Васил Хаджикимов

Васил Хаджикимов
български революционер и общественик
Роден	29 октомври 1903 г. Ново село, Османска империя
Починал	20 декември 1992 г. (89 г.) Щип, Република Македония
Учил в	Университет за национално и световно стопанство

Васил Димитров Хаджикимов (изписване до 1945 година: Василъ хаджи Кимовъ) е български революционер и общественик, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и на Българските акционни комитети.^[1]

Биография

Васил Хаджикимов е роден на 29 октомври 1903 година в щипското Ново село, тогава в Османската империя, и е от рода Хаджикимови. Революционерът Владислав Ковачев му е вуйчо. След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия завършва сръбска гимназия, в която още от 8 клас се присъединява към ЮКП. Арестуван е от сръбската полиция, заради разпространяваната от него книга на Коста Новакович „Македония на македонците! Земята на земеделците!“. В началото на 1920-те Хаджикимов напуска ЮКП и се присъединява към Македонската младежка тайна революционна организация, след като комунистите отказват да подпомогнат решаването на македонския въпрос.

През 1925 година се прехвърля в София и става член на новосформираната Вътрешната македонска революционна организация (обединена), а заедно със студентите Коста Веселинов, Димитър Шарланджиев, Асен Чаракчиев, М. Иванов и Кирил Николов участва в близката ѝ Македонска народна студентска група през 1929 година.^[2] Завършва право в Софийския университет и специалност „Консулство“ в Свободния университет. След убийството на Александър Протогеров през 1929 година Хаджикимов издава брошура „Не можем повече да мълчим“, в която критикува Иван Михайлов за братоубийствените войни във ВМРО, а самата ВМРО (обединена), чийто печатен орган е „Македонско дело“, критикува Хаджикимов и другите студенти. Иван Михайлов пише в дневника си след среща за Васил Хаджикимов от 9 септември 1930 година, на която са обсъждали Македонската студентска група и федералистите Михаил Шкартов и доктор Филип Атанасов:

„

Младият х. Кимов не е доволен от тях. Той развива дейност сред момчетата като Мирчо и др. Той и компания са загазили вече твърде много.

“

Корица на книгата „Македонските българи“.

През 1932 година Васил Хаджикимов е член на групата Македонски народни студенти и сътрудничи активно на редактирания от Александър Мартулков вестник „Македонско знаме“. Васил Хаджикимов, Антон Югов и Ст. Караджов са определени за ръководители на ВМРО (обединена) за България на обща конференция от 15-16 април същата година. След общата резолюция на ВМРО (обединена) и Коминтерна за провъзгласяване на „македонска нация“ от 1934 година Васил Хаджикимов напуска организация и заедно с Борис Михов издава вестника „Македонска борба“,^[3] чрез който се противопоставя на македонизацията. Подготвя книгата „БКП и македонското освободително движение“ с помощта на Павел Шатев, но остава неиздадена. Същата година издава „Съществува ли македонска нация“, с която се противопоставя на историческите фалшификации, ставайки един от първите сериозни критици на македонизма преди Втората световна война, и пише писмо („Едно мнение“ с псевдонима „Македонец“) до българския министър-председател Георги Кьосеиванов, в което се застъпва за цялостното обединение на българската нация.^[4] Автор е на книгата „Македонските българи“.

След разгрома на Кралска Югославия от Нацистка Германия през април 1941 година се прехвърля във Вардарска Македония, където е инициатор и основател на Българския централен акционен комитет и последвалото посрещане на българската армия. Избран е за секретар-организатор на комитета и заедно с доктор Борис Благоев редактира печатния орган вестник „Македония“ с директор-издател Стефан Стефанов. Участва в установяването на българското управление в областта и работи за защита на интересите на българите, останали в окупираните от италианците и германците зони на Македония.

След 1944 година Васил Хаджикимов е арестуван от новата югославска власт и през февруари 1946 година е осъден първо на смърт чрез разстрел, после присъдата му е заменена от Върховния военен съд с 20 години затвор, от които излежава само 11 в Идризово.

След затвора Хаджикимов живее в Скопие и работи Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, където през 1970 година издава „Ретроспективна библиография на Македония – книги“ в тираж 500 броя. По-късно се премества в София, България, където пише материали за съпротивата срещу македонизма в периода 1944-1980 година. Там заключава, че са проведени над 700 политически процеса срещу българи, доста от които със смъртна присъда, а други 23 хиляди души са убити или изчезнали. 120 хиляди общо са преминали през затворите на Югославия, а около 180 хиляди са прогонени в България и в други страни по света.^[5]

След обявяването на независимостта на Република Македония се завръща в Ново село, където умира на 20 декември 1992 година.^[6] Васил Хаджикимов е автор и на книгите „Слънчеви дни“ (Скопие, 1942), „Унче и Димче - Пусто турско“ (Щип, 1964), „Любовни копнежи“ (Скопие, 1972) и други^[7].

Васил Хаджикимов пише:

„

Две, три или повече млади поколения не са нищо пред дългия низ от поколения през вековете, които са създали и затвърдили основите на българската нация в Македония и така обезпечили нейното безсмъртие. В понятието нация не влизат само младите поколения от живите, но и останалите от всички възрасти, които се чувствуват чистокръвни българи. В понятието нация влизат и мъртвите - тези, които са живели и са се борили за общото ни обединено отечество България.

“

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.^[8]

Родословие

Михаил Хаджикимов (1840 — след 1910)

Ефрем Хаджикимов (около 1844 — ?)

Димитър Бабамов (около 1871 — 1910)

Кира Хаджикимова

Лазар Хаджикимов

Григор Хаджикимов (1893 — 1965)

Симеон Хаджикимов (1877 — 1955)

Славянка Конова

Димитър Хаджикимов

Христо Хаджикимов (1902 — ?)

Васил Хаджикимов (1903 — 1992)

Външни препратки

• „Съществува ли македонска нация?“, София, 1939 година
• „Слънчеви дни“, Скопие, 1942 г. – книга на Васил Хаджикимов качена в „Библиотека Струмски“
• „Македонските българи“, София, 1942 година
• Спомени на Мирчо Кикиридков, записани от Васил Хаджикимов през 1929 година, издадени на македонски литературен език
• "Песните на македонския изгнаник", София, 1929 година

Бележки

1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 366 – 367.
2. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 237.
3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 244.
4. „Нация без национални идеали е тяло без душа - Васил Хаджикимов“, в-к „Македония“, брой 29, 22 юли 1998 г. Поверително: Едно мнение
5. Гоцев, Димитър, „НОВАТА НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ 1944-1991 г.“, Македонски научен институт, София, 1998 г.^{[неработеща препратка]}
6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 492.
7. Ива Бурилкова, Цочо Билярски, „Васил Хаджикимов - БКП и македонското освободително движение
8. ДАА, Фонд № 2101К, оп.1