Балджа

Тази статия е за солунското село. За ениджевардарското вижте Балъджа.

---

Балджа Μελισσοχώρι
Балджа 40.7683, 22.9283 Балджа Балджа
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Даутбал
Географска област	Лъгадинско поле
Надм. височина	223 m
Население	3406 души (2021 г.)
Пощенски код	570 18
Балджа в Общомедия

Балджа (на гръцки: Μελισσοχώρι, Мелисохори, катаревуса Μελισσοχώριον, Мелисохорион, до 1926 година Μπάλτζα, Балдза^[1]) е село в Гърция, в дем Даутбал, област Централна Македония с 1722 жители (2001).

География

Селото е разположено в северозападната част на Лъгадинското поле, на 9 километра северозападно от Лъгадина (Лангадас) и на 16 северно от Солун, в източното подножие на планината Балджа. Югоизточно от селото е разположен манастирът „Христос Вседържител“.^[2]

История

В Османската империя

Църквата „Свети Георги“ е от 1774 година.^[3] Жителят на Балджа Нестор Стерю участва в Гръцката война за независимост. В XIX век Балджа е българско село в процес на окончателно елинизиране.

„

Селата Балджа, Дреми Глав и Гивезна (Гвоздово) са български, окончателно погръчени. В Балджа има още старци, които знаят български, но новото поколение не знае. И тук както и в Халкидика се пеят още български песни... В Балджа и в Гювезна е имало преселени по няколко гръцки къщи още през XVIII в., които помогнали за погръчаньето им.[4]

“

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Балдзия (Baltzia) живеят 2700 гърци.^[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Балджа (Baldja) е посочено като село с 400 домакинства и 1735 жители гърци.^[6]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Балджа живеят 1700 гърци.^[7]

Крал Константинос I в Балджа в 1913 година

Народна носия от Балджа

Селото е убежище на четите на гръцката въоръжена пропаганда в Солунско и Кукушко. Видни гръцки дейци от Балджа са Хараламбос Стакопулос и Атанасиос Ставрудис. На 1 декември според доклад на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов гръцката чета от Балджа убива двама българи от кукушките села, които ходили на пазар в Балджа.^[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Балджа (Baldja) има 1810 жители гърци и в селото функционира гръцко училище.^[9]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Балджа (Μπάλτζα) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 2400 жители с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко училище и детска градина с 225 ученици (143 мъже и 42 жени) и 4 учители. В селото има и образователно дружество.^[10]

В Гърция

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов го определя като гъркоманско. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.^[11]

При избухването на Междусъюзническата война в 1913 година селото е овладяно от гръцки части и става главна квартира на армията преди Битката при Кукуш. След войната Балджа остава в Гърция. През 1926 година името на селото е сменено на Мелисохорион.

Прекръстени с официален указ местности в община Балджа на 21 октомври 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Чикут	Τσικούτι	Амбелия	Άμπέλια[12]
Криасти[13]	Κριάστι	Плая	Πλαγιά[12]	местност на ЮИ от Балджа и на СЗ от Айватово[13]
Унизма[13] или Унисма	Ουνισμα	Ктимата	Κτήματα[12]	местност на И от Балджа, на С от Айватово и на ЮИ от Дремиглава[13]
Цаирудия[13]	Τσαϊρούδια	Ливадия	Λιβάδια[12]	местност на СИ от Балджа и на ЮЗ от Дремиглава[13]
Кайнарска река[13]	Καϊνάρικος Λάκκος	Рема	Ρέμα[12]	река на З от Балджа[13]

Личности

Българка от Кулакия и селянка от Балджа, Рафаел Жакмен, Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815), Paris, 1863-1869.

Женска носия от Балджа в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

Родени в Балджа

• Апостол Георгиев, български опълченец, изпратен в лагера на Опълчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, зачислен в I опълченска дружина на 8 май 1877 година,^[14] умрял преди 1918 г.^[15]
• Астериос Дарас (Αστέριος Ντάρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[16]
• Астериос Камариотис (Αστέριος Καμαριώτης), гръцки андартски деец, четник при Апостолис Матопулос, а след това при Лазар Доямов^[16]
• Атанасиос Ставрудис (Αθανάσιος Σταυρούδης, 1873 – ?), гръцки андартски деец, агент от втори ред, планира убийството на Андреас Копасис на 9 март 1912 година, управител на остров Самос^[17]
• Василиос Ляпис (Βασίλειος Λιάπης), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[16]
• Георгиос Будурас (Γεώργιος Μπούντουρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[16]
• Георгиос Гагацис или Гафкацис (Γεώργιος Γαγάτσης ή Γκαφκάτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[16]
• Георгиос Куцурис (Γεώργιος Κουτσούρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, шпионира турските власти, по-късно осъден на 6 месеца^[16]
• Георгиос Стакопулос (Γεώργιος Στακόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[17]
• Илияс Пападимитру или поп Атанасиос (Ηλίας Παπαδημητρίου η Παπα Αθανάσιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[16]
• Маркос Цамис или Камарис (Μάρκος Τσάμης ή Καμάρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер^[17]
• Хараламбос Стакопулос, гръцки андартски деец

Починали в Балджа

• Гоце Тенчов (1850 - 1883), български общественик

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Ιερά Μονή Παντοκράτορος // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 26 юни 2017.^{[неработеща препратка]}
3. Ο Ναός του Αγ.Γεωργίου Μελισσοχωρίου // Ναός Αγίου Γεωργίου Μελισσοχωρίου. Архивиран от оригинала на 2014-05-25. Посетен на 24 май 2014 г.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 75.
5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 299.
8. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
10. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
11. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 166, 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
13. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
14. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 57.
15. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
16. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)