъртта си в църквата „Св. София“ (Старата митрополия), дълги години е пазена в пода на несебърската църква „Св. Възнесение Христово" („Св. Спас"), което потвърждава думите на Седжер, че тя е била извадена от гробницата и прибрана, за да не бъде поругана от османлиите.

Днес мраморното надгробие се намира в Археологическия музей на Несебър. Надписът върху него гласи: „Упокои се рабиня божия Матаиса Кантакузина Палеологина в година 1441, месец ноември, индикт V". Гробът е разположен противоположно на олтара и е обърнат на юг – т.е към Константинопол. В него е открита фиала – императорска купа, но освен това украсата на аркадата над гроба е оформена с клиновидни дялани камъни. Върху тях са поставени седем монограма – три от тях са на Палеолозите, два на Кантакузини и един на император Мануил І Комнин. Смята се, че когато през 1440 г. Димитър Палеолог е станал управител на Месембрия, верен на традицията той е поръчал надгробната плоча на принцеса Мария Кантакузина Палеологина, запазена и до наши дни.

В един документ от септември 1365 г., намерен в архива на светогорския манастир „Лавра“, се споменава за някоя си покойна деспина Ирина, която притежавала имоти около Сяр. Христо Матанов допуска въпросната деспина Ирина да е била именно вдовицата на Михаил-Асен. Въз основа на тази идентификация, която според Матанов да е твърде вероятна, макар и не солидно подкрепена от достатъчен изворов материал, се прави предположение, че след 1356 г. Ирина Палеологина се е установила в двора на царица Елена в Сяр.^[6]

Семейство

Ирина се омъжва през 1336 г. за българския цар Михаил IV Асен (ок. 1322 – 1355), първородния син на цар Иван Александър (1331 – 1371) от брака му с царица Теодора Басараб.^[7] През 1355 г. Михаил-Асен е убит в битка с османците близо до София. Традиционно се смята, че бракът им е бездетен. Известно е, че тя се връща във Византия след неговата смърт^[8].

Вижте също

• Палеолози
• Кантакузини
• Шишмановци
• Месембрия

Източници

1. Georgios Phrantzes Liber I, 8, p. 39.
2. Georgios Phrantzes Liber I, 8, p. 39.
3. Jeanne de Savoie, fmg.ac
4. Nicol, Donald M., The Last Centuries of Byzantium. Cambridge: Cambridge University Press, 1993, 2nd edition. ISBN 0-521-43991-4
5. Guilland, Rodolphe. Recherches sur l'histoire administrative de l'Empire byzantin: Le despote, δεσπότης // Revue des études byzantines 17. 1959. DOI:10.3406/rebyz.1959.1199. p. 52 – 89. Посетен на 28 май 2011. (на френски)
6. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 183.
7. EIRENE Maria Palaiologina, fmg.ac
8. EIRENE Maria Palaiologina