Олимпийският футболен турнир се провежда от 1900 г. с изключение на 1932 г. Включен е в програмата на Олимпийските игри от 1908 г., защото през 1900 и 1904 г. мачовете са демонстративни.
До 1952 г. броят на участниците в турнира е неограничен и за излъчване на шампиона се играе чрез елиминиране. От 1956 г. броят на участниците се ограничава до 16 и за определянето им се организират квалификационни състезания. Последният олимпийски шампион и отборът на страната-домакин се включват във финалната фаза по право без квалификации. Участниците във финалната фаза се разпределят на 4 групи по 4 отбора, които играят по системата „всеки срещу всеки“. Победителите и заелите втори места в групите играят четвъртфинали, полуфинали, мач за трето място и финал.
1. Великобритания; 2. Франция; 3. Белгия.
1. Канада (ФК „Галт“); 2. САЩ („Крисчън Брадърс Колидж“); 3. САЩ („Сейнт Роуз Париш“).
1. Великобритания; 2. Дания; 3. Холандия.
Няма олимпийски игри.
1. Белгия; 2. Испания; 3. Холандия.
1. Уругвай; 2. Швейцария; 3. Швеция.
1. Уругвай; 2. Аржентина; 3. Италия.
Няма футболен турнир.
1. Италия; 2. Австрия; 3. Норвегия.
Няма Олимпийски игри.
1. Швеция; 2. Югославия; 3. Дания.
1. Унгария; 2. Югославия; 3. Швеция.
1. СССР; 2. Югославия; 3. България.
1. Югославия; 2. Дания; 3. Унгария.
1. Унгария; 2. Чехословакия; 3. ГДР.
1. Унгария; 2. България; 3. Япония.
1. Полша; 2. Унгария; 3. СССР и ГДР.
1. ГДР; 2. Полша; 3. СССР.
1. Чехословакия; 2. ГДР; 3. СССР.
1. Франция; 2. Бразилия; 3. Югославия.
1. СССР; 2. Бразилия; 3. ФРГ.
1. Испания; 2. Полша; 3. Гана.
1. Нигерия; 2. Аржентина; 3. Бразилия.
1. Камерун; 2. Испания; 3. Чили.
1. Аржентина; 2. Парагвай; 3. Италия.
1. Аржентина; 2. Нигерия; 3. Бразилия; 4. Белгия.