Дубай (на арабски: دبيّ) е столицата и най-големият град на емирство Дубай от Обединените арабски емирства.[2] Градът е най-важният търговски и финансов център на ОАЕ[3] и на целия Близък Изток.[4] В периода 1954 – 1971 г. е административен център на британския протекторат Договорен Оман.[3]
Разположен е на югоизточния бряг на Персийския залив, на югозапад от Шарджа и на североизток от Абу Даби.
Дубай е сред водещите икономически центрове в Близкия изток. През последните десетилетия на 20 век икономиката му е все по-слабо зависима от добива и преработката на нефт, като нарастващо значение имат туризмът и финансовите услуги.[5] Към началото на 21 век Дубай привлича широко внимание с множество амбициозни строителни проекти и с организирането на няколко мащабни спортни прояви.
Възрастта на останките от древни мангрови блата намерени в близост до Дубай, е оценена на около 7000 години. Преди около 5000 години бреговата линия отстъпва към вътрешността на страната и добива съвременния си вид, а районът се покрива с пясък.[6][7] В предислямската епоха, хората от този регион почитат бог на име Баджаи (или Баджар).[8]
Територията, на която е разположен градът, от 6 век пр.н.е. е подчинена на персийската династия на Ахеменидите, а от 3 до 6 век принадлежи на Сасанидите. През 7 век пристига ислямът и територията става част от Арабския халифат. През 8 век княжество Дубай участва във въстание против наместника на халифа, вследствие на което владетелите на Дубай от средата на 8 до края на 9 век на практика са независими. Към края на 9 век те попадат под властта на Абасидите. През 13 век по тези земи нахлуват Хулагуидите. До 18 век за територията се борят Португалия, Иран, Турция, Оман, уахабитите.[9] Венецианският търговец на перли Гасперо Балби, който пребивава по тези земи в края на 1580-те години, описва събирането на перли, споменавайки Дубай (като Dibei).[10] От 18 век местните моряци, занимаващи се основно с каботажна търговия, са в конфликт с конкуриращата ги Британска източноиндийска компания, във връзка с което англичаните наричат района „Пиратския бряг“. През 1820 г. Източноиндийската компания, с помощта на военни сили, изпратени за борба с пиратите, налага подписването на т.нар. Генерален договор, в резултат на който Оман е разделен на 3 части. Договорите от 1835, 1839, 1853 и 1892 г. довеждат до установяването на британски протекторат. От 1853 г. територията влиза в т.нар. Договорен Оман.[9]
Първите сведения за съществуването на самия град датират от 1799 г.[3] В началото на 19 век населението на Дубай е само около 1200 жители. Това неголямо селище е защитено от стени и форта Ал Фахиди в центъра си.[11] До 1833 г. то влиза в състава на емирството Абу Даби. По-късно, до получаването на независимост през 1971 г., принадлежи към Договорен Оман[3] От 1833 г. Дубай е под властта на емирите от династия Ал Мактум.[12]
През 1835 г. Дубай като част от останалите емирства подписва примирие с Великобритания. Дубай остава под закрилата на Обединеното кралство, когато през 1892 г. е подписано допълнително споразумение. Заедно с другите градове в ОАЕ Дубай заема добро стратегическо географско разположение – на пътя за Индия, което ги превръща във важна ключова територия. Владетелите на Дубай подпомагат занаятите и търговията. Градът се превръща във важно пристанище за чуждестранните търговци (предимно индийци). До 1930 г. е известен с износа си на перли.
В течение на 19 век две катастрофи нанасят големи щети на благосъстоянието на града: през 1841 г. избухва епидемия на едра шарка, принуждавайки жителите да се преместят на изток от Дейра, а през 1894 г. пожар изпепелява Дейра, унищожавайки повечето домове.[13] Въпреки това, географското положение на града продължава да привлича търговци от всички краища на региона. Емирът на Дубай, желаейки да привлече чуждестранни търговци, понижава данъците, което привлича търговците от Шарджа – основният търговски център на региона по това време.[13][14]
Благодарение на близостта си до Иран, пристанището на Дубай привлича вниманието на чуждестранните търговци, много от които в края на краищата се заселват в Дубай, и в началото на 20 век градът вече е едно от най-важните пристанища в Персийския залив.[15] През 1910 г. населението на града е около 10 хил. жители; но пазарът, разположен на брега от страната на Дейра, има около 350 магазина.[11] В Дубай процъфтява производството и износа на перли и до Голямата депресия през 1930-те години, чието преодоляване по-късно е възпрепятствано от разработването в Япония на индустрии за отглеждане на перли във ферми.[6]
Дълго време Дубай трябва да се задоволява с незначителните ползи от близостта си до богатото на петрол емирство Абу Даби, но през 1966 г. в района са открити собствени находища, макар и значително по-малки.[16] Приходите от нефт започват да постъпват през 1969 г.[17] Развиващата се нефтена промишленост има нужда от работна сила, която започва да пристига основно от Индия и Пакистан, в резултат на което от 1968 до 1975 г. населението на града се увеличава четири пъти.[16] Доходите от нефт помагат за развитието на града, но запасите около град Дубай са доста ограничени и нивото на добив не е високо: доходите от нефт са само около 5% от всички приходи.[18] Основата на икономиката на Дубай е съставена от туризма, авиацията, недвижимите имоти, финансовите услуги.[19][20][21]
През 1966 г. Дубай заедно с Катар се обединяват и приемат за своя парична единица риал. На 2 декември 1971 г. Дубай, Абу Даби и още пет емирства формират Обединените арабски емирства, след оттеглянето на Великобритания от Персийския залив през 1971 г. През 1973 г. Дубай се присъединява към останалите емирства и приема общата валута ОАЕ дирхам.
Дубай е разположен на крайбрежието на Персийския залив, на морското равнище. На юг и югозапад граничи с емирствата Абу Даби, на север и изток с емирството Шарджа, на запад – с водите на Персийския залив. Дължината на бреговата линия е 72 km. Малкият ексклав Хата граничи с емирствата Аджман на запад и Рас ал-Хайма на север, а от югоизток регионът е обкръжен от държавата Оман.
Тесният виещ се залив Дубай Хор дели града на 2 части. На единия бряг е разположен районът Бар Дубай, на другия – Дейра. Те се съединяват на 3 места – чрез мостовете Ал Мактум и Ал Гаруд и известния тунел Шиндога (прототип на тунела под Ламанша), който преминава под устието на пролива.
Климатът в Дубай е горещ пустинен. Летата са много горещи, ветровити и влажни, като средната максимална температура е около 41 °C, а средният нощен минимум е около 30 °C през най-горещия месец – август. Повечето дни от годината са слънчеви. Зимите са топли със средна максимална температура от 24 °C и средна минимална от 14 °C през най-студения месец – януари. Валежите се увеличават през последните няколко десетилетия, достигайки до 94,3 mm годишно.[22] Високата влажност през лятото може да се стори неприятна за мнозина.[23] Възможни са пясъчни бури.
Към април 2017 г. населението на Дубай възлиза на 2 773 206 души.[27] Едва 15% от населението на Дубай е съставено от национални граждани на ОАЕ,[28] а болшинството е съставено от емигранти, много от които са в страната от поколения или са родени в ОАЕ.[29] Приблизително 85% от популацията на емигранти (и 71% от населението на Дубай) са азиатци, основно индийци (51%), пакистанци (16%), бангладешци (9%) и филипинци (3%). Има и голяма общност от сомалийци, наброяваща около 30 000 души. Около четвърт от населението има ирански корени.[30] Най-голямата група западни емигранти е тази на британците – около 100 000.[31] Средната възраст в Дубай е около 27 години.
Официалният език на Дубай е арабският, но се говорят още английски, хинди, урду, малаялам, персийски, пинджаби, тагалски. Ислямът е официалната религия на всичките седем емирства. Голяма част от местното население изповядва суни ислям. Има и малцинства от индуисти, сикхи и християни.
В центъра на града се намират храмове на Шива и Кришна. Немюсюлманите в държавата са свободни да изповядват свободно религията си, но нямат право да проповядват публично или да разпространяват религиозни материали. Правителството следва политика на търпимост спрямо чуждите религии и много рядко се намесва в религиозната им дейност.
В началото на 2001 г. започва строенето на протестантска и католическа църкви на територията на пристанище Джебел Али. Земята за строежа на църквите е дарена от правителството на Дубай. В края на 2005 г. започва строежът на първата гръцка православна църква.
Организациите за човешки права често отправят критики към нарушаването на човешките права в Дубай. Някои от 250-те хиляди чуждестранни работници в града живеят в „по-малко от човешки условия“, според Хюман Райтс Уоч.[38][39][40] Ръководството на Дубай отрича трудовите несправедливости и е заявило, че обвиненията на Хюман Райтс Уоч са безпочвени. Снимането и документирането на нарушаването на човешките права в Дубай се наказва с високи глоби от закона.[41]
Основни райони на града:
Петролните залежи в Дубай са по-малко от една двадесета от тези на Абу Даби и сега приходите от тях представляват много малка част от тези на града.
Дубай и Дейра се превръщат във важни пристанищни градове за западните държави. Повечето от новите банкови и търговски центрове са построени на пристанището. Още през 80-те и 90-те години на 20 век Дубай се установява като важен търговски център.
Днес Дубай е важна туристическа дестинация и ключово пристанище (Джебел Али построено през 1970 г. и е най-голямото в света), но също така е и финансов център и се развива бързо в областта на услугите и информационните технологии.
Брутният вътрешен продукт на Дубай възлиза на 83,4 млрд. щатски долара през 2011 г. Въпреки че икономиката на Дубай се основава на петрола, приходите от нефт и природен газ представляват по-малко от 7% от приходите на емирството. В Дубай се произвеждат между 50 000 и 70 000 барела (около 11 000 m³) на ден, както и значително количество газ от офшорни находища. Делът на емирството в общите приходи от газ на ОАЕ е около 2%. Нефтените резервни в Дубай намаляват значително и се очаква да се изчерпят в следващите 20 години. Операциите с недвижими имоти и строителството (22,6%), търговията (16%), ентрепотът (15%) и финансовите услуги (11%) са с най-голям дял в икономиката на Дубай. Основните експортни дестинации за емирството са Индия, Швейцария и Саудитска Арабия. Главните реекспортни дестинации включват Индия, Китай и САЩ. Решението на правителството за диверсификация с цел да превърне икономиката от базирана на търговия и нефт в такава, основаваща се на услуги и туризъм, доведе до покачването на цените на недвижимите имоти между 2004 г. и 2006 г. Погледнато в по-дълъг период обаче, пазарът на недвижими имоти минава през обезценяване на много имоти, като много от тях губят до 64% от стойността си в периода между 2001 г. и 2008 г.
Здравеопазването в Дубай може да бъде разделено на два различни сектора: публичен и частен. Всяко емирство може да диктува стандартите за здравеопазване според вътрешните си закони, въпреки че стандартите и разпоредбите рядко имат изключителни разлики. Държавните болници в Дубай са построени за първи път в края на 50-те години на миналия век и продължават да се разрастват с инициативи за обществено здраве. Сега има 28 болници в Дубай, 6 обществени и 22 частни, с още 3 големи болници, планирани да бъдат построени до 2025 г.
Към края на 2012 г. има и общо 1348 медицински клиники, 97% от които се управляват частно. През 2015 г. Дубай постепенно въвежда задължително здравно осигуряване за всички жители, което довежда до повишено търсене на медицински услуги.
В града има две морски пристанища, няколко автогари (най-голямата е в Бур Дубай) и две големи международни летища (Дубай и Ал Мактум). Има добре развита автобусна мрежа, част от спирките са с климатична инсталация. На 30 април 2009 г. е открита монорелсова линия, а на 9 септември 2009 г. е открит Дубайският метрополитен. Метрополитенът има 3 линии, 53 станции и дължина на трасето от 89 km. На 12 ноември 2014 г. е пусната в експлоатация трамвайно движение в един от районите на града – Дубай Марина.
Дубайското международно летище (IATA: DXB) е основното летище на авиокомпаниите Emirates Airlines и Flydubai, обслужващи Дубай и другите емирства на страната. През 2014 г. то обслужва 70,4 милиона пътници, 2,37 милиона тона товари и заема по тези показатели 7-о място в света.[42] Emirates Airline е националната авиокомпания на Дубай, като през 2014 г. обслужва 142 дестинации в над 70 страни.[43]
Дубай е древен град, известен със своите традиционни пазари (сукове). Местата, които могат да се разгледат, са много, но сред най-известните са Двореца на шейха, Дубайския музей и Джумейра.
Градът е изпълнен с модерни небостъргачи като Емиратските Кули, които са 12-ата и 24-тата най-високи сгради в света, луксозния 7-звезден хотел Бурж Ал Араб, превърнал се в символ на Дубай, както и небостъргача Бурдж Халифа, който е открит на 4 януари 2010 г. Височината му е 828 метра – най-високата сграда в света.