I
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.[3]
|
I
Gorda Stara planina,
Do nei Dunava sinei,
Slănțe Trachia ogreava,
Nad Pirina plamenei.
Pripev:
Mila Rodino,
Ti si zemen rai,
Tvoita hubost, tvoita prelest,
Ah, te neamat crai.
|
1
[ɡɔr.d̪ɐ s̪t̪a.rɐ pɫɐ.n̪i.n̪a ǀ]
[d̪o̝ n̪ɛj d̪u.n̪ɐ.vɐ s̪i.n̪ɛj ǀ]
[s̪ɫɤ̞n̪.t͡sɛ t̪ra.k̟i.jɐ o̝g.rʲa̟.vɐ ǀ]
[n̪at̪ pi.ri.n̪ɐ pɫɐ.mɛ.n̪ɛj ǁ]
[pri.pɛf]
[mi.ɫɐ rɔ.d̪i.n̪o̝ ǀ]
[t̪i s̪i z̪ɛ.mɛn̪ raj ǀ]
[t̪fɔj.t̪ɐ xu.bɔs̪t̪ ǀ t̪fɔj.t̪ɐ prɛ.lɛs̪t̪ ǀ]
[ax ǀ t̪ɛ ɲ̪a̟.mɐt̪ kraj ǁ]
|
