Това е хронологичен списък на владетелите на Монако. Почти всички от тях са от рода Грималди, а изключенията от това са предимно администраторите от периодите на чуждестранна окупация.
Дом Грималди е едно от най-могъщите семейства на древната Генуезка република. Императорът на Свещената Римска империя Хайнрих VI отстъпва скалата на Монако на Генуа през 1191 г. с отговорността тя да построи крепост там, която започва да вижда бял свят чак през 1215 г. и впоследствие става дворецът на владетеля. След честите изгнания, които великите генуезки семейства претърпяват през този период, Грималди се срещат в целия регион на Приморските Алпи, особено около Ница. Те са съюзници на Шарл I Анжуйски – крал на Сицилия и граф на Прованс.
Грималди и техните съюзници гвелфи често намират убежище в Монако. Историята разказва, че Франческо Грималди „Хитрият“ или „Злонамереният“ и неговата банда се преобличат като монаси, за да превземат крепостта през 1297 г., без да могат да консолидират успеха си. Това са усилията на Антоан († 1358) – представител на клон от линията Грималди д’Антиб и на Шарл I († 1357), и век по-късно на Ламбер (* 1425, † 1494), които установяват господството на Грималди в Монако на трайна основа. Тези суверени са известни като „господари на Монако“. Титлата „принц на Монако“ започва да се използва през 1612 г. с Оноре II и е призната от Кралство Испания (Филип IV признава Княжество Монако през 1633 г.) и Кралство Франция.
29 юни 1352 – 15 август 1357 г. (съгосподар)
1427 – 3 октомври 1436 г. (господар)
∞ 29 август 1465 Ламберто Грималди (неин 16-ти или 17-ти братовчед), от когото има Жан II и Люсиен.
(губернатори следват един след друг: Арман Луи дьо Гонто-Бирон, Анри Грегоар, Грегоар Мари Жаго и др.)
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.