Серафим Йованович

Серафим
сръбски духовник
Роден	29 ноември 1873 г. Призрен, Османска империя
Починал	13 януари 1945 г. (71 г.) Тирана, Албания
Религия	православие
Учил в	Московска духовна академия

Серафим (на сръбски: Серафим) е сръбски духовник, злетовско-струмишки (1920 - 1928) и рашко-призренски епископ (1928 - 1945) на Сръбската православна църква.

Биография

Роден е 29 ноември 1873 година със светското име Сава Йованович (Сава Јовановић) в Призрен, Османската империя. Завършва Призренската семинария и Московската духовна академия. На 15 юни 1902 година е ръкоположен за дякон, а на следващия ден за свещеник в църквата „Свети Александър Невски“ в Шкодра. На 25 март 1909 година става монах в Сръбския подвор в Москва. Преподава в Призренската семинария, в гимназията в Щип.^[1]

На 23 декември 1920 година е ръкоположен за злетовско-струмишки митрополит в съборната църква „Свети Сава“ в Белград. На 29 октомври 1928 година избран за рашко-призренски епископ. Посланик е на Светия синод в Подкарпатска Русия за да работи за връщането на униатите към паровславието и изглаждане на църковните отношения. Умира на 13 януари 1945 година в Тирана, където е интерниран от окупационните власти и е погребан на православното гробище в Тирана.^[1]

Бележки

1. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 442. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.

пръв	→	злетовско-струмишки епископ (23 декември 1920 – 29 октомври 1928)	→	Вениамин
Михаил	→	рашко-призренски епископ (29 октомври 1928 – 13 януари 1945)	→	Владимир