Корабите от II серия (типа „Лондон“), са недостатъчно бронирани, което предизвиква дискусии и спорове. Даадено е задание за проект, който предвижда усилване на бронирането. Но довеждането на защитата до нужното ниво води до ръст на водоизместимостта и нарушава договорният лимит за стандартната водоизместимост на корабите. В резултат на това новите крайцери си остават със системата на брониране на „лондоните“, като леко е усилена защитата на погребите на главната артилерия. Допълнителни 75 тонакорабна броня са поставени за сметка на по-леките артилерийски кули на главния калибър Mk II.
Конструкция
Тежките крайцери от типа „Норфолк“ са гладкопалубнивисокобордни кораби с три високи, с неголям наклон назад комина и две мачти.
Що се касае 10000-тонните крайцери, следва да се отбележи, че тяхната популярност намалява във всички флотове, освен в американския. Независимо от внушителните им размери, скорост и въоръжение, те имат два значителни недостатъка. Първият от тях е слабото брониране, аналогично на най-лошото такова на нашите довоенни линейни крайцери. Вторият е прекалената им цена. С договори или без тях, Британската империя винаги ще се нуждае от голям брой крайцери, но ние не можем да си позволим да построим множество кораби на стойност 2 милионафунта всеки[1]
.
Коментари
↑Всички данни са приведени по състояние към 1939 г.