Банище (община Дебър)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Банище.
Банище
Баниште
— село —
41.5594° с. ш. 20.5294° и. д.
Банище
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебър
Географска областПоле
Надм. височина1422 m
Население90 души (2002)
Пощенски код1250
Банище в Общомедия

Банище или Банища (на македонска литературна норма: Баниште; на албански: Banishta) е село в Северна Македония, в община Дебър.

География

Селото е разположено в областта Горни Дебър в югозападните склонове на планината Дешат.

История

Църквата „Свети Димитър“

Етимологията на Банище е от „баня“ с топонимична наставка и е много често срещана.[1]

В поменика на манастира Матка селото е споменато като Баница, а в Бигорския поменик като Банище.[1]

Първият писмен източник за Банище е обширният преброителен дефтер № 508 од 1467 година, в който селото е споменато като хас на субашията Ахмед бег, син на Борма, във вилаета Горни Дебър. Според преброяването от 1519 година населението на селото е християнско, а според платените данъци населението се занимава със земеделие и скотовъдство. В преброяването от 1583 година има четири мюсюлмански семейства. Горният и Долният хамам в Банище са от края на XVIII век.[2]

В XIX век Банище е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баница е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 194 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Банища има 300 жители българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Банища е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 45 къщи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Банища има 320 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

В 1910 година вестник „Дебърски глас“ пише:

„ Селото Банища е смесено от българи и арнаути. Постепенно българите от страх напущат родните си пепелища, а арнаутите все се умножават, като заграбват насила имотите на българите. Не ще се мине, може би, дълго време и това село ще бъде завзето от албанците, както е станало с много други села в Дебърско.[7] “

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Банища има 30 български екзархийски и 5 албански мюсюлмански къщи.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година осемнадесет души от Банище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Банища е център на Банищката община на българската Дебърска околия.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 90 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 10
албанци 80
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

Мойсо Арсов
Родени в Банище
  • Ангел Алексиев (1881 - 1903), български революционер от ВМОРО
  • Богдан (Боге) Георгиев Негриев (1882 - след 1943), неграмотен, строител,[12] македоно-одрински опълченец,[13] служи в 3-та рота на 1-а дебърска дружина;[14] на 1 март 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия,[13] в която пише „за всичкото време през целия си живот идеала ми е бил свобода и обединението на нашия български народ“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[14]
  • Воислав Илич (1916 – 1988), професор и поет от Социалистическа република Македония
  • Мойсо Арсов (1881 – ?), български революционер от ВМОК, македоно-одрински опълченец[15]
  • Никола Трифонов Антонов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, студент инженер, щаб на 1 дебърска дружина[16], подпоручик в 4-ти опълченски полк през Първата световна война[17]
  • Трифон Ангелов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, предприемач, Трата рота на Първа дебърска дружина[18]
  • Тръпко Филипов (1874 - ?), завършил медицина в Лозанския университет в 1904 година[19]
  • Христо Ангелов (1890 – 1974), български просветен деец, комунист

Бележки

  1. ↑ а б Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
  2. ↑ Стари дебарски бањи // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-08-20. Посетен на 20 август 2017.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170-171.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  7. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 52, 27 март 1910, стр. 4.
  8. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  10. ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
  11. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 148.
  13. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 68.
  14. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 69.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 56.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
  17. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 87.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  19. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.


     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!