PROFILBARU.COM

	Чесновница
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
клас:	Земноводни (Amphibia)
разред:	Безопашати земноводни (Anura)
семейство:	Чесновникови (Pelobatidae)
род:	Чесновници (Pelobates)
вид:	Чесновница (P. fuscus)
	Научно наименование
	Pelobates fuscus (Laurenti, 1768)
	Обхват на вкаменелости
	приабоний – настояще, 33,9019 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Чесновница в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновена чесновница, наричана също северна чесновница или само чесновница (Pelobates fuscus), е вид сухоземна жаба от семейство Чесновникови (Pelobatidae). На цвят е сивокафява и достига дължина 6 до 8 cm.

Разпространение

Обикновената чесновница се среща в равнинните райони на Централна и Източна Европа до Северен Казахстан при надморска височина до 800 m. В България се среща на север от Стара планина и в района на София, както и в Айтос. Видът обитава главно области със степна растителност и рохкава почва (льос, алувиални отложения, пясък и други), включително обработваеми земи.

Начин на живот и хранене

Обикновената чесновница е активна нощем, като денят прекарва заровена в почвата на дълбочина до 1 m или укрита на други тъмни и хладни места, а през нощта излиза на повърхността. Храни се с насекоми, главно мравки и бръмбари.

Размножаване

През пролетта обикновената чесновница снася в малки водоеми, включително временни локви, по 1200 – 1600 яйца, които прилепва към подводни растения. Характерно за чесновниците е, че техните ларви и малки жабчета са значително по-големи от тези на други видове жаби, включително такива, които са по-едри като възрастни. Ларвите на обикновената чесновница могат да достигнат дължина 175 mm, а новометаморфозиралите малки са дълги до 39 mm и тежат средно 3,9 g.

Източници

↑ Pelobates fuscus (Laurenti, 1768). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)

Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pélobate brun в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.