Родена е в семейството на император Андроник III Палеолог и втората му съпруга Анна Савойска. Била по-малка сестра на император Йоан V Палеолог, който я омъжил през 1355 г. за Франческо Гатилузио, спазвайки обещанието си, дадено в замяна на помощта, която Гатилузио му оказал, за да си върне властта в Константинопол през ноември 1154 г.[3] Освен това императорът предал на Фрачанческо и сестра си управлението на остров Лесбос, който бил отделен като зестра на Мария. След като сватбата била отпразнувана в Константинопол, Мария и съпругът ѝ заминали за Митилини и на 17 юли 1355 г. пристигат на острова, където започнали да управляват като господари (игемони) на острова.[4] Там Мария родила на Франческо трима сина:
Изглежда, че след омъжването си за Франческо Мария Палеологина запазила православната си вяра и дори успяла да убеди съпруга си да кръстят първородния си син на покойния ѝ баща Андроник III. С името на Мария Палеологина е свързано и популяризирането на култа към свети архангел Михаил на остров Лесбос през втората половина на XIV век, като се смята, че изграждането на няколко църкви, посветени на архангел Михаил – семеен патрон на Палеолозите, – през този период е станало по времето, в което Мария управлява острова заедно със съпруга си.[6]
Мария Палеологина умира по време на голямото земетресение, опустошило острова на 6 август1383[7] или 1384 г.[2], по време на което умират още съпругът ѝ Франческо и двамата им сина Андроник и Доменико.[8] Въпреки че местната Кратка хроника на Леспбос описва подробно драматичните събития от онзи ден, в нея не се споменава нищо за съдбата на Мария по време на земетресението, а някои автори дори смятат, че Мария е починала по-рано – към 1376/77 г.[9], бъркайки по неизвестни причини датата на смъртта ѝ с тази на друга Мария Палеологина, която била сестра на император Андроник IV Палеолог и починала през същата година[10]. Въпреки това през 1403 г. кастилският посланник в СамаркандРуй Гонзалес де Клавихо[a] посещава острова и съобщава, че при земетресението починала и майката на господаря на острова, който през 1403 г. се управлява от третия син на Мария – Франческо II Гатилузио. Смята се, че за смъртта ѝ свидетелства още и фактът, че след смъртта на Франческо I, попечителството върху малолетния Франческо II било възложено на брата на покойния лорд на острова, а не на майката на момчето, както би се очаквало, ако тя е била жива по това време.[12]
Предполага се, че Мария е била положена заедно със съпруга си в големия римски мраморен саркофаг, който е изложен на юг от разкритите основи на църквата „Свети Йоан Предтеча“ в кастела на Митилини, която Франческо I построил приживе като семеен мавзолей.[13]
Бележки
↑Определението испански посланник у
Konstantinidi 2016, с. 108 е анахронизъм , тъй като Испания все още не съществува като държава; по-точно Руй Гонзалес де Клавихо е бил член на посолство, изпратено от кастилския кралЕнрике III при Тимур[11]
