Идризово (на македонска литературна норма: Идризово) е село в община Гази Баба на Северна Македония.
Селото е разположено в Скопската котловина на левия бряг на Вардар и на практика е квартал на Скопие.
В края на XIX век Идризово е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Идризово живеят 90 българи християни и 5 турци.[1]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Идризово има 56 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Идризово (Idrizovo) като село с неясен етнически състав.[3]
След създаването на комунистическа Югославия след Втората световна война край Идризово е създаден концентрационен лагер, в който попадат над десет хиляди македонски българи, неотказали се от българщината.
В 1996 година на мястото на дялан оброчен кръст започва да се строи храмът „Въведение Богородично“, завършен в 1998 година.[4]
Според преброяването от 2002 година Идризово има 1589 жители, а Колония Идризово – 451.[5]