Горново

Горново Βουνοπλαγιά
Горново 41.33546, 24.51738 Горново Горново
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Бук
Географска област	Чеч

Горново или Горуново (на гръцки: Βουνοπλαγιά, Вуноплагия, Вуноплая, зо 1927 година Γκόρνοβα, Горнова или Κόρνοβον, Корновон^[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.^[4]

География

Село Горново се намира на левия бряг на река Аркудорема. Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов формата Горуново произхожда от горун, вид дъб или по-вероятно от личното име Гору̀н.^[5]

В Османската империя

В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Горново както следва: мюсюлмани – 55 семейства и 41 неженени.^[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Горново (Горуново) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 255 българи-мохамедани^[7] в 100 къщи.^[8]

В Гърция

Според гръцката статистика, през 1913 година в Горново (Γκόρνοβα) живеят 352 души.^[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година Горново попада в Гърция. През 1923 година жителите на Горново са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Горнова (Γκόρνοβα) на Вуноплагия (Βουνοπλαγιά).^[2] През 1924 година в Горново са заселени 23 гръцки семейства с 67 души - бежанци от Турция.^[3] По-късно в него са заселени още бежанци от околните села. Селото е отново обезлюдено през 60-те години.^[4]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	352[4]	295[4]	54[4]	170[4]	42[4]	65[4]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
3. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
4. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 152. (на македонска литературна норма)
5. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 103.
6. Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 44-45.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
8. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)