Република Хърватия кандидатства за членство в Европейския съюз през 2003 и Европейската комисия препоръчва тя да стане официален кандидат в началото на 2004. Статутът на кандидат-страна е даден на Хърватия от Европейския съвет в средата на 2004. Започването на преговори за присъединяване, първоначално насрочени за март 2005, са отложени за октомври същата година. На 24 юни 2012 е затворена последната глава от преговорите. На 9 декември 2011 в Брюксел е подписан договорът за присъединяване на Хърватия към Европейския съюз. Хърватия се присъедини към ЕС през юли 2013.
След Словения Хърватия се е възстановила най-добре след разпада на бивша Югославия и се надява да стане втората бивша югославска република, която да стане член. Тя има стабилна пазарна икономика и има по-добри статистически индикатори от България и Румъния, които се присъединяват към ЕС през 2007 г.
Поканата за членство на Хърватия става възможна благодарение на затвърдяването на институциите на страната, електоралната реформа, увеличението във финансирането на Конституционния съд и омбудсмана на страната, подобренията в правата на малцинствата и завръщането и интеграцията на бежанците, което улеснява приключването на хърватската мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в края на 2007.[1]
Хърватия трябваше да екстрадира няколко от гражданите си на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, задължение, което е често оспорвано във вътрешната политика.
Отношенията на Хърватия със съда са често наричани от длъжностните лица на ЕС, като нещо което се нуждае от по-нататъшни подобрения. Ратификацията на „Споразумението за стабилизация и асоцииране в Европейския съюз“ от Хърватия бе запънато поради този факт.
Европейският съвет, след срещата си на 20 декември 2004 г., поставя следващият 17 март като дата за започване на преговорите за присъединяване при условие че Хърватия продължи да си сътрудничи с трибунала. На 16 март 2005 г., денят преди разговорите да започнат, ЕС отлага започването на преговори понеже съдебното преследване на МНТЮ преценява хърватските опити да залови бягащия генерал Анте Готовина (подведен под отговорност за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, в неизвестност от 2001 г.) като нито своевременни, нито задоволителни.
На 7 декември 2005 г. испанската полиция арестува Анте Готовина с помощта на испанското и хърватското правителство на испанския остров Тенерифе, един от Канарските острови. Той е заведен в Хага за да бъде съден за военни престъпления. С ареста на Анте Готовина този въпрос изглежда разрешен и преговорите за присъединяване започнаха отново след уверението на главния обвинител на МНТЮ Карла дел Понте че Хърватия вече напълно си сътрудничи с трибунала.
Хърватия също така трябва да се бори с дългостоящите спорове за границата със Словения – поредица от гранични прения може да застраши подкрепата на Словения за членството на Хърватия, но добрите търговски отношения изключват това.
Свободното придобиване на недвижими имоти от чужденци е чувствителен въпрос в Хърватия.
Това особено притеснява италианците, най-вече тези в Истрия. Доколкото има силни културни и исторически връзки с Италия събитията свързани с Втората световна война, когато Истрия сменя принадлежността си между кралство Италия и СФРЮ са по-отнасящи се към моментните проблеми. Много италиански политици са изразили тяхното недоволство относно моментната невъзможност на италианци да купуват земя в Хърватия, определяйки го като дискриминационно отношение и заявяват, че този въпрос трябва да се разреши колкото се може по скоро.
Хърватия отрича дискриминация, подчертавайки че хърватското законодателство се отнася по същия начин към всички граждани на ЕС по този въпрос. В средата на 2006 Хърватия и Италия се договарят и сега италиански граждани могат да купуват земя в Хърватия, както и хърватски граждани в Италия. Същият вид мерки, засягащи въпроса, са приложени от много нови членки на ЕС преди да се присъединят, като Словения, Словакия, Полша и особено Малта.
1 Включвайки и антидискриминация и равни възможности за мъже и жени.
Членове на Европейската икономическа зона: Исландия | Лихтенщайн | Норвегия Кандидат-членки: Исландия | Хърватия | Македония | Турция | Черна Гора Потенциални кандидат-членки: Албания | Босна и Херцеговина | Косово | Сърбия Източно партньорство: Армения | Азербайджан | Беларус | Грузия | Молдова | Украйна Черноморска синергия: Армения | Азербайджан | Грузия | Молдова | Русия | Украйна | Турция Европейски държави-джуджета: Андора | Ватикан | Монако | Сан Марино