Представата за света на Анаксимандър на границата между древност и античност – 6 век пр.н.е. (съвременна възстановка)
Картата на света (т.е. стария свят) на Херодот от 5 век пр.н.е. (съвременна възстановка)
Старият свят е понятие използвано за териториите на Земята познати на европейците преди Великите географски открития на Христофор Колумб . Териториите включват Европа , Азия и Африка (Древна Либия ), включително и обкръжаващите ги острови .[ 1] Използва се най-често в контраст с Новия свят , включващ Америка и Океания .
Старият свят съвпада грубо с източното полукълбо , но все пак части от Ирландия , Великобритания , Португалия и Западна Африка , които попадат в западното полукълбо се считат за част от Стария свят, докато това не важи за тихоокеански държави от източното полукълбо като Австралия и Нова Зеландия .
Понятието за три континента в Стария свят датира от античността . Техните граници са дефинирани от Птолемей и други географи от античността като минаващи покрай реките Нил и Дон . Тази дефиниция остава влиятелна и през средните векове.
Вижте също
Източници