Дейци от Костурско в Богатско, 1938 г. Долен ред от ляво надясно: Христос Кокалениос, Атанасиос Тавандзис, Иванчо Терзиовски, Дамянос Гардзалис, Николаос Нанас, Лазарос Пльоскас. Горен ред: Теодорос Смундас, Николаос Кутувас, Григориос Бакарис, Христос Токас, Христос Трандос, Панайотис Зисиадис, Йоанис Бузиотас (Мадзирис) и Хрисос Киропулос (Заху). Снимка от Музея на македонската борба в Костур
Иванчо Терзиовски е роден в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес Йеропиги, Гърция, в семейството на Андон Терзиовски. Включва се в четите на ВМОРО. По-късно се присъединява към гръцката въоръжена съпротива срещу ВМОРО и става четник на Георгиос Цондос (капитан Вардас). Участва в катастрофалното за гърците сражение с османците в Корещата.[1][2] По-късно с друг ренегат Герго Количев се опитва да организира гръцки комитет в Кърчища.[3] След 1906 година оглавява собствена чета, с която тероризира българските екзархийски села. На 3 юли 1907 година четата му заедно с тези на Георгиос Томбрас (капитан Рупакяс) и Николаос Платанияс (капитан Лахтарас) дават сражение на четата на Атанас Кършаков, в което българският войвода загива.[1][2][4] След това сътрудничи с Павле Илиев и Георгиос Диконимос до Младотурската революция в 1908 година.[1][2]
Към 1907 – 1908 година бащата на Ване Терзиовски, Андон Терзиовски е убит от български революционни дейци като гръцки шпионин.[5]
↑Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония, София 2015, с. 12, 39. У Дончо (Доно) Терзиовски е открита и андартска кореспонденция.
