PROFILBARU.COM

„Свети Никола“
	„Свети Никола“
	Общ изглед
	Местоположение в Мелник
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Мелник
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Неврокопска
Архиерейско наместничество	Санданско
Тип на сградата	трикорабна базилика
Изграждане	XII век
Статут	недействащ храм
Състояние	руини
	„Свети Никола“ в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“ е частично запазена средновековна византийска църква в град Мелник, днес в Неврокопската епархия на Българската православна църква.

Датирана е към края на XII век и е изградена върху тракийско светилище и базилика от V век. През средните векове църквата служи като катедрален храм на Мелнишката митрополия. До 1913 г., когато църквата е разрушена от стихийния пожар, опустошил Мелник след изселването на гръцкото му население, интериорът на църквата е бил покрит с фрески и рядко изобразявани сцени, както и с поредица ктиторски надписи от XIII и XIV век. След разрушаването на църквата, някои запазени стенописи са свалени от стените и са пренесени в Археологическия музей в София.^[1]

История

Църквата лежи на хълма Свети Никола, южно от град Мелник.^[2] Заема място, което е използвано за светилище в древността. На това място в миналото се намира тракийско светилище, посветено на богинята Бендида.^[3]^[4]^[5] За това свидетелстват използваните в градежа на храма надгробни стели и други антични архитектурни елементи.^[1] След това там е изградена базилика в V век, разрушена в VI век – ^[4] голяма част от архитектурната декорация на храма – капители, колони, олтарни плочи са от IV – VII век.^[1]

„Свети Никола“ се датира обикновено към IX – X или края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това – на Втората българска държава. Първоначално е енорийски храм а Мелнишката крепост.^[1] През втората половина на XII^[1] или първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на мелнишкия епископ;^[2]^[4] по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.^[4] През 1356 година храмът е обновен от митрополит Кирил I Мелнишки.^[6]

„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на „Свети Николай“ през XVIII век.^[1] Средновековната църква се използва до Балканската война в 1912 година като манастирска.^[1] След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Църквата е разрушена в голяма степен, като е запазена единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.^[2]^[1]

Архитектура

„Свети Никола“ е трикорабна базилика, изградена от редуващи се слоеве на камък и тухли.^[1] Има три входа от запад и три апсиди в най-източната част. Апсидите са полукръгли. Страничните са по-малки от тази в средата, която се откроява със сложен триделен прозорец и допълнителна украса. В централната апсида има голям синтрон на четири стъпала, върху който по-късно, при превръщането на храма в катедрала, е издигнат престол на пет стъпала. В централната апсида, пред диаконикона и пред протезиса е имало олтари от мраморни плочи върху мраморни стълбови. Предапсидното пространство е отделено от протезиса и диаконикона с две масивни стени, свързани с висока арка. Предапсидното пространство е покрито с тухлен полуцилиндричен свод. Корабите са разделени от по две мраморни колони, свързани с арки.^[1]

Първичният градеж е от неправилни редове ломени камъни и тухли. Зидарията от XIII – XIV век е клетъчна.^[1] Покривът е бил двускатен, дървен, само предапсидното пространство е било засводено и първоначалната църква вероятно е била кръстокуполна.^[7]

Притворът е добавен през втория период на строителство в XIII век^[4] и е свързан с три входа с наоса. От север и юг на наоса има закрити галерии, свързани с притвора чрез входове. Южната галерия има и самостоятелен вход на източната си стена и е свързана директно с наоса чрез вход с три каменни стъпала. На западния ѝ край в миналото е имало камбанария. В северната галерия има полувкопано водохранилище с две камери.^[1]

Според Богдан Филов, посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16,30 m и широка 13,30 m. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените – измазани. Притворът и олтарът са покрити с фрескова живопис. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.^[8]

Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа^[5]^[9]^[10] и са открити от археолози в началото на XXI век.^[1]

Западно от притвора на храма, в пряка връзка с него и галерията е имало правоъгълна сграда, която е била епископски дом, а по-късно монашеска килия. На изток са руините на друга сграда – вероятно трапезария. Руини от други постройки има на север, запад и изток от църквата. Всички те са били оградени с каменен зид от изток.^[1]

Живопис

Стенописите са документирани в началото на 30-те години на XX век. Установени са два слоя в южния кораб, фотографирани са и в 1935 година са частично свалени. Днес се намират в Националния археологически музей.^[7]^[2]

Фреските в църквата са изрисувани в XII – началото на XIII век. По-късните са от XIII – XIV век. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол Яков за епископ на Йерусалим от Отците на Църквата – необичайна апсидна композиция, и Видение на Петър Александрийски. В двете композиции има антибогомилски подтекст. В апсидата е Света Богородица Ширшая небес, а под нея Агнецът, заобиколен от дякони. В диаконикона е Дейсис.^[7] Животът на патрона на църквата Николай Чудотворец също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на Антип Пергамски, Антим Никомедийски, Григорий Нисийски и Прокопий Кесарийски.^[4] Художниците са трима – третият само в диаконикона.^[7]

Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб севаст Владимир, брат на севаст на франките“^[4] или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.^[11]^[7] Надписът се свързва с управлението на Мелник от Алексий Слав.^[11]

Изследвания

Мавродинова, Лиляна. Църквата „Свети Никола“ при Мелник. София, 1975
Popović, Mihajlo. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. – In: Jünge Römer – neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179 – 185
Гергова, Иванка и др. Християнско изкуство в Националния археологически музей. София, 2012, стр. 14 – 15, 35 – 37, 44 – 47, 511.
Суботић, Гојко и др. Натписи историјске садржине у зидном сликарству. Том први: XII–XIII век. Београд, 2015, стр. 67 – 69

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 411.
↑ ^а ^б ^в ^г Places of interest: St Nicholas Church // Melnik-bg.eu. Архивиран от оригинала на 2011-01-19. Посетен на 13 март 2013.
↑ Нешева, Виолета. Мелник. Богозиданият град. София, Издателска къща „Иврай“, 2008. ISBN 9789549388220.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Николова, Бистра. Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2002. ISBN 954-430-762-1. с. 140.
↑ ^а ^б Николов, Димитър. Спасяват аварийно манастирите в Мелник // Новинар. „Новинар медиа“ АД, 23 юни 2009. Посетен на 13 март 2013.
↑ Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. – In: Jünge Römer – neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179 – 185.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 412.
↑ Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр. 82 – 33.
↑ Димков, Г. и др. Акустични изследвания на исторически ценни български камбани // Акустика. Варна, София, 2008. с. 115. Архивиран от оригинала на 2010-11-24. Посетен на 2013-03-13.
↑ Georgieva, Tsvetanka. Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects // Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences. Архивиран от оригинала на 24 ноември 2010. Посетен на 13 март 2013.
↑ ^а ^б Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6. с. 96 – 97.