Сградата е разположена в южния квартал Пиргите, на булевард „Василиса Олга“ № 198.
История
Османска пощенска картичка с Вила Алатини, в която е заточен от младотурците султан Абдул Хамид II
Построена е в 1895[2] или в 1899 година[4] от италианския архитект Виталиано Позели като ваканционен дом за Карлос (Шарл) Алатини, близо до семейната фабрика Мелница „Алатини“.[2] При копаенето на основите на сградата работниците попадат на погребение със златни предмети. Позели уведомява Алатини, който продава предметите в Европа, а плановете на сградата са променени, за да се избегне гробището.[4] За времето си вилата е на края на града и е най-голямата и луксозна вила в града с огромна градина и красива гледка към морето и планината Хортач.[2][4]
До 1907 година наемател на сградата е Робилан паша. В 1909 година Гуидо Алатини продава вилата на Каролос Ботесон и Евгения Дебусан, но Робилан паша остава наемател.[4] На 8 юли 1909 година, след неуспешния контрапреврат на Абдул Хамид II, вилата е закупена от Трети армейски корпус и в нея е заточен султан Абдул Хамид ΙΙ, където той остава под домашен арест до 1912 година.[2][4]
След като Солун попада в Гърция по време на Балканската война, вилата е иззета и в нея е настанена военна част.[4]
В 1926 година в сградата се помещава новосъздаденият Солунски университет, но тъй като тя не е подходяща за училище, на следната 1927 година университетът е преместен в сградата на бившето турско идадие. В 1929 година вилата е ремонтирана и са добавени две нови крила.[2][4] През Втората световна война вилата е използвана като болница.[1] След войната в 1948 година е ремонтирана отново.[2][4] От 1979 година насам в сградата е настанена номархията на Солун. От 2011 година в нея е областната управа на Централна Македония.[1]
В архитектурно отношение е триетажна, симетрична сграда с полусутерен. Планът на е П-образен. Оста на симетрия се развива вертикално. Вътре от двете страни на входа има 2 стълбищни клетки. Централната ос се определя от стълбищните клетки, балкона на 2-рия етаж и диференцираните отвори и допринася за вертикалността на сградата. За това допринасят и страничните проекции. Подовете от всички страни са разделени с декоративна тухлена ивица и всички прозорци и балконски врати са симетрични около оста на входа.[4]
