Роман Лазаревич Кармен (29 ноември 1906 г. Одеса, Руска империя – 28 април 1978 г. Москва, Съветски съюз) е съветски режисьор, сценатист, кинодокументалист и военен кореспондент от еврейски произход.
Живот и кариера
Истинското му име е Роман Корнман. Кармен е псевдонимът на баща му Лазар Корнман, известен журналист от Одеса.[1] От 1923 до 1930 г. работи като фотограф-репортер във вестник „Огоньок“. През 1932 г. завършва обучението си за оператор във ВГИК. От 1930 г. започва работа в студията за документално кино (днес известни като Руска централна филмова и видеостудия за кинохроника, документални и образователни филми) в Москва. През 1939 г. става член на Комунистическата партия на Съветския съюз.
Между 1936 и 1939 г. живее в Испания. Той става известен с филм, който прави по време на Гражданската война в Испания и печели признанието на режисьори от всички политически убеждения.[2]
Работи на фронтовата линия през Втората световна война, ръководейки група оператори. На 23 юли 1944 г. съветските войски откриват нацисткия концентрационен лагер Майданек за първи път в историята на войната. Майданек е първото официално доказателство за „промишленото клане“, извършено от нацистите. Кармен остава шокиран от нивите със зеле, в които пепелта от комините на крематориумите, в които са игаряни лагеристите, се използва за тор, заснема отблизо и прави впечатляващи кадри. Изображенията обаче дълго време не се разпространяват в световните медии, защото се смятат за съветска пропаганда.[3]
От 1960 г. ръководи обучението на студенти по документално кино във ВГИК. Той също така продуцира много произведения за документалното кино.
Роман Кармен е удостоен със званието почетен артист на Република Азербайджан през 1959 г., Народен артист на Съветския съюз през 1971 г. и Герой на социалистическия труд през 1971 г.[4] Погребан е с церемония в Москва.[5]
Филмови стилове
Документалният стил на Кармен е едновременно ефектен и противоречив. Последователното повторение на ключови кадри е неговата отличителна черта. Той документира вдигането на обсадата на Ленинград през 1942 г. (Ленинград в борьбе, 1942 г.), победата на Виетмин при обсадата на Диен Биен Фу през 1955 г. (Вьетнам, 1955 г.) и нахлуването в Куба от екстремисти, водени от Фидел Кастро. През 1956 г. той документира слизането от кораба „Гранма“ от първо лице.
През 2001 г. френските режисьори на документални филми Доминик Шапюи и Патрик Барберис заснемат 90-минутен филм, наречен „Роман Кармен: Луд от киното в служба на революцията“.[6] На следващата година Барберис публикува критичен негов портрет, наречен „Римският Кармен, Червената легенда“.[7]
Съветска пропаганда
Кармен е комунист и документира възхода на комунизма в Югоизточна Азия през 50-те години на XX век и в Южна Америка през 60-те години. Той получава лично разрешение за достъп до Мао Дзе-Дун в Китай, Хо Ши Мин във Виетнам, Фидел Кастро в Куба и президента социалист Салвадор Алиенде в Чили. Заснема Испанската гражданска война и Великата отечествена война. Пътува през целия си живот, за да отразява битките при Москва и Ленинград през Втората световна война и Първата война в Индокитай.
Вижте също
Източници
Нормативен контрол | |
|---|
|
