Фридрих I Барбароса

Вижте пояснителната страница за други личности с името Барбароса.

---

Фридрих I Барбароса Friedrich I Rotbart
император на Свещената Римска империя
Роден	декември 1122 г. Агно, Свещена Римска империя
Починал	10 юни 1190 г. (67 г.) Арменско кралство Киликия
Погребан	Турция
Религия	католицизъм
Управление
Период	1155 – 1190
Други титли	херцог на Швабия римски крал
Герб
Семейство
Род	Хоенщауфен
Баща	Фридрих II
Майка	Юдит Баварска
Братя/сестри	Юта Клариция от Тюрингия Конрад Хоенщауфен
Съпруга	Адела фон Фобург (1147 – март 1153) Беатрис Бургундска (17 юни 1156 – 15 ноември 1184)
Деца	Филип Швабски Хайнрих VI Фридрих V Фридрих VI (Швабия) Конрад II (Швабия) Ото I (Бургундия)
Други роднини	Хайнрих Лъв (първи братовчед)
Фридрих I Барбароса в Общомедия

Фридрих I, наречен Барбароса (червената брада) (на немски: Friedrich I Barbarossa), е херцог на Швабия от 1147 до 1152 г. (като Фридрих III), римски крал от 1152 до 1190 г. и император на Свещената римска империя от 1155 до 1190 Г.

Произход и ранни години

Произхожда от династията Хоенщауфен. Баща му е херцог Фридрих II Швабски (1090 – 1147), майка му Юдит (1103 – 1131) e дъщеря на херцог Хайнрих IX Баварски от фамилията Велфи и Вулфхилда Саксонска, дъщеря на последния херцог на Саксония Магнус от род Билунги и на София Унгарска.

От 1147 до 1149 г. Фридрих участва в кръстоносния поход на чичо му крал Конрад III.

Управление

Римски крал

На 9 март 1152 г. е коронован в Аахенската катедрала за римско-германски крал от архиепископа на Кьолн Арнолд II.

Фридрих I Барбароса се опитва да укрепи кралската власт в границите на империята си, а извън Германия се стреми да завладее ломбардските градове и да им наложи данъци.

Император

Фридрих признава върховенството на папа Александър III, фреска от Palazzo Pubblico, Сиена

На 18 юни 1155 г. Барбароса е коронован за император в църквата Св. Петър от папа Адриан IV.

През 1156 г. сключва договор с Хайнрих Лъв, според който Хайнрих Лъв получава феодални владения в Централна Италия, както и Херцогство Бавария, което прибавя към Херцогство Саксония. За сметка на това Маркграфство Австрия е отдадено на рода Бабенберг. Договорът е породен от стремежа на Фридрих I Барбароса към траен мир.^[1]

Барбароса предприема пет военни похода срещу Италия и разорява Милано през 1162 г. Загубва обаче битката при Леняно и е принуден да признае привилегиите на Ломбардската лига.

В годините на неговото управление Свещената римска империя достига най-големия си разцвет.

Трети кръстоносен поход

Фридрих I Барбароса като кръстоносец.
Миниатюра от ръкопис от 1188 г., Библиотека на Ватикана.

През 1189 г. взима участие в Третия кръстоносен поход, като повежда армията си към Константинопол. По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалият конфликт между него и византийския император Исак II Ангел, има значение за объркването и отслабването на Константинопол, подпомогнало и победата на Въстанието на Асен и Петър, освободило България от Византийско владичество.

През март 1190 г. войските на Фридрих I преминават Босфора и се отправят през Киликия в Мала Азия към Светите земи. Но на 10 юни при преминаването през река Салеф в Лидия, конят на императора е отнесен от буйните води и той се удавя.

Легенди

Фридрих Барбароса остава да живее в паметта на германските народи, тъй като се превръща в герой на многобройни легенди и поверия, прославящи храбростта, силата и безсмъртието му.

Съгласно едната легенда, императорът не е умрял, а спи в пещера под планината, за да се върне в някой момент. Неговата дълга брада обаче продължава да расте. Според друга легенда, когато Фридрих пътува, оглавявайки войската, го нападат сарацини и го убиват. Телохранителите, за да не се разкрие този позор, разказват на всички, че Фридрих потъва при преминаване през реката (което звучи крайно неубедително, защото той прекрасно може да плува и е със свитата си).

По-нови споменавания

Монета с император Фридрих I Барбароса

На нападението срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. е дадено кодово название Операция Барбароса от Адолф Хитлер в памет на Фридрих I Барбароса.

Фридрих Барбароса е един от основните герои в романа Баудолино на Умберто Еко.

Бракове и деца

Монумент на Фридрих I Барбароса

Бюст на Фридрих I Барбароса (1160)

Първи брак: през 1147 година с Аделхайд фон Фобург (1128—след 1187), дъщеря на маркграф Диполд III фон Фобург († 1146); бракът е анулиран през март 1153 г.

Втори брак: на 17 юни 1156 г. във Вюрцбург с Беатрис Бургундска (1140 – 1184), единствената дъщеря на граф Райналд III от Бургундия († 1148) (от Иврейска династия). Те имат децата:^[2]

• Беатрис (* 1160/1162, † 1174)
• Фридрих V (* 16 юли 1164, † 1168/1170), 1167 херцог на Швабия
• Хайнрих VI (* 1165, † 1197), немски крал и император, крал на Сицилия, ∞ Констанс Сицилианска (* 1154, † 1198)
• Конрад (* 1167, † 1191 при Акон), като Фридрих VI херцог на Швабия
• Гизела (* 1168, † 1184)
• Ото I (* 1170, † 1200), пфалцграф на Бургундия, ∞ Маргарета († 1230), пфалцграфиня на Бургундия, графиня на Блоа
• Конрад II (* 1172, † 1196), херцог на Швабия
• Райналд (* 1173; † като дете)
• Вилхелм (* 1176; † като дете)
• Филип Швабски (* 1177, † 1208), херцог на Швабия, немски крал, ∞ 1197 Ирина Ангелина
• Агнес (* 1178/1179, † 1184)

Литература

• Данчов, Н.Г. и И.Г.Данчов. Българска енциклопедия. С., Ст. Атанасов, 1936.
• Успенский, Ф. История на кръстоносните походи. С., Мария Арабаджиева, 2005.
• Васил Нинов. Gesta Federici I. imperatoris in expeditione sacra. – Mediaevalia, 1, 2011, № 3, 137 – 158.
• Knut Görich, Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, speziell S. 256 – 262* Knut Görich, Kaiserin Beatrix. In: Frauen der Staufer (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst 25). Karl-Heinz Rueß. Göppingen 2006, S. 43 – 58
• Joachim Ehlers: Friedrich I. In: Bernd Schneidmüller/Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. München 2003, ISBN 3-406-50958-4, S. 232 – 257.
• Knut Görich: Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, ISBN 978-3-406-59823-4.

Източници

1. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 13.
2. Friedrich von Staufen/Friedrich III Duke of Swabia, Friedrich I „Barbarossa“, fmg.ac

Външни препратки

• MSN Encarta – Frederick I (Holy Roman Empire)( Архив на оригинала от 2009-10-28 в Wayback Machine. на 31 октомври 2009)
• Famous Men of the Middle Ages – Frederick Barbarossa
• Charter given by Emperor Frederick, Lichtbildarchiv älterer Originalurkunden, Marburg University