Някои от най-популярните италиански храни: пица (Маргарита), паста (карбонара), джелато и еспресо.
Италианската структура на хранене е характерна за Европейския средиземноморски регион и се различава от структурата на хранене в Северна, Централна и Източна Европа, въпреки че все още често се състои от закуска (colazione), обяд (pranzo) и вечеря (cena).[1] Въпреки това много по-малко се набляга на закуската, а самата закуска често се пропуска или включва по-леки порции храна, в сравнение с несредиземноморските западни страни.[2] Късните сутрешни и следобедните закуски, наречени merenda (мн. ч. merende), също често се включват в тази структура на хранене.[3]
Традиционният курс от ястия в Италия обикновено съдържа четири или пет блюда.[4] Особено през уикендите храненията често се разглеждат като възможност за прекарване на време със семейството и с приятелите, а не просто като препитание, следователно храненията обикновено са по-дълги, отколкото в други култури. По време на празници като Коледа и Нова година обядите и вечерите могат да траят часове наред.[5]
Днес пълният курс блюда е запазен главно за специални събития като сватби, докато ежедневните курсове включват само първо или второ ястие (понякога и двете), гарнитура и кафе.[6][7]Primo (първото ястие) обикновено е засищащо ястие като ризото или паста със сосове от месо, зеленчуци или морски дарове.[8] Цели парчета месо като колбаси, кюфтета и птиче месо се ядат като secondo (второ ястие).[9] Италианската кухня освен това има и хранения с едно единствено ястие (piatto unico), съчетаващи нишесте и протеини.[10]
Най-популярната закуска (Colazione, колациòне) в цялата страна е сладката, консумирана у дома или в кафенето. Ако закуската се консумира у дома, се състои от кафе (еспресо или приготвено в кафеварка), мляко или кафелате, придружени от печива като кроасани, бисквити, сладкиши или от филийки хляб с масло и конфитюр / мед / джандуя. Понякога млякото се заменя с плодов сок.[11][12] При някои специални поводи, като неделя или празници, може да има и повече печива у дома, като торти, пайове, сладкиши или други регионални специалитети.
Ако закуската се консумира в кафене, преобладават кафето еспресо, капучиното или лате макиато, придружено от класическото корнето (кроасан), бомболоне или друг вид сладкиш.[13] Изборът на сладкиши и печива за закуска е разнообразен и някои често присъстват само в определени региони или градове. През последните десетилетия се разпространяват и други видове кафе напитки, като мокачино и марокино.[14][15]
Много по-рядко срещана, но и не невъзможна, е солената закуска (макар и много по-лека и пестелива от другите европейски солени закуски), често състояща се от фокача (от различни видове и в зависимост от региона) или дори само препечен домашен хляб и подправен допълнително със зехтин, домат или нарязан салам.[16]
Много италианци обаче пият кафе само за закуска без добавка на храна.[17]
Обяд (Pranzo)
Салата „Капрезе“ – студено ястие, което може да се консумира на обяд в Италия през горещото лято
В италианската култура обядът (Pranzo, пранцо) често се смята за най-важното хранене за деня и ако е пълен, се състои от четири ястия, а именно:[18][19]
Второто ястие и гарнитурата винаги се придружават от хляб.
Традиционно в Италия е храненето, особено обядът, да завършва с чашка еспресо, последвано от т. нар. амацакафè (ammazzacaffè), състоящо се от чашка горчив или сладък ликьор.[26][27]
При специални поводи, като празници и годишнини, има и други две ястия:
Виното често е част от храненето, особено по време на обяда и вечерята.[32][33]
Късна сутрешна или следобедна закуска (Merenda)
Класическо панино със салам за меренда
Мерèнда (от латинскотоmerenda) не е основно ястие, а важна закуска в средата на сутринта (около 10 часа сутринта) или в средата на следобеда (около 17 часа следобед). Обикновено това е лека храна, състояща се от панѝно (сандвич) или трамецѝно (триъгълен сандвич), само от плодове или пък от хляб и конфитюр, от някакъв традиционен десерт, а през лятото евентуално от сладолед. Прави се особено в детството, но е доста често срещано и сред възрастните.[34]
Вечеря (Cena)
Заедно с обяда, вечерята (Cena, чена) е другото основно хранене за деня. Схемата за вечеря следва тази на класическия италиански обяд, следователно е със същите ястия, но по-леки.[35][36] Изключения са вечерите, наречени cenoni (ченòни), консумирани на празници като Нова година, Бъдни вечер и периода на карнавала:[37] те са по-богати и по-обилни от самия обяд.[38]
За разлика от обяда, когато италианската вечеря се консумира сред близки членове на семейството, тя не включва непременно първо ястие (като паста или полента), или ястия от зърнени храни (като ориз). В този случай понякога вечерята се състои от това, което по време на обяда е еквивалентно на второ ястие (т.е. ястие на основата на месо или на риба), със или без гарнитура, или от едно ястие, като супа или лека супа, но включващо хляб.[14][39][40]
Официална структура на италианското хранене
Структура на италианско ястие в пълната му форма, обикновено използвана по време на празници:[4][41]
Аперитив
Аперитивът дава началото на хрането и е подобен на предястие. Повечето хора се събират изправени и пият алкохолни/безалкохолни напитки като вино, просеко, шприц, вермут и др. Понякога се консумират малки количества храна, като маслини, чипс, ядки, сирена, сосове, малки кишове и други подобни.
Антипасто
Антипасто в италиански стил
Антипасто (ордьовър) е малко по-тежко предястие. Обикновено е студено и по-леко от първото ястие. Примери са колбасите (като салам, мортадела, прошуто, брезаола и др.), сирена, кашкавали, подобни на сандвич храни (панини, брускети, кростини), мариновани зеленчуци или риба, студени коктейли от сьомга или скариди. Понякога се приготвят и по-сложни ястия.
Примо
Макарони с аматричана. Пастата е архетипното примо
Примо е първото ястие. Състои се от топла храна и обикновено е по-тежко от антипастото, но по-леко от второто ястие. Немесните ястия са основната част от всяко първо ястие: примери са ризото, паста, морски дарове или вегетариански сосове, супа и бульон, ньоки, полента, креспеле, стуфати или лазаня.
Секондо
Ломбардският brasato di maiale (свинска яхния) се счита за второ ястие.
Това блюдо (второ ястие) може да включва различни меса и видове риба, включително пуешко, наденица, свинско, пържола, яхния, говеждо, свинско краче, солена треска, риба, сьомга, омар, агнешко, пилешко или печено. В зависимост от местоположението и ситуацията могат да се считат за по-важни първото или второто ястие.
Конторно
Контòрно е гарнитура и обикновено се сервира заедно с второто ястие. Обикновено се състои от зеленчуци, сурови или варени, топли или студени. Обикновено те се сервират в отделна чиния, а не в една чиния с месото, както е в северноевропейския стил на представяне.
Инсалата
Ако конторното съдържа много листни зеленчуци, салатата може да бъде пропусната. В противен случай може да се сервира свежа градинска салата.
Сирена/кашкавали и плодове
Цял курс е посветен на местните сирена/кашкавали и на пресните сезонни плодове. Сирената са типични за региона (виж Списък на италианските сирена ).
Долче
Следва долче – десертът. Често срещаните десерти са тирамису, панакота, торта или пай, панетоне или пандоро (последните две се сервират главно по Коледа) или Великденска коломба (козунак). Може да се яде и джелато (сладолед) или сорбето. Въпреки че има национални десерти, популярни в Италия, много региони и градове имат местни специалитети. В Неапол например са популярни дзеполе и бабà с ром; в Сицилия обикновено се консумират касата и каноли; мостарда, от друга страна, е по-скоро северноиталианско ястие.
Кафе
Чашката еспресо обикновено се консумира след хранене (обяд или вечеря).
Кафето често се пие в края на храненето. Италианците не пият кафе с мляко или млечни напитки (като капучино или кафе макиато) след обеда или вечерята, а силно кафе като еспресо, което често се пие много бързо в малки чашки, докато е още горещо.
Диджестиво
Диджестиво-то, наричано още амацакафè (ammazzacaffè, букв. убийкафе), ако се сервира след кафето, е напитката ( вино или ликьор), която завършва храненето. Пият се напитки като грапа (ракия), амаро, лимончело, амарето, самбука или други плодови/билкови напитки. Името му показва, че напитките, сервирани по това време, имат за цел да улеснят храносмилането на дългото хранене.
.jpg)
