Филипови (осойски род)

Тази статия е за осойския род. За гарския вижте Филипови (гарски род).

---

Филипови
Резбарите Филиповци със семействата си преди 1910 г. Седнали от ляво надясно: Атанас Филипов, Йосиф Филипов, Дичо Филипов, Иван Филипов, Нестор Филипов, Стефан Филипов. Прави: Гале Йосифов, Петър Йосифов, Филип Иванов, неизвестен
Страна	Османска империя България
Националност	българи

Филипови в Дебър, 1902 г. Фотограф Георги Кузманов

Филипови или Филиповци са български мияшки резбарски род, по произход от малореканското село Осой, Дебърско. Резбарите Филиповци са автори на огромен брой иконостаси в Македония, Албания и Свободна България в стила на Дебърската художествена школа,^[1] в която заемат едно от водещите места.^[2] За най-добри техни произведения са смятани иконостасите в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп (1838)^[2] и „Свети Георги“ в Ямбол (1897).^[3]

В Македония

Едни от първите представители на рода е Дичо, за когото се зане, че е резбар и предава изкуството на синовете си. Единият му син е Аврам, роден около 80-те години на XVIII век.^[1] Според сведения на потомците им Аврам Дичов работи с Петър Филипов Гарката в Бигорския манастир, а със зет му Димитър Станишев правят иконостаса на „Света Богородица“ в Скопие. Аврам със синовете си Васил Аврамов и Филип Аврамов работи в 1838 година върху иконостаса в „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп-^[1][4][5] може би най-съвършеното творение на рода.^[2]

Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия – изработват иконостаса за една църква в Тетовско, за църквата „Свети Пантелеймон“ в село Ехлоец, Кичевско, работят в Мелник, Солунско, Гостиварско, Сярско.^[6] На този род се приписва и иконостасът в „Успение Богородично“ в Елбасан.^[5][6] Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочее в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на Исмаил Сарач от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.^[5][6]

В Свободна България

След формирането на Княжество България и Източна Румелия в 1878 година, Филиповци често са викани в тези две свободни български държавни формирования и около 1880 година те се преселват окончателно в Княжеството.^[5] Филипови изработват над 90 иконостаса, пръснати из цялата страна в съзвучие с разгърналото се след Освобождението църковно строителство. Филипови работят заедно – старите са наемали работа, правили са проектите, а изпълнението е било общо, като печалбата се деляла между всички.^[6]

Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна.^[7] Под ръководството на Васил и Филип Аврамови тайфата се задържа във Варненско и изрязва иконостасите в „Свети Георги“ в Балчик, в „Успение Богородично“ в Каварна, в „Свети Харалампий“ в Шабла и в Суютчук.^[7]

Васил и Филип отстъпват ръководството на Иван Филипов и Йосиф Филипов. Йосиф Филипов (1848 – 1913), ръководил изработките на иконостасите в църквите „Свети Димитър“ в Стара Загора (завършен в 1888 г. и заплатен 200 златни лева), „Свети Йоан Богослов“ в Карнобат, „Успение Богородично“ в Казанлък, „Света Параскева“ в Черганово, „Свети Димитър“ в Мъглиж, „Свети Димитър“ в Горно Ботьово.^[7][8] Брат му Иван Филипов ръководи изработването на иконостаса на „Свети Георги“ в Ямбол (1897) –^[7] най-сложният от иконостасите на Филиповци в България,^[3] на църквите „Рождество Богородично“ в Цариброд и „Света Троица“ в царибродското село Лукавица.^[7][8] Филип Иванов, Синът на Иван Филипов, изработва и дарява на църквата в Ямбол много красив кръст със сложна резба (45 на 85 cm), на който оставя надпис: „Изъдѣла Филипъ Йовановъ отъ с. Осои, деба, маке – 1897“. Подобен кръст има запазен и в Църковния музей в София с надпис: „Братя Филипови 1892“.^[9]

В София и Софийско

Част от рода Филиповци по време на работа

След като добиват известност из страната, Филипови се установяват в София, където отварят резбарска работилница. В столицата дело на Филипови са иконостасът, владишкият трон и амвонът на църквата „Свети Георги“, иконостасите на църквата „Свети Йоан Рилски“ при Семинарията, на църквата „„Свети Седмочисленици“, на „Света Петка Самарджийска“, „Света Петка Стара“, трите иконостаса в „Свето Възнесение“, изгорели на 30 март 1944 година, „Св. св. Петър и Павел“. Тяхно дело са иконостасите в параклисите при Двореца и „Света Анастасия“ при Централния затвор, в църквата „Свети Архангели“ на Военното училище.^[9] Дърворезбените работи на Филиповци в Синодалната палата – в параклиса, салоните, вратите, изработени по проект на архитект Пенчо Койчев изгарят през 1944 година.^[9] Филиповци изрязват и таваните в двореца Врана. Сред най-старите резбарски работи на Филиповци в София е иконостасът на гробищната църква „Успение Богородично“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.^[2]

В Софийско Филипови работят иконостасите за „Свети Пантелеймон“ в Бояна (части от иконостаса),^[8] „Света Троица“ в Драгалевци, „Свети Николай“ в Горна баня, новата църква „Покров Богородичен“ на Кремиковския манастир, „Св. св. Кирил и Методий“ в Чибаовци, „Свети Теодор Стратилат“ в Долни Богров, „Свети Георги“ в Пролеша, „Св. св. Кирил и Методий“ в Костинброд, „Свети Спас“ в Градец, „Свети Никола“ в Кострошевци, „Света Неделя“ в Росоман, „Успение Богородично“ в Гълъбовци, „Свети Николай“ в Пожарево, „Успение Богородично“ в Обеля, „Свети Николай“ в Славовци, „Света Троица“ в Кумарица, „Свети Георги“ в Мърчаево, „Свети Илия“ в Мошино, „Възкресение Христово“ в Челопечене, „Света Троица“ в Ботунец, новата църква „Свети Димитър“ в Годеч, „Свети Илия“ в Чурек, „Успение Богородично“ в Горна Малина, „Света Троица“ в Караполци, новата църква „Света Петка“ в Балша, „Св. св. Кирил и Методий“ в Иваняне и в Буховския манастир „Свети Архангел Михаил“.^[2]

В останалата част на България

Царските двери на църквата „Свети Георги“ в Ямбол

Царските двери на църквата „Успение Богородично“ в Лъджене

Иконостасът на „Свети Георги“ в Дупница

В страната творби на Филипови са иконостасите в „Успение Богородично“ в Лъджене,^[2][8] „Свети Димитър“ в Звъничево,^[2][8] „Свети Йоан Предтеча“ в Брацигово,^[8] Зографския метох „Свети цар Борис“ в Пловдив,^[2][8] дело на последния резбар от рода Коста Филипов изработил иконостаса и владишкия трон в 1936 – 1937 г.,^[10] „Свети Георги“ в Дупница,^[2][8] „Рождество Богородично“ в Елена^[2] (около 1898 г.),^[8] „Свети Архангел Михаил“ в Преслав,^[2][8] „Свети Георги“ в Беброво,^[2][8] царският трон в двореца Евксиноград,^[8] иконостасите във „Възнесение Господне“ в Ботевград,^[8] „Света Троица“ в Козлодуй,^[2][8] „Свети Елисей“ в Елисейна,^[2][8] „Свети Георги“ в Трудовец,^[2] „Св. св. Козма и Дамян“ в Скравена,^[2][8] „Свети Димитър“ във Врачеш,^[2][8] „Света Троица“ в Криводол,^[2][8] „Свети Дух“ в Липница,^[2][8] „Свети Архангел Михаил“ в Сухатче,^[2][8] „Света Параскева“ в Горни Дъбник,^[2][8] „Свети Архангел Михаил“ в Крушовица,^[2][8][11] Румънския мавзолей в Гривица,^[2][8] „Успение Богородично“ в Червен бряг,^[2][8] „Света Параскева“ в Угърчин,^[2][8] „Вси Светии“ в Микре,^[2][8] скита на Троянския манастир „Свети Йоан Предтеча“ в Зелениковец.^[2][8]

Коста Филипов, Петър Йосифов и Евтим Филипов изработват иконостаса за „Свети Мина“ в Кюстендил, завършена в 1933 година.^[2][8][12] Във Видин Филипови резбоват иконостаса и църковните мебели в интериора на катедралната църква „Свети Димитър“^[2][13][14] и на митрополитската „Свети Пантелеймон“.^[2][14] Други дела на Филипови са в църквите „Свети Никола Нови“ в Лом,^[14] „Света Троица“ в Неговановци,^[2][14] „Свети Георги“ в Расово,^[14] „Свети Георги“ във Василовци,^[2][14] „Света Троица“ в Ракитница,^[2][14] „Света Параскева“ („Света Петка“) в Медковец,^[2][14] обявена за национален паметник на културата,^[15] „Възнесение Господне“ в Громшин,^[2][14] „Свети Николай Чудотворец“ в Люта,^[2][14] „Св. св. Петър и Павел“ в Доспей,^[2] „Свети Георги“ в Пчелин.^[2]

Художествени особености

Според Асен Василиев Фръчковци, макар и водещи представители на Дебърската резбарска школа, се отклоняват от нейните канони. Така например иконостасите на Гарката в Бигорския манастир, в „Свети Спас“ в Скопие и в Лесновския манастир са с меки барокови линии и закръглени форми, а тези на Филипови са с резки, геометрично изрязани ръбове, резовете са сигурни и дълбоки, а формите се отличават със смело и крайно тълкувание. Човешката форма, типично вметната от другите мияшки майстори сред растителни орнаменти, е напълно изключена от Филиповите резби. Те се съсредоточават в растителните мотиви, които отработват до съвършенство, но не изключват и животински мотиви в композициите, като се стараят да спазват съотношение между големините на птиците или змиите и околната растителност.^[2] Тази съпоставка между иконостасите на Гарката и на Филипови кара Асен Василиев да смята, че семейните сведения, че Аврам Дичов е учил и работил с Гарката върху Бигорския иконостас и този на „Света Богородица“ в Скопие, не отговарят на истината.^[16] Тези иконостаси са напълно различни от шедьовъра на Филиповци в „Свето Благовещение“ в Прилеп и като обща композиция, и като начин на изрязване, и като употреба и стилизиране на отделните елементи.^[16]

По-късните представители на Филиповия род възприемат разработването на плетеницата, която е по-бърза за изпълнение и по-евтина, тъй като църквите започват да не могат да плащат за скъпата ажурна резба.^[16]

Родословие

Дичо

Аврам Дичов (1780-те — XIX век)

Васил Аврамов (1812 — 1903)

Филип Аврамов (1814 — 1900)

Данаил Василев

Стефан Василев (1840 — 1910)

Аврам Василев (1846 — 1910)

Иван Филипов (1834 — 1919)

Дичо Филипов

Йосиф Филипов (1848 — 1913)

Атанас Филипов (1852 — 1925)

Нестор Филипов (1864 — 1917)

Филип Иванов (1875 — 1940)

Петър Йосифов (1883 — 1948)

Иван Йосифов

Гале Йосифов

Никола Йосифов

Тома Йосифов

Евгений Атанасов

Андрей Атанасов

Димитър Несторов

Русе Несторов

Коста Филипов (1894 — 1948)

Методи Филипов (17 април 1896 — 1958)

Димитър Николов

Йосиф Николов

Бележки

1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 246.
2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 253.
4. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 259. Посетен на 15 декември 2015.
5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 247.
6. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 261. Посетен на 15 декември 2015.
7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 248.
8. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.
10. Храм „Св. цар Борис Покръстител“ // Пловдивска света митрополия. Посетен на 13 декември 2015.
11. Според други сведения иконостасът на църквата в Крушовица е дело на Методи Балалчев: Народна култура на балканджиите. Том 6. Габрово, Етнографски музей на открито „Етър“, 2006. с. 95.
12. Църква Свети Великомъченик Мина // Туристическа дестинация Кюстендил. Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 13 декември 2015.
13. Катедрала „Св. В. М. Димитър“ // Vidin Online – Информационен портал на Видин. Посетен на 14 декември 2015.
14. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 264. Посетен на 15 декември 2015.
15. Еврорегион. BG бизнес и евроинтгеграция // с. 9. август 2012. Посетен на 13 декември 2015.
16. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 251.