Хуан Карлос Фереро Донат (на испански: Juan Carlos Ferrero Donat) е испански тенисист, роден на 12 февруари1980 в Онтениенте, област Валенсия. Прекарал е осем седмици като номер едно в световната ранглиста. Има една титла от Ролан Гарос през 2003 г. През 2000 и 2004 г. печели Купа Дейвис с отбора на Испания, а през 2003 играе финал. През 2003 г. е избран за спорист на годината на Испания. Получава наградата на ATP за новак на годината през 1999 г. Въпреки че резултатите му говорят за това че Фереро е сред най-добрите играчи на клей, самият той се определя като еднакво добър на всякакви настилки и предпочита да играе на твърди кортове. Негов треньор е Антонио Мартинес.
Кариера
Хуан Карлос Фереро започва да тренира тенис когато е седемгодишен. Малко преди да стане професионалист през 1998 г. той стига до финала на Ролан Гарос за юноши, но губи от Фернандо Гонсалес.
1999 – 2000
През 1999 г. той печели първата си титла от турнир от висока категория – в Майорка. Това е едва петият такъв турнир, в който той участва.
През 2001 г. Фереро затвърждава статута си на един от най-добрите играчи на клей, като печели титлите в Ещорил, Барселона, Мастърса в Рим, отново играе на полуфинал на Ролан Гарос (губи от Кюртен) и стига до финала на Хамбург Мастърс. Освен това печели турнира в Дубай и играе финал в Гщаад. Фереро дебютира на Уимбълдън (турнир) Уимбълдън, където стига до третия кръг. След доброто си представяне през годината и съответно класиране в ранглистата, Хуан Карлос получава правото да участва на Мастърс Къп. В груповата фаза побеждава Кюртен и Горан Иванишевич и губи от Кафелников, а на полуфинала губи от Хюит. Завършва годината на пето място в ранглистата.
На Ролан Гарос през 2002 г., Фереро стига до първия си финал на турнир от Големия шлем. Въпреки че контузва десния си глезен на тренировка по време на турнира и играе на обезболяващи инжекции, за противниците му е трудно да спрат победния му ход и той отстранява последователно играчи като Гилермо Кория, Гастон Гаудио, Андре Агаси и Марат Сафин. На финала срещу Алберт Коста специалистите считат Фереро за фаворит, но той изненадващо губи в не особено оспорван четирисетов мач. През годината Фереро печели Мастърса в Монте Карло и турнира в Хонгконг и губи финала в Кицбюл. През ноември участва на Мастърс Къп и след победи над Агаси и Иржи Новак и загуба от Федерер в групата и победа над Карлос Моя на полуфинала, Фереро губи финалната среща от Лейтън Хюит. Хуан Карлос завършва годината четвърти в ранглистата и така става първият испанец след Серхи Бругера през 1993 и 1994 г., завършил два поредни сезона в топ 5 на света.
2003 е най-успешната година в кариерата на Фереро. Печели Ролан Гарос, побеждавайки последователно Мишел Кратоквил, Николас Масу, Тим Хенман, Феликс Мантиля, Фернандо Гонсалес, Алберт Коста и Мартин Веркерк. Играе финал на Откритото първенство на САЩ, където губи от Анди Родик, а преди това отстранява Тод Мартин, Хюит и Агаси. На Откритото първенство на Австралия стига до четвъртфинал, а на Уимбълдън - до четвърти кръг. Печели Мастърсите в Монте Карло и Мадрид и турнира във Валенсия и играе финали в Сидни и Банкок. Става първият играч след Иван Лендъл през 1980, който успява да спечели поне по 30 срещи на клей и твърда настилка (победи/загуби: 33-5 на клей и 30-12 на твърди кортове). Тези успехи го изкачват на първо място в световната ранглиста на 8 септември 2003. Завършва годината на трето място, изравнявайки рекорда на Алекс Кореча от 1998 г. за най-добро класиране на испанец в края на годината. С Испания играе финал за Купа Дейвис, но отборът му губи от Австралия.
2004 – 2007
През 2004 г. Фереро дълго време отсъства от кортовете и затова не успява да постигне особени успехи и за първи път от пет години завършва годината извън топ 30. Годината започва добре – полуфинал на Откритото първенство на Австралия (губи от Федерер) и финал в Ротердам през февруари (губи от Хюит). После обаче се разболява от варицела и пропуска всички турнири през месец март. След неубедително представяне на Мастърса в Монте Карло в края на април Фереро решава да си вземе още един месец за почивка и възстановяване. На 8 май той пада по време на тренировка и контузва ребрата си и дясната си китка. Така отива неподготвен да защитава титлата си от Ролан Гарос и отпада още във втория кръг от Игор Андреев. Участва на Олимпиадата в Атина, но отпада във втори кръг. От Монте Карло Мастърс до края на годината не успява да спечели два поредни мача, с изключение на Уимбълдън, където стига до третия кръг. В края на годината печели с отбора на Испания за втори път Купа Дейвис.
През 2005 възвръща формата си. Играе финал в Барселона и Виена, полуфинал на Монте Карло Мастърс и в Пекин, четвъртфинал в Бостад и Умаг.