Франко Алфано

Франко Алфано Franco Alfano
италиански композитор и пианист
Роден	8 март 1875 г. Посилипо, Италия
Починал	27 октомври 1954 г. (79 г.) Сан Ремо, Италия
Музикална кариера
Стил	опера, симфония
Инструменти	пиано
Участник в	Royal Academy of Science, Letters and Fine Arts of Belgium
Уебсайт	francoalfano.altervista.org
Франко Алфано в Общомедия

Франко Алфано (на италиански: Franco Alfano) е италиански композитор и пианист, братовчед на Джакомо Пучини. Довършва операта „Турандот“ на Пучини през 1926 година. Има значителен успех със собствените си произведения.

Биография

Роден е в Посилипо, близо до Неапол. До днешни дни, музикалните историци обикновено посочват неправилно година на раждане на Алфано – 1896 г. Алфано се учи да свири на пиано индивидуално при Алесандро Лонго (1864 – 1946) и на хармония и композиция съответно при Камило де Нардис (1856 – 1951) и Паоло Серао (1830 – 1907) в консерваторията „San Pietro a Majella“ в Неапол. По-късно, след като завършва, следва отново композиция при Ханс Сит (1850 – 1922) и Саломон Ядасон (1831 – 1902) в Лайпциг. Докато работи там среща своя идол Едвард Григ и написва множество произведения за пиано и оркестър. Той завършва своята първа опера „Миранда“ („Miranda“) през 1896 г., която все още е неиздадена. Критиката определя като най-успешни негови произведения оперите:

• „Risurrezione“ (в превод на български: „Възкресение“), 1904 г. и базирана на Толстой. По-късно е пята от Магда Оливеро.
• „Cyrano de Bergerac“ („Сирано дьо Бержерак“) по известната пиеса на Едмонд Ростанд и преведена на френски от Хенри Гейн. Италианската премиера се състои в Рим през януари 1936 г., а френската версия е показана в Париж четири месеца по-късно.
• „La leggenda di Sakùntala“ от 1921 г., която е представена обновена през 1952 г. като „Sakùntala“.

От 1918 г. Алфано е директор на консерваторията в Болоня и ръководи консерваторията в Торино от 1923 г. Умира в Сан Ремо. Дженифър Алфано е негова внучка.

Избрани произведения

• 1896 – „Миранда“ (опера)
• 1898 – „La Fonte di Enschir“ (опера)
• 1899 – „Four Romanian Dances“ (за пиано)
• 1901 – „Наполи“ (балет)
• 1901 – „Лоренца“ (балет)
• 1904 – „Възкресение“ (опера)
• 1910 – „Първа симфония“
• 1921 – „La Leggenda di Sakùntala“ (опера)
• 1923 – „Соната“ (за цигулка и пиано)
• 1925 – „Соната“ (за чело и пиано)
• 1930 – „Последният владетел“ (опера)
• 1933 – „Везувио“ (балет)
• 1933 – „Втора симфония“
• 1936 – „Квинтет“ (за пиано и струнни инструменти)
• 1936 – „Сирано дьо Бержерак“ (опера)
• 1941 – „Дон Жуан де Манара“ (опера)
• 1949 – „Доктор Антонио“ (опера)

Външни препратки

• ((en)) Дискография на Франко Алфано

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Franco Alfano в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​