ФК Етър (Велико Търново)

ФК Етър Велико Търново
	ФК Етър Велико Търново
Прозвище	Виолетовите; Болярите
Основан	24 април 1924 г.
Разформирован	2003 г.
Държава	България
Стадион	Ивайло
Капацитет	18 000
Президент	Деян Куздов
Старши треньор	Светослав Петров
Първенство	„А“ футболна група
Уебсайт	fketar.weebly.com
Екипи и цветове
Домакин	Гост

Вижте пояснителната страница за други значения на Етър.

ФК „Етър“ е футболен клуб, създаден във Велико Търново на 24 април 1924 г.

История

Ранни години

ФК „Етър“ е създаден през 1924 г. чрез обединяването на съществувалите дотогава „Младежки спортен клуб“, „Слава“, „Феникс“ и „Виктория“. Името „ЕТЪР“ идва след много горещи спорове – обединеният отбор получава славянското име на река Янтра – „Етър“, което значи „бързотечаща вода“. През 1926 г. клубът за първи път участва в държавното първенство. През периода 1946 – 1957 г. носи имената „Трапезица“, „Ударник“, „Червено знаме“, „Спарта“ и ДНА. Поради строежа на Ивайло от 1954 до 1958 отборът играе на игрище „Спартак“. От 1969 г. отборът играе в А група с две кратки прекъсвания между 1975-79 и 1980-81 г. През 1974 г. Етър играе за купата на УЕФА и е отстранен от Интер.

Международни участия

На международното поприще Етър представя България повече от добре – през 1982 г. в Индонезия отборът печели силен турнир. През 1983 г. отборът играе под името Б национален отбор на турнир в Португалия. При първото си участие за Интертото Етър заема първото място в своята група в надпревара с отбори от Швеция, Чехословакия и Германия. Най-големите си успехи отборът постига през годините 1989 – 1991 г., когато печели две трети места (1989 и 1990), два полуфинала за купата на България (1990 и 1991), както и шампионската титла през 1991 г. и последната купа на БФС (бившата купа на Съветската армия). През тези години в отбора играят футболисти като Трифон Иванов (1983 – 1988), Красимир Балъков (1983 – 1990), Илиян Киряков (1984 – 1991), Бончо Генчев (1987 – 1991), Цанко Цветанов (1988 – 1993), Александър Димов, Николай Донев, Емил Димитров. Старши треньор на шампионския отбор е Георги Василев, а помощник-треньор – Стоян Петров.

За КЕШ Етър среща шампиона на Германия Кайзерслаутерн, като малко не достига на отбора да го отстрани. През следващите 2 години отборът заема 4-та позиция. През 1995 г., вече под ръководството на Стоян Петров, отборът става първият носител на Купата на Лигата, а след още 2 играе финал.

Изпадане от А група

През 1998 г. Етър изпада в Б група, а през 2000 г. отборът стига до дъното и изпада във В група. От 2003 г. мъжкият отбор на „Етър“ престава да съществува и клубът вече поддържа само детско-юношеска школа. През сезон 2013/2014 г. разполага с два отбора – юноши старша възраст и деца.

Завръщане в елита

На 17 юли 2013 г. е създаден СФК „Етър Велико Търново“, който след три години участие в Северозападната В група през 2016 г. завършва първи и влиза в професионалния футбол. „Виолетовите“ стават безапелационен първенец и на Втора лига през сезона 2016/2017 година, като извоюват място в Първа лига. След края на сезон 2017/2018 г. отборът зае 11-о място в класирането на елита с 40 точки-10 победи, 10 равни, 16 загуби в 36 мача. Сезон 2018/2019 г. е повече от успешен и болярите завършват на седмото място с 60 точки, но губят бараж за Лига Европа от Левски на „Герена“ с 0:1. Етър се завръща отново в Първа Лига през сезон 2023/2024 г. Старши треньор на отбора до 30 септември 2023 г. е Емануел Луканов, а на 2 октомври Светослав Петров заменя Луканов на поста старши треньор.

Хронология

1919 г. – създава се първият великотърновски футболен клуб – МСК. Две години по-късно той се преименува на СК „Слава“, а през 1922 г. голяма част от основателите на МСК напускат и основават „Феникс“, „Виктория“ и „България“.
1924 г. – на 24 април ФК „Етър“ (Велико Търново) е създаден след обединяването на СК „Слава“, „Феникс“, „Виктория“, „България“ и други три квартални тима.
1925 г. – първо участие в държавното първенство, което се провежда на елиминационен принцип.
1930 г. – „Етър“ достига до полуфиналите на първенството.
1946 – 1956 г. – отбор с името „Етър“ не съществува, тъй като практиката в този период е да се създават тимове на ведомствен принцип. Така във Велико Търново се появяват „Ударник“, ДНА и „Червено знаме“.
1957 г. – ведомственият принцип се премахва и „Етър“ се завръща на футболната карта.
1958 г. – на 24 май официално е открит стадион „Ивайло“, където „Етър“ започва да играе мачовете си.
1960 г. – „Етър“ достига до полуфинал за Националната купа (тогава купа на Съветската армия), след като на четвъртфиналите отстранява ЦДНА (ЦСКА) след победа в София.
1969 г. – Велико Търново вече е част от А група, тъй като „Етър“ завършва на първо място в Северната Б РФГ и се класира в елита. До 1998 г. тимът играе там с две кратки прекъсвания – 1975 – 79 г. и 1980 – 81 г.
1974 г. – Етър“ завършва четвърти в шампионата и се класира за евротурнирите. За купата на УЕФА отборът среща италианския „Интер“. В двата мача от есента на 1974 г. „Етър“ завършва 0:0 във Велико Търново и губи 0:3 в Милано.
1981 г. – под името Б национален отбор печели купата на град Джакарта, след като побеждава Мексико, Тайланд и домакините от Индонезия и завършва наравно с Южна Корея.
1986 г. – трето място за „Етър“ в турнира за Националната купа (тогава купа на НРБ), след като в мача за бронзовите медали побеждава „Сливен“. Първо участие в европейския турнир „Интертото“.
1987 г. – при второто си участие в „Интертото“ великотърновци печелят групата си. Те постигат убедителни победи срещу немския „Рот-Вайс“ (Ерфурт), шведския „Норкьопинг“ и чешкия „Руда хвезда“.
1988 г. – Печели Българо-Италианската купа побеждавайки на полуфинала „Палермо“ с 1:0 (Илиян Киряков) и на финала „Вилаграция ди Карини“ с 3:2 (Захари Минчев, Емил Димитров и Христо Михайлов). Третия мач е с „Теразини“ 6:2 (Минчев -2, Бончо Генчев, Георги Трендафилов, Мирослав Байчев и Илиян Киряков).
1989 г. – трето място в първенството на България и трето участие в „Интертото“.
1990 г. – отново бронзови медали от държавния шампионат. Освен това „Етър“ достига полуфинал за купата на НРБ.
1991 г. – най-успешната година в историята на великотърновския футбол. „Етър“ триумфира с шампионската титла на страната, а също така печели купата на БФС и играе полуфинал за Националната купа (вече купа на България). „Болярите“ стигат до златните медали в първенството безапелационно, със седем точки повече от допълващите челната тройка ЦСКА и „Славия“. Старши треньор на шампионския тим е Георги Василев, негов помощник – Стоян Петров, а сред футболистите са Бончо Генчев, Илиян Киряков, Красимир Балъков, Трифон Иванов, Цанко Цветанов и др. През есента на 1991 г. „Етър“ среща германския шампион „Кайзерслаутерн“ в турнира за купата на Европейските шампиони. „Виолетовите“ губят в Германия с 0:2, а във Велико Търново водят с 1:0 до последната минута, когато немците вкарват за крайното 1:1.
1992 г. – четвърто място в първенството.
1993 г. – във втора поредна година „Етър“ заема четвъртата позиция. Освен това стига до полуфинал за купата на България и финал за Балканската купа.
1994 г. – на 21 юли на „Ивайло“ тържествено са посрещнати петима бивши футболисти на „Етър“ – Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и Бончо Генчев. Те са в основата на най-големия успех на националния отбор – четвъртото място на Световното първенство в САЩ.
1995 г. – тимът става първият носител на купата на ПФЛ. През същата година играе в „Интертото“.
1998 г. – „Етър“ изпада от А група.

2000 г. – тимът отпада и от Б група.

Успехи

А група

Шампион (1 път) – 1991 г.
- Бронзов медал (2): 1989, 1990

Царска купа

Полуфиналист (1) – 1930

Купа на Съветската армия

Полуфиналист (1) – 1961

Купа на България

Полуфиналист (2 пъти) – 1990 и 1991 г.

Купа на БФС

Носител (1 път) – 1991 г.

Купа на ПФЛ

Носител (1 път) – 1995 г.

Купа на европейските шампиони

1/16-финалист (1 път) – 1992 г.

Интертото

1 място (1 път) – 1987 г.

Българо-Италианска купа

Носител (1 път) – 1988 г.

Балканска купа

Финалист (1): 1993

Купа на Джакарта (Индонезия)

Носител (1 път) – 1981 г.

Участия в ЕКТ

Купа на УЕФА, Шампионска лига и Интертото

Сезон	Турнир	Етап	Отбор	Домакин	Гост	Резултат
1971	Балканска купа	Група А	Црвенка	1:1	2:4	3-то място
1971	Балканска купа	Група А	Беса (Кавая)	2:0	1:2	3-то място
1974 – 75	Купа на УЕФА	1 кръг	Интер (Милано)	0:0	0:3	0:3
1987	Интертото	група 7	Руда Хвезда (Хеб)	5:2	2:3	1-во място
			Норкьопинг	3:1	0:1
			Рот Вайс (Ерфурт)	3:0	0:0
1989	Интертото	Група 3	Белинзона	0:0	1:1	3-то място
			Тирол (Инсбрук)	2:1	0:4
			Изо-Вац	0:0	0:1
1990-91	Балканска купа	1/4 финал	Офи Крит	0:0	1:2	1:2
1991-92	КЕШ	1 кръг	Кайзерслаутерн	1:1	0:2	1:3
1992-93	Балканска купа	1/4 финал	Кършияка (Измир)	5:1	1:4	6:5
		1/2 финал	Дачия Унирея (Браила)	2:1	0:0	2:1
		Финал	Едесайкос (Едеса)	1:0	1:3	2:3
1995	Интертото	група 9	Чеахлул (Пятра Нямц)	–	0:2	5-то място
			Боби (Бърно)	3:2	-
			Грьонинген	–	0:3
			Беверен	1:2	–

Почетни листи в Първа лига и А РФГ

Място	Име	Мачове
1	Георги Георгиев	290
2	Стефан Лъхчиев	199
3	Цветомир Първанов	196
4	Емил Димитров	190
5	Христо Михайлов	179
6	Георги Василев	175
7	Захари Минчев	171
8	Стефан Грозданов	166
9	Георги Цингов	162
10	Стефан Чакъров	158


Място	Име	Голове
1	Димитър Цеков	60
2	Митко Аргиров	57
3	Георги Цингов	38
4	Ивелин Младенов	37
5	Красимир Балъков	35
6	Бончо Генчев	31
7	Георги Луканов	29
8	Игор Кислов	25
9	Никола Велков	23
10	Кънчо Йорданов	23
11	Радия Дойчев	23