Румънски мавзолей (Гривица)

Румънски мавзолей
Иконостасът в мавзолея
Местоположение в Гривица43.414276, 24.694744
Вид на храма	православна църква-костница
Страна	България
Населено място	Гривица
Вероизповедание	Българска православна църква
Епархия	Плевенска
Изграждане	1892 – 1897 г.
Състояние	действащ храм
Румънски мавзолей в Общомедия

Румънският мавзолей (на румънски: Mausoleul român din satul Grivița) е православен храм-костница в плевенското село Гривица, България, построен в памет на загиналите румънски офицери и войници в Битката при Гривица в 1877 година по време на Руско-турската война.^[1] Църквата-костница е част от Плевенската епархия на Българската православна църква.

История

Мавзолеят е построен в периода от 1892 до 1897 година, а откриването му е в 1902 година по повод 25-годишнината от Битката при Гривица.^[1][2] Състои се от храмово помщение и костница, в която в мраморни саркофази се съхраняват костите на загиналите румънски войници. Стенописите в църквата са дело на румънски зографи.^[3] Иконостасът е дело на представители на Дебърската художествена школа от българския мияшки резбарски род Филипови.^[4][5][3] Резбованият иконостас е с четири икони, на които са изобразени Исус Христос, Свети Николай, Архангел Михаил и Богородица с младенеца. Към иконостаса е прикрепен бронзов медальон с посвещение на румънски език и изписана 1902 година.^[3]

В 1958 година около мавзолея е изграден мемориален парк, който заема площ от 360 декара.^[3]

Бележки

1. Мавзолей на загиналите румънски войни при с. Гривица // Плевен днес, 9 август 2016 г. Посетен на 5 септември 2019 г.^{[неработеща препратка]}
2. Mausoleul român din satul Grivița // Danube Old Rich History. Посетен на 5 септември 2019 г.
3. Румънски мавсолей, с. Гривица // Община Плевен, 15 октомври 2017 г. Посетен на 5 септември 2019 г.
4. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015 г.
5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.