Света Троица (Смолари)

Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

---

„Света Троица“ „Света Троица“
Храмът от североизток
Местоположение в Смолари41.375556, 22.904167
Вид на храма	православна църква
Страна	Северна Македония
Населено място	Смолари
Религия	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Вероизповедание	Македонска православна църква – Охридска архиепископия
Епархия	Струмишка
Архиерейско наместничество	Струмишко
Изграждане	1870 година
Статут	действащ храм
„Света Троица“ в Общомедия

„Света Троица“ (на македонска литературна норма: „Света Троица“) е възрожденска православна църква в струмишкото село Смолари, Северна Македония. Част е от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.^[1]

История

Храмът е построен в 1870 година.^[2][3]

Архитектура

В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с равен таван на трите кораба. Трите кораба са разделени с пет двойки колони.^[4] Капителите са обърнат пресечен конус.^[5]

От юг и запад има открит трем. На запад е пристроена камбанария.^[6] Апсидата на изток е единична, неразчленена и без декорация.^[7] Прозорците са с полукръгли арки (окулуси), а на източната фасада има кръгла мандорла.^[8]

Във вътрешността стълбовете, разделящи трите кораба са изписани със спирални ленти в синьо, охра и бордо.^[9]

Иконопис

В 1897 година в храма работи струмишкият зограф Григорий Пецанов.^[1][10] На западната врата на храма има надпис: „Изобразисѧ сей бжественій храмъ стыѧ трцы во времето на свѧщникъ Пантелиѧ и на феткио епитропъ дедо Митре Теповъ, купно съ новый епитропъ Келю Теновъ и сосъ настоѧтелите и надзирателите черковни г-да Раггелъ Гѡоргиевъ Геѡрге Стоиловъ, въ лѣто 1897 год. Въ месецъ аѵгустъ 9-ый чресъ руки на зографа Григорїа Пецановічъ ѿ градъ Струмица сос настоѧніето же на кмета Андонъ Манчовъ“.^[1]

На западната фасада Пецанов е изписал композицията „Страшният съд“, която обаче е значително повредена от времето. Сходно решение Пецанов прилага и в „Свети Димитър“ в Градец.^[11]

Бележки

1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 287.
2. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 202. (на македонска литературна норма)
3. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 155. (на македонска литературна норма)
4. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 203. (на македонска литературна норма)
5. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 212. (на македонска литературна норма)
6. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 204. (на македонска литературна норма)
7. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 207. (на македонска литературна норма)
8. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 209. (на македонска литературна норма)
9. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 211. (на македонска литературна норма)
10. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 219. (на македонска литературна норма)
11. Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 210. (на македонска литературна норма)