Построена е в 1879 година по проект на известния гръцки архитект Ксенофон Пеонидис като резиденция на Хафъз бей. В 1884 година става собственост на Селим бей и Ахме Ханъм, а в 1890 година е закупена от Яков Саул Модиано, за да бъде продадена след година на Емин Лютфи ефенди. През 1893 година дъщерите на Осман Нури Ефенди и съпругата му с децата на Ибрахим Етем Ефенди наследяват имота, за да го продадат същата година на Давид и Авраам Ляци Торес. В 1900 година е поета от Сара Торес, съпругата на Давид Торес, която в 1901 година я продава на Ахмед ефенди Прищина от Вучитрън. През 1905 година, след смъртта на Ахмет Ефенди, имението става собственост на съпругата му Незимсе и тримата му синове на Хасан-Тахсин, Омер-Февзи и Якуп-Незип. През 1910 година Хасан ипотекира дела си в Източната банка и впоследствие той става нейно притежание. В 1936 - 1941 година в сградата се помещава детската градина „Агиос Стилианос“. По време на Втората световна война е иззета и използвана от германците. От 1948 година сградата се използва от Солунското училище за слепи.[5][3]
Описание
В архитектурно отношение подобно на другите си сгради Пеонидис използва елементи на барок и рококо, но ги адаптира към любимия си неокласически стил.[3][4] Сградата се състои от два етажа и мазе и се отличава с пищна декорация. Подобно на много сгради от епохата в Пиргите Хафъз бей вила се отличава с пълна симетрия по оста север - юг.[3] Забележителни са детайлите на фасадата - фалшиви пиластри, фронтони с декоративни ключове, флорални декорации върху преградите на отворите и декоративни хоризонтални ивици..[1][4] Оригиналният интериор е унищожен при пожар в 1947 година.[4]
_(1907),_%CE%9B%CE%B5%CF%89%CF%86._%CE%92%CE%B1%CF%83._%CE%8C%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%82_32,_%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA%CE%B7.jpg)
%CE%9B%CE%B5%CF%89%CF%86._%CE%92%CE%B1%CF%83._%CE%8C%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%82_32.jpg)
