Най-малък син на френския крал Филип IV Хубави и наварската кралица Жана I, за Шарл не се предполага, че някога би седнал на трона, но след поредица трагедии, завършващи със смъртта на по-големите му братя, става крал на най-силната за времето си държава. Продължава реформите, започнати от братята му, Шарл IV за кратко бива кандидат за трона на Свещената Римска империя, подпомага свалянето на английския крал Едуард II Плантагенет. Умира на 33-годишна възраст, без да остави мъжки наследник. На френския трон е наследен от братовчед си Филип дьо Валоа, а на наварския – от племенницата си, Жана II Наварска.
През 1305 майка му кралица Жана умира, раждайки поредното си дете, оставяйки наварския трон на най-големия си син, Луи, тогава на шестнадесет години.
Френското кралско семейство, 1310
Брак с Бланш Бургундска. Поход срещу Фладрия
През 1307 Шарл е венчан за Бланш Бургундска, дъщеря на херцог Ото IV Бургундски и графиня Мао д’Артоа. През 1314 Бланш, заедно със сестра си Жана Бургундска и братовчедка си Маргьорит Бургундска, съпруги съответно на Филип дьо Поатие и Луи Наварски, по-големите братя на Шарл, са уличени в прелюбодеяние, в т.нар. Скандал с кулата Нел. Признати за виновни от Кралския съд, Маргьорит и Бланш са затворени в крепостта Шато Гаяр, докато Жана е освободена поради липса на достатъчни доказателства срещу нея. След като Шарл се възкачва на трона осем години по-късно, той отказва да освободи Бланш, настоявайки за анулиране на брака. Официално те са разведени на 19 май1322, като Бланш е изпратена в абатство Мобюсион, където и умира на 29 април1326.
През 1314, Шарл, навършвайки двадесетата си година, взима за пръв път участие в Кралския съвет, привилегия полагаща се на най-близките на краля. С него в съвета са също братята му, чичовците му Луи д’Еврьо и Шарл дьо Валоа. Взима участие в похода срещу Фландрия същата есен, където освобождава Турне, дотогава окупиран от Фландърския граф Робер III, наричан Фландърския лъв.
Макар да не играе особено важна роля в двора на брат си Луи X, след внезапната смърт на Луи през юли1316 се намесва в спора за наследството. От тази дата Франция няма крал, тъй като младата съпруга на Луи Х, вече вдовица, Клеманс Унгарска, все още очаква дете. В очакване на кралския наследник започва яростен спор, относно възможността да се роди момиче. Предполага се, че короната би трябвало да премине в ръцете на най-голямото дете на Луи, това от брака му с прелюбодейката Маргьорит Бургундска, принцеса Жана. Други предлагат Филип дьо Поатие, брат на покойния крал, осланяйки се на съмненията за произхода на принцесата, възникнали след Скандала в кулата Нел. В подкрепа на принцесата се обявяват вуйчо ѝ, Ото IV Бургунгски, Шарл дьо Валоа, брат на покойния Филип IV и близък личен съветник на покойния Луи Х. Към тях, следвайки примера на чичо си Валоа, се присъединява и Шарл дьо ла Марш. Филип дьо Поатие е обявен за регент на неродения си племенник (или наследник на брат си в случай, че се роди момиче). Двамата Шарл дьо Валоа и дьо ла Марш, в знак на недоволство от регента, окупират дворецът Сите в Париж, така че се налага кралският конетабъл Гоше дьо Шатийон да използва сила, за да освободи двореца в името на регента Поатие. След неуспешния си опит за преврат и двамата изпадат в немилост пред Поатие, биват отстранени от кралския съвет и прогонени от двора.
На 15 ноември1316 кралица Клеманс ражда момче, бързо кръстено Жан, известно на историята като крал Жан I Посмъртни, но което умира само пет дена след раждането си. Бързайки да се противопостави на нови претенции от страна на принцеса Жана, граф дьо Поатие организира набърза коронацията си, приемайки името Филип V Френски.
Отношение с Филип V
Шарл създава скандал, отказвайки да вземе участие в коронационната церемония, настоявайки за правата на принцеса Жана над короната.
Макар в началото на царуването на Филип V двамата братя да не се разбират, с намесата на папа Йоан XXII, близък приятел на Филип V, двамата са сдобрени, а Шарл е върнат в Кралския съвет. Със смъртта на Луи дьо Поатие, единствен син на Филип V, Шарл става основен претендент за короната на брат си.
Крал на Франция (1322 – 1328)
Възкачване на трона. Брак с Мария Люксембургска
Сватбата на Шарл IV и Мария Люксембургска
Със смъртта на Филип V на 3 януари1322, Шарл дьо ла Марш се възкачва на трона под името Шарл IV Френски (Карлос I Наварски), получавайки от народа прякора Хубави. Този път няма нито един благородник, който да подкрепи принцеса Жана или някоя от дъщерите на Филип V, така че, за разлика от 1316 никой не оспорва правата на Шарл. Той е коронован в Реймската катедрала на 21 февруари същата година от архиепископ Робер дьо Куртене.
Намирайки кралската хазна почти изпразнена, Шарл Хубави наказва жестоко ломбардските банкери, заподозряни в извършване на всякакъв вид злоупотреби. Със същата строгост се отнася и към подкупните съдии и благородниците, присвояващи си определени блага за сметка на кралството. Бива заловен и Жерар де ла Гет, министър на финансите при Филип V Дълги, който отклонява милион и двеста хиляди ливри в своя полза. Бива заместен от Пиер Реми, който на свой ред е обесен при следващия крал по сходни обвинения. За свой канцлер Шарл IV Хубави назначава своя дългогодишен приятел Пиер Родие.
Монети на Шарл IV от 1324
С възкачването си на трона Шарл IV дава на чичо си Шарл дьо Валоа правото да участва във властта, привилегия отказана му при предишния крал.
Управлението на Шарл Хубави е отбелязано с финансови и административни въведения по примера на по-големите му братя и баща му. Реформите са свързани и с Камарите на графовете, канцлерите и парламента, с оглед държавните спестявания и предотвратяване на измами.
Както в предходните царувания, кралството има известни финансови затруднения, решени, както в предишните царувания, с използване на примеси на метали в сеченето на монети, облагане с данъци на търговците, конфискуване на собствеността на италиански банкери и търговци. Друга тактика, останала от предишните царувания, е използването на десятък от данъците за организиране на Кръстоносен поход, който, подобно на кръстоносните походи планирани в предишните царувания, така и не се състоял.
Отношения със Свещената Римска империя
При възкачването си на власт Шарл IV е посрещнат от конфликта между двама кандидати за император на Свещената Римска империя: Лудвиг Баварски, който, макар и избран за император, не е признат от папата, и Фридрих Красивия, херцог на Австрия. През 1322 Лудвиг Баварски побеждава и пленява своя противник в битката при Мюлдорф. Въпреки това, папа Йоан XXII отказва да го признае за император. Конфликтът между Лудвиг Баварски и Йоан XXII не спира дори и след отлъчването на Лудвиг от църквата, което става начална точка на люта 25-годишна борба между Империята и Папството.
С отлъчването на Лудвиг Баварски голяма част от поддръжниците му се обръщат към Шарл Хубави. Все пак, съпругата му Мария Люксембургска е дъщеря на покойния император Хайнрих VII. Обстоятелствата дават на Шарл Хубави една мощна подкрепа от страна на аристократите, както и от папата, в случай на скорошни избори на нов император. Но през март 1324 бременната му съпруга претърпява злополука с карета по време на пътуване от Исодон до Бери. Детето ѝ Луи се ражда преждевременно, умирайки няколко часа по-късно. Мария умира на 26 март, което мечтите за императорската корона на Шарл IV прекъсват.
Отношения с Изтока
Идеята за начало на нов Кръстоносен поход набира сила при управленията на Филип IV Хубави и Филип V Дълги. През 1323 Шарл IV изпраща чичо си Шарл дьо Валоа, който сам възприема идеята за кръстоносен поход и държи титлата титулярен император на Константинопол като посредник при папа Йоан XXII, за да води преговори за началото на нов поход до Светите земи и да моли за субсидия. Въпреки това преговорите се провалят, а папата заявява на Шарл Хубави сам да намери парите за похода, а не да ги иска от Църквата.
През 1326 Шарл Хубави отново започва да мисли за пътуване на изток, планирайки кампания срещу Византийската империя, подготвяйки флота за експедицията, начело с виконт дьо Нарбон. Идната година в Париж пристигат пратеници на византийския император Андроник II Палеолог, предлагащи не само мир, но и обединяване на източната и западната църква. Смъртта на Андроник II, наследен от сина си Михаил IX, и смъртта на Шарл прекъсват преговорите.
Отношения с Англия
Едуард II Английски
Шарл наследява дългогодишно напрежение между френското и английското кралство. Отношенията в последните години са подобрени благодарение на умели дипломатически ходове, както и от роднинската връзка между владетелите на двете страни. Едуард II Английски, също така и херцог на Аквитания, трябва да положи васална клетва за вярност пред Шарл като френски крал, задължение което успява да пренебрегне при Луи Х, но не и пред Филип V, пред когото се явява след голям натиск. Веднага щом Шарл IV се възкачва на трона, Едуард II отново се опитва да избегне срещата.
Бягството на Роджър Мортимър, един от съзаклятниците в бунта срещу крал Едуард II и неговия фаворит Хю Диспенсър, от Лондонската кула, търсейки убежище във Франция, доутежнява положението. На 13 юли1323 Едуард изпраща посланик до Шарл IV, настоявайки Мортимър да му бъде предаден. Шарл IV отказва, прекъсвайки годежа на дъщеря си Мари с принц Едуард, син на Едуард II, настоявайки английския крал да се яви пред него, за да положи дълго отлаганата клетва за вярност, преди да настоява за каквото и да е.
Шарл IV посреща Изабела Френска и принц Едуард
Спомагащо развитието на враждата е състоянието в пограничната провинция Ажоне, част от област Гаскония, и следователно и от Херцогство Аквитания. Сериозните затруднения започват със споровете за един бастид (укрепен град) построен в Сан-Сардос в Ажоне от френски васал, сир дьо Монпезет. Гасконци (поддръжници на английския крал) нападат и разрушават бастида. В отговор Шарл IV обсажда окупирания от англичаните град Монпезат, макар и неуспешно, но в последвалата война за Сан Сардос, Шарл дьо Валоа успешно прогонва англичаните от Аквитания, а през 1324 земите на Едуард II са обявени за отнети и абсорбирани в територията на Кралство Франция с изключение на бреговата ивица, оставена под властта на английския крал.
Изабела Френска, съпруга на Едуард II и сестра на Шарл IV, е изпратена във Франция, за да преговаря с брат си за мир. Неофициално обаче някои хронисти твърдят, че тя пристига, за да се предпази от Хю Диспенсър Стария и Хю Диспенсър Младия, свои политически врагове в Англия и фаворити на Едуард II.
Като дипломатически жест Шарл IV изпраща писмо през папа Йоан XXII до Едуард II, в което заявява, че е готов да му върне всички отнети земи, с изключение на Ажоне, в замяна на това Едуард II да дойде и да положи клетва за вярност в Париж. Папата на свой ред предлага Изабела за посланик на добра воля между двете кралства.
Изабела е посрещната радушно от брат си, а скоро след това е последвана от сина си принц Едуард, който полага клетвата от името на баща си. Въпреки това, Шарл IV отказва да върне земите, продължавайки да управлява завзетата Аквитания, а Едуард II – оставената му брегова ивица.
В същото време кралица Изабела Френска започва връзка с беглеца Роджър Мортимър. Отказва да се върне в Англия, а вместо това отпътува за Хайнаут, където венчава принц Едуард за Филипа дьо Ено, дъщерята на местния граф. Използвайки парите, взети назаем от брат си Шарл IV, тя събира армия и нахлува в Англия, сваляйки съпруга си Едуард II от трона, възкачвайки сина си принц Едуард, вече Едуард III. Под влиянието на Изабела Френска, Едуард III подписва мирен договор с Шарл IV, с който Англия получава обратно Аквитания в замяна на 50 000 ливри, провинциите Лимузан, Керси, Ажоне, Перигор и База, оставяйки на Едуард III в пъти по-малки територии.
Шарл IV се венчава за трети, последен път, на 13 юли1325 за братовчедка си Жана д’Еврьо. Тъй като Жана е дъщеря на Луи д’Еврьо, брат на Филип IV Хубави, следователно негова първа братовчедка, е необходимо разрешение от папа Йоан XXII, за да може двамата да сключат брак.
Шарл IV Хубави се разболява в края на 1327. Според хроникьора Жан Лебел, а той е единственият, който отбелязва смъртта на краля, последното желание на Шарл е, в случай че бременната кралица Жана д’Еврьо роди момче, негов регент да бъде близкия му приятел, братовчед му Филип дьо Валоа, син на Шарл дьо Валоа.
Шарл IV Хубави умира на 1 февруари1328 на 33-годишна възраст и е погребан в кралския некропол в базиликата „Сен Дени“. Скоро след смъртта му неговата вдовица Жана д’Еврьо ражда момиче, с което започва борба за френския трон между наследниците на Филип IV Хубави. Между претендентите са:
Впоследствие техните наследници продължават да претендират за трона. Между съвременните претенденти са британската кралица Елизабет II и испанския крал Хуан Карлос I.
Кралица Жана надживява Шарл с близо четиридесет години, но след смъртта си е погребана до него в базиликата „Сен Дени“.
Личен живот и деца
Малко е известно за личността на Шарл Хубави. Определян е като сравнително консервативен владетел. Заклеймяван от свои съвременници като склонен към пози и упорит в защита на целите си. Запомнен е като защитник на доброто име на кралските институции.
.svg)
.jpg)
