Юрдан Стоянов

Тази статия е за българския революционер. За българския строител вижте Йордан Стоянов (строител).

---

Юрдан Стоянов
български военен и революционер
Роден	15 септември 1869 г. Долна Вереница, Османска империя
Починал	18 март 1910 г. (40 г.) София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	капитан
Години	1885, 1889 – 1901, 1906 – 1910
Служил на	България
Род войски	Българска войска
Войни	Сръбско-българска война (1885)
Битки	боя при Брезник, Пиротско сражение
Отличия	„За храрост“ III степен (1885)[1]
Въоръжена борба
Кауза	Автономия за Македония и Одринско
Подкрепял	Върховен македоно-одрински комитет
Противник на	Османската империя
Участник в	Горноджумайско въстание (1902) Илинденско-Преображенско въстание (1903)
Активна дейност	1901 – 1906 г.
Юрдан Стоянов в Общомедия

Юрдан Стоянов Трифонов, наречен Разлогов,^[2][3] е български военен, капитан, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.^[1] Негов фонд с документи се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.^[4]

Биография

Четата на капитан Стоянов и помощника му подпоручик Илия Балтов в Рила след Горноджумайското въстание, 1902 г. В четата са и старите ветерани Владимир Димитров и Йовчо (Йохчо) Д. Гешов. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Юрдан Стоянов е роден на 15 септември 1869 година в село Долна Вереница, Кутловишко. Дядо му е прославеният хайдутин Цеко Петков, а баща му Стоян е участник в революционното движение във Врачанско. В 1885 година при избухването на Сръбско-българската война Юрдан Стоянов напуска гимназията и постъпва като доброволец в Българската войска.^[1] Ранен е в боя при Брезник и пленен, но успява да избяга. Участва в превземането на Пирот, като е награден с орден „За храброст“ III степен.^[5]

След войната през 1892 година Юрдан Стоянов завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и постъпва на служба във войската.^[5] През 1896 – 1897 година се включва активно в дейността на ВМОК и е един от най-активните му членове.

През 1901 година напуска военна служба и в края на година става войвода на чета в Горноджумайско. Участва в Горноджумайското въстание през септември – октомври 1902 година. На 23 септември 1902 година четата му от 48 души води голямо сражение с турски аскер от 800 души в местността Маркови кули край село Сърбиново (днес Брежани) и при Градево.^[6] Тогава негов четник е бъдещият мелнишки войвода Тодор Мицев. Сражава се и при Влахи.^[5]

На следната 1903 година капитан Стоянов отново напуска военната служба, за да се включи и в Илинденско-Преображенското въстание. Габровското гражданство екипира и въоръжава четата му от 80 души, която в тяхна чест е наречена „Габровска-Априловска“.^[7] В края на август начело на отряда си навлиза в Сярско, където въстанието трябва да избухне на 14 септември – Кръстовден. Подвойвода му е поручик Асен Партениев, секретар Георги Белев, а сред четниците са Павел Желязков, Славчо Пирчев и Александър Стефчов Старото и Михаил Думбалаков – подсекретар.^[8] На 30 август отрядът на капитан Стоянов, заедно с четите на Яне Сандански, Михаил Чаков и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко. Турците са отблъстнати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. На 1 септември четата на капитан Юрдан Стоянов участва в голямо сражение при село Пирин, в което турците дават 80 души убити и ранени. Четата на капитан Стоянов, заедно с четите на Стоян Мълчанков и поручик Петър Дървингов са определени да действат в Мелнишко и Кресненско. На 28 септември 1903 г. четите на Стоянов, Дървингов и поручик Димитър Зографов водят 10-часово сражение в местността Предела.

На 24 декември 1903 година Стоянов е ранен в Кюстендил от терорист на ВМОРО.^[9]

От средата на октомври 1904 година Юрдан Стоянов е начело на чета, действаща в Горноджумайско и Мелнишко.^[10]

На 1 март 1905 година серският консул Атанасиос Стурнарас докладва в Атина, че Стоянов минава границата към Македония заедно с четите на Анастас Янков, Давидко Милчев и Георги Янакиев. През Кършияка в Петричко, четата от 80 души на Стоянов се отправя към Солунско.^[11]

На 7 април 1905 година Яне Сандански прави засада на четата на Стоянов при село Кашина и в братоубийственото сражение загиват 7 души, включително войводата на ВМОК Давидко Милчев,^[10] Асен Партениев, Маникат Янъков и Белювалията.^[12]

През 1906 г., разочарован от вътрешното противопоставяне в революционното движение, капитан Юрдан Стоянов се оттегля от революционна дейност и отново постъпва на военна служба.^[13] В същата 1906 година се жени за Райна Каназирева, учителка и революционерка от мехомийския род Каназиреви.^[14]

Умира на 18 март 1910 година в София.^[1] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.^[15]

• 
  Юрдан Стоянов и Райна Каназирева в деня на сватбата им
• 
  Обединената чета на Любомир Стоенчев и Юрдан Стоянов
• 
  Четата на Юрдан Стоянов през 1903 година
• 
  Ръководният щаб на четата на Юрдан Стоянов: Борис Стрезов, Асен Партениев, Михаил Думбалаков и други^[16]

Външни препратки

• „Поручик Юрдан Стоянов“, статия от Петър Дървингов публикувана в сп. „Македония“, книга IX, София, ноември 1903 година

Бележки

1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 294.
2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
3. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.
4. ДАА, Фонд № 1887К, оп.1
5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 295.
6. Шаблон:Динев 1235
7. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 32.
8. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 37, 39, 41.
9. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 140.
10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 104.
11. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014. Προς το Υπουργείον Εξωτερικών. Λαμβάνω την τιμήν να φέρω είς γνώσιν της Υμετέρας Εξoχότητος ότι κατ' ειδήσεις εξ Άνω Τζουμαγιάς, τρείς πολυπληθείς Βουλγαρικαί συμμορίαι διήλθον τα τουρκοβουλγαρικά σύνορα εκ διαφόρων σημείων διευθυνόμεναι εις το εσωτερικόν της Μακεδονίας. Αρχηγός των συμμοριών τούτων είναι ο γνωστός Γιάγκωφ, ο Δαβίτκου και ο Γ. Πελτέκης. Μια εκ των συμμοριών τούτων εξ 80 ατόμων ανεφάνη είς το διαμέρισμα Καρσί Γιακά της Πετρίτσης υπό την αρχηγίαν του γνωστού εκ της πρoτριετίας επαναστάσεως της Κρέσνας, λοχαγού του Βουλγαρικού στρατού Στογιάνωφ, κατευθυνόμενη προς το τμήμα Θεσσαλονίκης.
12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 383.
13. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 450-451.
14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 160.
15. ДАА, Фонд № 1767К, оп.1
16. Войводата - Капитан Юрданъ Стояновъ // Илюстрация Илиндень (24). Илинденска организация, Мартъ 1930. с. 16.