Скала на Моос

Ска̀лата на Моос служи за определяне на относителната твърдост на минералите. Създадена е от Фридрих Моос през 1812 г. В нея десет еталонни минерала са подредени според способността на всеки да драска стоящите пред него и да бъде драскан от стоящите след него в ска̀лата.^[1]

Степените в ска̀лата на Моос показват относителната твърдост. Например по абсолютна твърдост диамантът (10-а степен) е 4 пъти по-твърд от корунда (9-а степен) и 8 пъти по-твърд от топаза (8-а степен). За постигане на по-голяма точност при измерванията се използват и дробни степени. Например доломитът, който драска калцита, но не и флуорита, има твърдост 3½, нокътят – 2½, стъклото – 5½, стоманата – 6½.^[2]

Основни закономерности

Твърдостта на минералите:

• расте с намаляване на разстоянията между йоните в структурата
• расте според подредеността на симетрията: нисша – средна – висша
• расте с коефициента на компактност Q на кристалната решетка
• расте с валентността на йоните
• е по-висока, ако са налични двойни или тройни връзки
• расте, когато преобладава йонна връзка.

Таблица на Моос

Твърдост по Моос	Минерал	Абсолютна твърдост	Снимка
1	Талк (Mg3Si4O10(OH)2)	1
2	Гипс (CaSO4·2H2O)	3
3	Калцит (CaCO3)	9
4	Флуорит (CaF2)	21
5	Апатит (Ca5(PO4)3(OH-,Cl-,F-))	48
6	Ортоклаз (KAlSi3O8)	72
7	Кварц (SiO2)	100
8	Топаз (Al2SiO4(OH-,F-)2)	200
9	Корунд (Al2O3)	400
10	Диамант (C)	1600

Източници

1. Костов, Иван. Минералогия. София, Техника, 1993. с. 140.
2. Токмакчиева, Маргарита. Минералогия (електронен учебник). с. 54 – 56. Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.