През 1904 година Цондос е повишен в лейтенант и се включва в борбата с ВМОРО като командва силите на гръцката въоръжена пропаганда след Павлос Мелас и Георгиос Катехакис (капетан Рувас) в Костурско - Костенарията и Корещатата, както и в Леринско и Битолско.[2] Докато е в Македония армията продължава да му изплаща заплата[3]. С чета от 40 души Цондос първоначално обикаля и подготвя гръцките села, граничещи с българските селища в Костенарията, които след Илинденско-Преображенското въстание масово признават върховенството на Българската екзархия. След това прави серия убийства на видни българи в района.[4] На 4 декември 1904 Цондос, заедно с братовчед си Николаос Вардас, капетан Алексис Караливанос и Хрисостомос Хрисомалидис, правят засада и убиват войводата Костандо Живков в Либешево.
На 25 март 1905 година четите на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис, Павлос Гипарис и Йоанис Пулакас, общо около 300 андарти, нападат Загоричани и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е изгорено.[5] След тази акция Цондос за малко се прибира в Атина, но по-късно подновява дейността си. На 18 април Вардас и Захариас Пападас залавят 45 жители на село Сребрено и убиват двама мъже и две жени.[6] През юни 1906 година четата на Георгиос Цондос е разбита край Желево от турски аскер[7] На 14 юни 1907 година Вардас с чета от 120 души влиза в сражение с турска потеря при Лехово, като целта му първоначално е да отмъсти на селата Емборе и Палеор за смъртта на Захариас Пападас.[8] Същата година Георгиос Цондос се изтегля от Македония.
Георгиос Цондос
През 1910 година Цондос е повишен в капитан от артилерията. Участва в Балканската война и се среща с Васил Чекаларов и Иван Попов в Лерин.[9] През 1913 година Цондос е повишен в майор и е определен лично от крал Константинос I да ръководи антипартизанската дейност в Сярско, Кукушко, Драмско и Неврокопско в Междусъюзническата война. През 1914 година става командир на армията в Корча, Автономна република Северен Епир, след което е снет от длъжност. Поддръжник е на крал Константинос I срещу венизелистите.[10] През 1920 година е възстановен на служба като полковник и ръководи военната академия до 1921 година. Тогава е назначен като военен комендант на Атика. През 1925 година Георгиос Цондос е пенсиониран. В 1932 година е избран за депутат от Лерин, а в 1933 – от Костур. Умира през 1942 година в Атина. Автор е на „Венизелистката тирания – хроника 1917 – 1920“ (Η βενιζελική τυραννία. Ημερολόγιο 1917 – 1920) и на спомените „Македонската борба. Хроника 1904 – 1907“ (Ο Μακεδονικός Αγών ημερολόγιο 1904 – 1907).[11]
Цондос
Цондос
Разписка на Цондос за пари, получени от Йоанис Ралис, 3 ноември 1904 г.
Инструкция на Македонския комитет в Атина до Вардас, 5 април 1905 г.
04-08.jpg)
