Едирнеджик

Едирнеджик Αδριανή
— село —
Едирнеджик 41.13629, 24.26653 Едирнеджик Едирнеджик
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Бук
Надм. височина	151 m
Население	853 души (2021 г.)

Едирнеджѝк или Едренеджѝк (на гръцки: Αδριανή, Адриани, до 1927 година Εδερνετζίκ, Едернедзик^[1]) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук.

География

Селото е разположено в Драмското поле на 160 m надморска височина на 5 километра източно от Драма.^[2]

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от турското Edirnecik, умалително от Edirne < Одрин < Αδριανού(πολις).^[3]

Античност и Средновековие

Северно от Едирнеджик, в южното подножие на Коджадаг (Мегаловуни) на хълма Свети Йоан (600 m) е разположена античната и средновековна крепост Свети Йоан, както и църквата „Свети Йоан“, останка от стар манастир.^[4]

В Османската империя

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Едирнецик (Edirnetsik) живеят 240 гърци.^[5]

Църквата „Свети Николай“ е от 1884 година.^[6]

В края на XIX век Васил Кънчов минава през селото и пише, че има 100 гръцки и 180 турски къщи.^[7] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Едренеджик има 500 жители българи християни, 450 гърци и 50 цигани.^[8]

В 1902 – 1909 година учители в Едирнеджик са Александър Целиос – секретар на революционния комитет „Аминас“ в паланката, и Александрос Лукас – член на терористичната група в Едирнеджик.^[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Едирнеджик (Edirnedjik) се състои от 250 гърци и в селото действа основно гръцко училище с 2 учители и 40 ученици.^[10]

В Гърция

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1927 година селото е прекръстено на Адриани.^[1]

В 1923 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на Едирнеджик се изселва и на негово място са заселени 907 души гърци бежанци.^[2] В 1928 година Едирнеджик е смесено местно-бежанско село със 178 бежански семейства със 788 души.^[11]

Населението намалява поради изселване към големите градове. Произвежда се тютюн, жито и други земеделски продукти, като е развито и скотовъдството.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Едирнеджик на 13 януари 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Хасан дере[12]	Χασὰν Ντερὲ	Рема Цанака	Ρέμα Τσανάκα[13]	река И от Едирнеджик, десен приток на Ксиропотамос[12]
Кер гьолу[12]	Κερ-Γιολοῦ	Хорафодромос	Χωραφόδρομος[13]	местност ЮЗ от Едирнеджик[12]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1377[2]	1053[2]	1741[2]	2065[2]	1837[2]	1564[2]	1076[2]	1076[2]	1346[2]	1371	1080	853

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 161. (на македонска литературна норма)
3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 122.
4. Κάστρο Αδριανής // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 6 март 2024 г. (на гръцки)
5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
6. St. Nicholas church in Adriani // Corect. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 9 ноември 2014.
7. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28.
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 197.
9. Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά // Yauna Takabara. Посетен на 22 ноември 2014.
10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 204-205. (на френски)
11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
12. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
13. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 19. (на гръцки)