Най-важното му решение е възстановяването на патриаршеството в Руската църква към 4 декември 1917 г., което слага край на синодалния период (1700–1917 г.) в историята ѝ, през който Църквата е била интегрирана в държавния апарат като „ведомство на православното вероизповедание“,[1] а нейният клир е бил обособен като съсловие и натоварен с държавни задължения. Синодален се нарича този период, защото вместо Патриарх, на чело на църквата е стоял лично императора, представляван от Светейшия управляващ синод – един от върховните държавни органи на Руската империя наред с Управляващия сенат.[2][3]
Съборът заседава повече от година, до 20 септември1918 г.; работните заседания („съборни занятия“) се провеждат в Московския епархийски дом. Съборът съвпадна с такива важни събития от руската история като Първата световна война, въоръженото въстание на върховния главнокомандващ Руската армия – генерала от пехотата Лавр Корнилов с цел установяване на „военна диктатура“ и възспиране на болшевиките,[4][5] провъзгласяването на републиката в Русия на 14 септември1917 г., падането на Временното руско правителство и Октомврийската революция, разгонването на Всеруското учредително събрание (временен представителен орган на Русия, избран през ноември 1917 г. и свикан през януари 1918 г., за да определи държавното устройство на Русия след революцията), публикуването на „Декрета за отделянето на църквата от държавата и училищата от църквата“ на 5 февруари 1918 г. и началото на Гражданската война в Русия (1917–1922 г.).
Съборът прави изявления в отговор на някои от тези събития. Болшевиките, чиито действия и законодателни действия са пряко осъждани от Събора (или лично от Патриарха), не създават обаче преки препядствия за провеждането на заседанията на Събора.
През 1901–1903 г. в Санкт Петербург се провеждат „религиозно- философски събрания“ на представители на интелигенцията и духовенството под председателството на Ямбургскияепископ Сергий Страгородски.[6] Там окончателно узрява идеята за необходимостта от свикване на Поместен събор и реорганизация на висшето църковно управление.
През 1906 г., съгласно определение на Светия Синод № 127 от 14 януари, с Височайшия (императорски) указ от 16 януари е учредена Предсъборната комисия, чието закриване става на 15 декември 1906 г.[7] От Предсъборната комисия са образувани седем отдела.[8] През 1906-1907 г. биват напечатани четири тома „Журнали и протоколи” на Комисията.
Височайши указ от 28 февруари1912 г. учредява „при Светия Синод постоянно, за напред до свикването на събора, предсъборно съвещание“,[9] (в по-ограничен състав отколкото Комисията, за „всякакъв вид подготвителна работа за събора, който може да окаже необходимост“[10]), за чийто председател е утвърден от императора на 1 март, по предложение на Синода. архиепископа на Финландия (тогава част от Руската империя) Сергий (Страгородски).[9]
Отдавна вече в съзнанието на православните руски люде живее мисълта за необходимостта от свикване на Всеруски Поместен Събор за коренни изменения в порядъка на управлението на Руската Православна Църква и въобще за устройване на нашия църковен живот върху неизменните начала, дадени от Божествения Основател и Глава на Църквата в Свещеното Писание и в правилата на Светите Апостоли, Светите Вселенски и Поместни Събори и Светите Отци. Състоялият се в у нас държавен преврат, който коренно измени нашия обществен и държавен живот, осигури на Църквата възможността и правото на свободно самоорганизация. Заветната мечта на руските православни люде вече стана осъществима, и свикването на Поместен Събор във възможно най-близко време се оказа крайно необходимо (…).
“
На заседанието си на 5 юли1917 г. Светейшият синод, следвайки доклада на Предсъборния съвет за времето и мястото на свикването на „Чрезвичайния Поместен Събор на Православната Всеруска Църква“, назначава откриването му „в деня на честното Успение на Пресвета Богородица на 15 август 1917 г. в богоспасяемия град Москва“.[12]
Между 10–11 август1917 г. Светейшият синод приема „Устав на Поместния Събор“,[13] който, в частност, леко променя нормата на „Правилника“ относно членството в Събора: „Съборът се образува от Членове, определени чрез избори, чрез длъжности, и чрез покана на Светейшия Синод и на самия Събор“.[14] „Уставът“ е приета в качеството му на „ръководно правило” – действал до приемането на устав на самият Събор; документът определя, че Поместният събор обладава пълната църковна власт за устройване на църковния живот „въз основа на Словото Божие, догмите, каноните и преданията на Църквата“.
Съгласно приетия от Предсъборния съвет на 4 юли1917 г. „Правилник за свикването на Поместния събор на Православната всеруска църква в Москва на 15 август 1917 г.“,[15] в състава на Събора влизат членове, които се определят чрез избори, или чрез тяхната длъжност, или чрез покана на Светейшия Синод и на самия Събор.[16] Основата на Събора е формирана от епархийски делегации, които се състоят от управляващия архиерей, двама клирици и трима миряни. Единият от двамата клирици трябвало да бъде свещеник, а вторият можел да бъде с каквато и да е позиция – от четец до викаренепископ. Клириците и миряните са били избирани на специално епархийско събрание, чиито членове от своя страна са били избрани и изпращани там от техните енории в рамките на енорийски събрания. Епархийските делегации съставлявали основната маса от членовете на Събора.[17]
За участие в занятията на Свещения събор са призовани по длъжност: членовете на Светейшия управляващ синод и Предсъборния съвет, всички епархийски архиерей (редовният епископат на Руската църква, а викарните архиереи – при покана), два протопресвитера — от катедралата „Успение Богородично“ в Московския кремъл и военното духовенство, наместниците на четири лаври (големи манастири), настоятелите на Соловецкият манастир, Валаамския манастир, Саровския манастир и Оптинския манастир; чрез избори получават членство също: от всяки епархия по двама клирика и по трима мирянина, представители на монашеството, единоверци (направление в старообрядството), духовните Академии, войници от армията, представители на Академията на науките, университетите, Държавния съвет и Държавната Дума.
Изборите в епархиите, съгласно „Правилата“, разработени от Предсъборния съвет, били тристепенни: на 23 юли1917 г. в енориите са избрани делегати, на 30 юли делегатите участват в събрания на епархийските окръзи и избират членове за епархийските избирателни събрания, на 8 август така сформираните епархийски избирателни събрания избират делегати за Поместния събор.
Общо 567 члена са избрани или служебно командировани за участие в Събора: 84 архиерея, 135 презвитера, 9 дякона и 26 четеца от бялото духовенство, 18 монаха (архимандрити, игумени и йеромонаси) и 295 мирянина.[18] Според друг източник, общият брой на членовете е 575.[19] По този начин миряните съставляват по-голямата част от членовете на Събора, което е отражение на господстващите тогава стремежи за възстановяване на „съборността“в Руската църква. Въпреки това, уставът на Свещения събор предвиждал особена роля и пълномощия на епископата: въпроси от догматичен и каноничен характер, след тяхното разглеждане от Събора, подлежали на утвърждение от съвещанието на архиереите.
За свой почетен председател Съборът утвърждава най-възрастния йерарх на Руската църква – Киевския и Галицкимитрополит Владимир (Богоявленский);[20] за председател на Събора е избран Московският митрополит Тихон.[21] Бил е образуван Съборен съвет; учредени са 22 отдела, които предварително са изготвяли доклади и проекти на „определения“ (резолюции), представяни на пленарни сесии.[22]
Първата сесия на Събора, продължила от 15 август до 9 декември1917 г., е посветена на въпроси по реорганизацията на висшето църковно управление: възстановяване на патриаршеството, избиране на патриарх, определяне на неговите права и задължения, учредяване на съборни органи за съвместно с патриарха управление на църковните дела, а също и обсъждане на правния статут на Православната църква в Русия.
Още от първото заседание на Събора възниква разгорещена дискусия относно възстановяването на патриаршеството (предварителното обсъждане на въпроса било в компетенцията на Отдела за висше църковно управление; председател на Отдела бил Астраханският епископ Митрофан (Краснополски)). Най-активни застъпници за възстановяването на патриаршеството, наред с епископ Митрофан, са Харковскиятархиепископ Антоний (Храповицки) и архимандрит (по-късно архиепископ) Иларион (Троицки).[23] Противниците на патриаршеството изтъкват опасността то може да скове съборното начало в живота на Църквата и дори да доведе до абсолютизъм в Църквата; сред видните противници на възстановяването на патриаршеството са професорът от Киевската духовна академия Пьотър Кудрявцев, професор Александър Брилянтов, протойерей Николай Цветков, професор Иля Громогласов, княз Андрей Чагадаев (мирянин от Туркестанската епархия), професор Борис Титлинов от Петербургската духовна академия (бъдещият идеолог на разколническото движение „обновленството“). Професор Николай Кузнецов счита, че съществува реална опасност Светият синод, като изпълнителен орган на властта, действащ в междусъборния период, да се превърне в обикновен съвещателен орган към Патриарха, което също би било дерогация на правата на архиереите – членове на Синода.[24] Той пише:[24]
„
Създаването на духовен глава с особено звание ще го отдели още повече от обкръжаващото го общество, а широките пълномощия на патриарха в църковните дела, които, ползвайки се с положението си, той при желание може да увеличи, могат да способстват още за затвърдяване на идеята, че църковните дела са задължение само на духовенството, а освен това всичко това може да даде значителна опора на толкова пагобния (...) клерикализъм, който би бил възможен при съсредоточаване на църковното управление изключително в ръцете на духовенството.
“
На 11 октомври 1917 г. въпросът за патриаршеството е представен на пленарни заседания на Събора. До вечерта на 25 октомври в Москва вече се знае за победата на болшевиките в Петроград.
Въпросът за възстановяването на патриаршеството не трябва да се отлага: Русия гори, всичко загива. И бива ли сега точно дълго да се разсъждава, какво оръдие ни е нужно за събиране, за обединение на Русия? Когато идва война е нужен един вожд, без когото войнството попада в безразборица.
“
В същия ден е прието, а на 4 ноември и одобрено от епископското съвещание „Определение за общите положения за върховното управление на Православната Руска Църква“ (първото положение е прието в редакцията на проф. д-р Петър Кудрявцев[26]):[27]
„
1. В Православната руска църква върховната власт – законодателна, административна, съдебна и контролираща – принадлежи на Поместния събор, периодически, в определени срокове свикван, в състав от епископи, клирици и миряни.
2. Възстановява се патриаршеството и Църковното управление се възглавява от Патриарха.
3. Патриархът се явява пръв сред равните на него епископи.
4. Патриархът, заедно с органите на църковното управление, е отговорен пред Събора.
“
Около 13:15 часа на същия 28 октомври Председателят митрополит Тихон обявява, че „е постъпило заявление с подписи на 79 Члена на Събора за незабавно, на следващото заседание, избиране чрез записка[Бележка 2] на трима кандидати за патриаршеския сан“.[28]
На заседанието на 30 октомври въпросът за незабавно започване на избора на кандидати за патриарх е поставен за гласуване и получава 141 гласа „за“ и 121 „против“ (12 се въздържат).[29][30] Разработена е двуетапна процедура за избор на патриарх: с тайно гласуване и посредством жребий: всеки член на Събора подава бележка с едно име;[31] на основание подадените записки се съставя списък на кандидатите; след огласяване на списъка Съборът избра трима кандидати чрез подаване на записки с указването на три имена от указаните в списъка; имената на първите три кандидата, които общо са събрали абсолютното мнозинство гласове (т. е. поне 50 % плюс 1), били разполагани на Светия престол; изборът измежду тримата се решава чрез жребий.[32] Въпреки възраженията на редица членове на Събора, било прието решение „този път патриархът да бъде избран измежду лицата със свещен сан“;[33][34] веднага след това е прието предложението на проф. Павел Прокошев, което позволява гласуване за всяко лице, срещу което няма канонични пречки.[35][36]
Въз основа на резултатите от преброяването на 257 записки са обявени имената на 25 кандидати, сред които:
Шавелски се обръща с молба за оттегляне на кандидатурата си.[40][41]
На заседание на 31 октомври са проведени избори за трима окончателни кандидати измежду първноначалните кандидатите в листата; от 309 подадени бележки архиепископ Антоний получава 159 гласа, архиепископът на Новгородска и Староруска епархия Арсений (Стадницки) – 148, митрополит Тихон – 125; така абсолютно мнозинство получава Антоний; обявяването на името му от председателя е посрещнато с възгласи „Аксиос!“ (от гръцки: Достоен!).[42][43] На следващия тур на гласуването само Арсений получава абсолютно мнозинство (199 от 305).[42][44] На третия тур Тихон получава абсолютно мнозинство (162 от 293 бележки; две са празни).[45][46]
На заседание на 2 ноември Съборът изслуша спонтанни разкази на хора, които, водени от Тифлиския митрополит Платон (Рождественски), съставят послание от името на Събора към Московския военно-революционен комитет за преговори за прекратяване на кръвопролитията по улиците на Москва.[47][48] Получено е предложение от тридесет членове (първият подписал е Волинският и Житомирски архиепископ Евлогий (Георгиевски)) „да се извърши днес кръстно шествие с целия Събор (...) около онзи район, където се извършва кръвопролитие“.[49][50] Редица изказващи се призоват Събора да не прибързва с избирането на Патриарх (насрочено за 5 ноември);[51][52] но планираната дата е приета на заседанието на 4 ноември.
Жребий с името на митрополит ТихонНовоизбраният патриарх Тихон благослови събралите се тълпи след избора му, 1917 г.Патриарх Тихон
В средата на ноември 1917 г. Съборът пристъпва към обсъждането на доклада „Относно правното положение на Руската Православна Църква“, представен от професора на Московския университетСергей Булгаков и професора на Киевска духовна академия Фьодор Мишченко; на 15 декември проектът е приет на пленарно заседание на Събора. Документът гласи, наред с друго:[55][56]
„
Свещеният Събор на Православната Руска Църква признава, че за обезпечаване на свободите и независимостта на Православната Църква в Русия при изменящия се държавен строй трябва от Държавата да бъдат приети следните основни положения:
1. Православната Руска Църква, съставлявайки част от единната Вселенска Христова Църква, заема в Руската Държава първенствуващо сред други изповедания публичноправно положение, подобаващо ѝ като най-велика светиня на огромного мнозинство от населението и като велика историческа сила, съзидавала Руската Държава.
2. Православната Църква в Русия е независима от държавната власт в учението на вярата и нравствеността, богослужението, вътрешноцърковната дисциплина и отношенията с други автокефални Църкви и, ръководейки се от своите догматични и канонични принципи, се ползва с правото на самоопределение и самоуправление по въпросите на църковното законодателство, управление и съд.
3. Постановленията и разпорежденията, издадени за себе си от Православната Църква в установения от нея порядък, от момента на обнародването им от църковната власт, както и актовете на църковното управление и съда, се признават от Държавата като имащи юридическа сила и значение, доколкото не нарушават държавните закони.
4. Държавните закони, касаещи Православната Църква, се издават не иначе, ами по съгласие с църковната власт.
5. Църковната йерархия и църковните разпоредби се признават от Държавата със силата и значението, които им придават църковните постановления.
6. Действията на органите на Православната Църква подлежат на наблюдение от държавната власт единствено по отношение на съответствието им с държавните закони в съдебно-административния и съдебен ред.
7. Главата на Руската Държава, Министърът на Изповеданията и Министърът на Народното Просвещение и техни Приближени трябва да бъдат православни.(...)
(...)
14. Църковното венчание според православния обряд се признава за законна форма на сключване на брак.
“
Сергей Булгаков счита: „Законопроектът е разработен именно в съзнанието за това, което трябва да бъде, в съзнанието за нормалното и достойно положение на Църквата в Русия. Нашите искания са отправени към руския народ чрез главите на сегашната власт. Разбира се, може да дойде момент, когато Църквата трябва да анатемоса държавата. Но без съмнение този момент все още не е настъпил.[57]
На 7 декември1917 г. Съборът приема „Определение относно Свещения Синод и Висшия Църковен Съвет“, което установява дейността на висшите органи на църковната власт:[58][59]
„
1. Управлението на църковните дела принадлежи на Всеруския Патриарх заедно със Светия Синод и Висшия Църковен Съвет.
2. Патриархът, Светият Синод и Висшият Църковен Съвет са отговорни пред Всеруския Поместен Събор и му представят отчет за дейността си в междусъборния период.
“
Така висшата власт в Църквата е организирана посредством нейното разделение между три органа – по модела, който съществува от 1862 г. в Константинополската патриаршия в съответствие с разпоредбите на „Общия устав” (Γενικοὶ Κανονισμοί).[60] В юрисдикцията на Светия Синод са включени въпроси от йерархическо-пастирско, вероучително, каноническо и богослужебно естество; в компетентността на Върховния църковен съвет влизат въпроси на църковно-обществения порядък: административни, икономически, училищно-просветни; особено важни въпроси, свързани със защитата на правата на Църквата, подготовката за предстоящ Събор и откриването на нови епархии подлежат на разглеждане съвместно със Свещения синод и Висшия църковен съвет.
На 8 декември1917 г. е прието „Определение за правата и задълженията на Негово Светейшество Патриарха Московски и на цяла Русия“, което гласи:[61][62]
„
1. Патриархът на Руската Църква е нейният Първойерарх и носи титлата „Светейши Патриарх Московски и на цяла Русия“.
2. Патриархът
а) има попечителството над вътрешното и външното благосъстояние на Руската Църква, при необходими случаи предлага надлежни за това мероприятия на Свещения Синод или Висшия Църковен Съвет и се являва представител на Църквата пред държавната власт;
б) свиква Църковни Събори съгласно положението за тях и председателства на Съборите;
в) председателства Свещения Синод, Висшия Църковен Съвет и съвместното органи на двете учреждения;
(...).
“
На 9 декември 1917 г. първата сесия на Събора завършва своята работа.
Втората сесия на Събора, проведена от 2 февруари до 20 април 1918 г. разглежда въпроси, отнасящи се до епархийското управление, енорийския живот и устройството на единоверските енории.
Политическата обстановка в страната извежда на преден план въпроси, различни от планираните, и най-вече отношението към действията на новата власт, които се отразяват върху положението и дейността на Православната Църква. Вниманието на членовете на Събора е привлечено от събитията в Петроград, където между 26 януари и 3 февруари 1918 г., по заповед на народната комисарка по общественото благоденствие (социални грижи) Александра Колонтай, червените моряци се опитат да „реквизират“ помещенията на Александро-Невската лавра (манастир), по време на който е убит протойерей Пьотр Скипетров; събитията предизвикат грандиозно кръстно шествие и „всенародна молитва“ за преследваната Църква. За събитията около Александро-Невската лавра епископ Прокопий (Титов) докладва на Събора; докладът става обект на обсъждане още в първия ден от втората сесия на Събора. Протойерей Николай Цветков оценява събитията в Петроград като „първия сблъсък със слугите на сатаната“.[63]
На 1 февруари1918 г., на своя рожден ден, патриарх Тихон издава Призив, с което анатемосва „безумниците“, които не са назовани конкретно и ясно, но са характеризирани по следния начин:[64]
„
(...) гоненията срещу Христовата истина са предизвикани от явни и тайни врагове на тази истина, те се стремят да погубят делото Христово и вместо християнска любов навсякъде сеят семената на злобата, ненавистта и братоубийствената борба.
“
Призивът се обръща към вярващите с думите: „Заклинаме и всички вас, верни чеда на Православната Църква Христова, да не влизате в каквото и да било общение с такива изверги на човешкия род“.[65] В посланието се призовава към защита на Църквата:[66]
„
Враговете на църквата завземат властта над нея и нейното достояние със силата на смъртоносни оръжия, а вие им противопоставете силата на вярата на вашия всенароден вик, който ще спре безумците и ще им покаже, че те нямат право да се наричат защитници на народното благо, строители на нов живот по повеля на народния разум, и че действат даже пряко против народната съвест. А ако е нужно да пострадате за Христовото дело, призоваваме ви, възлюбени чеда на църквата, призоваваме ви към тези страдания заедно с тези думите на Светия Апостол: „ Кой ще ни отлъчи от любовта Божия? Скръб ли е, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?“([Рим. 8:35]). А вие, братя архипастири и пастири, без да се бавите нито час във вашето духовно дело, с пламенна ревност призовавайте вашите чеда към защита на потъпканите днес права на Православната църква, незабавно устройвайте духовни съюзи, призовавайте не по нужда, а с добра воля да застанат в редиците на духовните борци, които на външните сили ще се противопоставят със силата на святото си въодушевление, и ние твърдо се уповаваме, че враговете на църквата ще бъдат засрамени и разпиляни от силата на кръста Христов, и че обещанието на Самия Божествен Кръстоносец е неизменно: „ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият.“[Мат. 16:18].
“
На 4 февруари 1918 г. Съборът обсъжда „Призива“ на Патриарха и приема решение с неговото одобрение и с призив и към Църквата „да се обедини сега около Патриарха, за да не се даде нашата вяра да се поругава“.[67]
На 5 февруари 1918 г. е издаден одобреният на 2 февруари 1918 г. от Съвета на народните комисари„Декрета за отделянето на църквата от държавата и училищата от църквата“,[68] който провъзгласява свобода на съвестта в Руската република, забранява каквито и да било „преимущества или привилегии на основание вероизповедната принадлежност на гражданите“, обявява за „народно достояние“ (т. 13) имуществото на религиозните общества, лишава ги от правата на юридическо лице и възможността да преподават вероучение в общеобразователните учреждения, включително и в частните.
На 7 февруари 1918 г. Свещеният Собор издава „Съборно постановление по повод декрета на съвета на народните комисари за отделянето на Църквата от държавата“:[69]
„
1. Издаденият от съвета на народните комисари декрет относно отделянето на Църквата от държавата представлява сам по себе си, във вид на закон за свобода на съвестта, злостно покушение над целия строй на живота на православната Църква и акт на открито срещу нея гонение.
2. Всяко участие както в изданието на това враждебно спрямо Църквата законодателство, така и в опитите за прилагането му на практика е несъвместимо с принадлежността към православната Църква и ще навлече на виновните наказание в размер до отлъчване от Църквата (следвайки 73-то правило[Бележка 3] на светите апостоли и 13-то правило[Бележка 4] на VII Вселенски Събор).
“
Освен това, на 9 февруари 1918 г. Съборът издава „Призив на свещения Събор към православния народ по повод декрета на народните комисари относно свободата на съвестта“,[70] който гласи:
„
Православни християни! От векове нечувано се твори у нас в Святата Рус. Хора, идвайки на власт и назовавайки се народни комисари, сами чужди на християнската, а някои от тях и на всякаква вяра, издадоха декрет (закон), назован „относно свободата на съвестта“, а всъщност установяващ пълно насилие над съвестта на вярващите.(...)
“
На 7 февруари 1918 г. е убит след завземането на Киев от большевиките митрополит Владимир Киевски, чиято гибел била възприета като акт на открито гонение на духовенството. В същия ден Съборът приема резолюция, с която на Патриарха е зададено да назове имената на три лица, които биха могли да станат патриаршески местоблюстители в случай на смъртта му преди изборите на нов патриарх; имената трябва да бъдат държани в тайна и да бъдат огласени в случай на невъзможност за Патриарха да изпълнява своите задължения.[71][72]
В неделя, 25 март1918 г. в катедралата „Христос Спасител“ в Москва след отслужването на литургия, съборът на архиереите, оглавяван от Патриарха и множество други духовници, включително членовето на Поместния Събор, „с изключителна тържественост бе извършен обред в седмицата на Православието “; по време на който „протодякон Розов, застана на възвишена катедра, разположена пред архиерейския амвон близо до солея, прочете изповеданието на вярата и провъзгласи „анатема“ на еретиците, богоотстъпниците, хулителите на светата вяра, а също и на „говорещите хули срещу святата вяра наша и възставащи срещу светите храмове и обители, посягайки на църковното достояние, укорявайки и убивайки свещениците Господни и ревнителите на вярата отеческа“.[73]
„Определение на Свещения Събор на Православната Руска Църква за мероприятия, предизвикани от произхождащото гонение на Православната Църква“ от 18 април 1918 г. гласи:[74]
„
1. Да се установи в храмовете след Богослужение принасянето на особени прошения за гонените в днешно време за Православната Вяра и Църква и за свършилите своя живот изповедници и мъченици.
2. Да се извършат тържествени моления: а) възпоменателно за упокоение на починалите със светиите и б) благодарствено за спасението на останалите сред живите. (...)
3. Да се установи в цяла Русия ежегодно молитвено възпоменание на 25-я ден от януари, или на следващия след него неделен ден (през вечерта) на всички загинали в гоненията през сегашната люта година изповедници и мъченици. (...)
“
Свещеният Събор, освен това, разглежда въпроса за статута на единоверието (направление в старообрядството), съществуващо в Руската Църква от 1800 г.; приетото „Определение“ от 7 март 1918 г. гласи:[75]
„
1. Единоверците са чеда на Единната Света Съборна и Апостолска Църква, които, с благословението на Поместната Църква, при единството на вярата и управлението, извършват църковни обреди според Богослужебните книги, издадени при първите пет Руски Патриарси, – при строго съхранение на древноруския битов обичай.
2. Единоверските енории влизат в състава на православните епархии и се управляват, съгласно определение на Събора или съгласно наставление на управляващия Архиерей, от особени единоверски Епископи, зависими от епархийския архиерей. (...)
“
Приетият на 20 април1918 г. Енорийски устав (заключителното, 129-то деяние на втората сесия на Събора) утвърждава определена степен на енорийскаавтономия; предвижда се и създаването на енорийски съюзи.[76]
Втората сесия на Свещения Събор завършва на 20 април 1918 г.
В програмата на третата сесия, проведена от 2 юли до 20 септември 1918 г., е предвидено да се разработят съборни Определения относно дейността на висшите органи на църковното управление, относно Местоблюстителя на Патриаршеския Престол; относно манастирите и монашеството; относно привличане на жените към активно участие на различни поприща в църковното служение; относно защитата на църковните светини от кощунствено изземване и поругание.
На 17 юли 1918 г. е извършено убийството на бившия императорНиколай II и неговото семейството, във връзкос което в заседанието на Събора на 19 юли, след дебат, бил подложен на гласуване въпросът за отслужване на панихида за убития бивш император. От присъстващите на заседанието 143 члена на Събора против провеждане на възпоминателна служба гласуват 28 члена (около 20 %), а 3 се въздържат; Патриархът, съпровождан от общо пеене на членовете на Събора, отслужва заупокойна лития.[77] Също така било направо разпореждане да се служат панихиди във всички църкви на Русия с възпоменание посредстом формулировката: „[за упокоението] на бившия Император Николай II“.
На 26 август 1918 г., въз основа на доклад на професора от Петроградския университет Борис Александрович Тураев, Съборът приема решение за възстановяването на честването на паметта на всички руски светци.[78]
На 12 септември Съборът обсъжда и приема определението „Относно защита на църковните светини от кощунственно изземване и поругание“, което в частност гласи:[79]
„
(...)
3. Никой от православните християни, под страх от църковно отлъчване, да не дръзва да участва в изземването на светите храмове, параклиси и свещените предмети, намиращи се в тях, от действителното обладание на Светата Църква.
(...)
“
На 20 септември 1918 г. членовете на Събора се събират за последно заседание. Съборното Определение от 20 септември 1918 г. гласи:[80]
„
1. Да се позволи на Светейшия Патриарх да свика бъдещия редовен Събор през пролетта на 1921 г. на принципите, установени в доклада на Отдела за Висшето Църковно Управление за свикване на големи Събори през деветгодишен период.
2. Да се запазят на избраните от този Събор членове на Свещения Синод и на Висшия Църковен Съвет техни пълномощия до избирането на нов състав на тези учреждения от бъдещия Събор.
“
В същия ден в обръщение към събралите се патриарх Тихон обявява прекратяването на работата на Събора.
Памет
На приземния етаж на Московския епархийски дом е бил устроен храм в чест на Светите отци на Поместния събор от 1917–1918 г., осветен на 19 февруари2010 г. от патриарх Кирил Московски и на цяла Русия.[81] През 2012 г. специалисти от Православния Свято-Тихоновски хуманитарен университет в Москва създават иконата „Отци на Поместния събор от 1917–1918 г.“.[82]
Въз основа на решение на Свещения Синод на Руската православна църква от 27 декември 2016 г. (журнал № 104) е образуван „Организационен комитет за честването на 100-годишнината от откриването на Свещения Събор на Православната руска Църква и възстановяването на патриаршеството в Руската православна църква“ под председателството на Санкт Петербургския и Ладожскимитрополит Варсонофий (Судаков).[83] По време на заседания на 21 февруари, 15 март и 5 април 2017 г. организационният комитет определя план за юбилейни събития с 39 точки и отделен план за юбилейни събития в духовните учебни заведения със 178 точки.[84] Плановете за мероприятията включват провеждането на конференции, лекции и изложби в Москва и други градове, редица научни и популярни издателски проекти, както и отразяване на юбилейните теми в средствата за масова информация. Централните тържества са предвидени за 28 август 2017 г. – 100-годишнината от откриването на Събора, 18 ноември 2017 г. – 100-годишнината от избирането на патриарх Тихон, и 4 декември 2017 г. – денят на неговата патриаршеска интронизация.[85]
На 24 август2017 г. патриарх Кирил издава послание по случай 100-годишнината от Поместния събор от 1917–1918 г.[86] По неговите думи „влиянието на Събора ние в пълен размер чувстваме и днес, в нашия съвременен живот, и, както вече неведнъж беше отбелязано, много решения, прети от Архиерейския Събор през последните години, със своите корени стигат до размишленията и постановленията, формулирани в хода на Събора от 1917–1918 г.“.[87]
Събор на отците на Поместния събор на Руската църква от 1917–1918 г.
На 4 май 2017 г. Свещеният Синод на Руската православна църква включва в богослужебниямесецослов съборната памет на „Отците на Поместния Събор на Руската Църква от 1917–1918 г.“. За техен ден на памет е определена датата 18 ноември – денят на избирането на светителя Тихон на Московския патриаршески престол.[88]
С решение на Свещения Синод от 29 юли 2017 г. са одобрени тропарът, кондакът и величанието за Светите отци на Поместния Събор на Руската църква.[89]
Публикация на трудовете на Събора
През 1917–1918 г. Съборният съвет публикува около сто документа от деянията на Събора. Изданията са непълни, в тях не са включени много предварителни материали, свързани с подготовката и работата на заседанията на Събора.
К настоящему моменту изданы: первый (2012), второй (2013), третий (2014), четвёртый (2015), пятый (2015), девятнадцатый (2016), шестой (2016), двенадцатый и четырнадцатый (2017)[90], седьмой и восьмой (2019)[91], шестнадцатый (2020)[92], тринадцатый (2022)[93] и двадцать пятый (2022)[94] двадцать второй (2023)[95], двадцать шестой (2024[96]) тома.
От 1993 до 2000 г., с усилията на московския Новоспаски манастир са подготвени първите препечатки на протоколите и постановленията на Поместния събор от 1917–1918 г.
През 2000 г. „Дружеството на любителите на църковната история“ публикува тритомен „Преглед на деянията на Събора“.
През септември 2011 г. в Новоспаския манастир е създаден научно-редакционен съвет за научно-академично издаване на трудовете на Събора. Неговото първо заседание се състои на 14 октомври 2011 г.[97] До момента са издадени: първи (2012 г.), втори (2013 г.), трети (2014 г.), четвърти (2015 г.), пети (2015 г.), деветнадесети (2016 г.), шести (2016 г.), дванадесети и четиринадесети (2017 г.),[98] седми и осми (2019 г.),[99] шестнадесети (2020 г.),[100] тринадесети (2022 г.)[101] и двадесет и пети (2022 г.),[102] двадесет и втори (2023 г.),[103] двадесет и шести (2024 г.)[104] и двадесет и девети (2024 г.)[105]том.
На 25 октомври2018 г. „Банк России“ (централната банка на Русия) пуска в обращение възпоменателна сребърна монета с номинална стойност 100 рубли „100-годишнина от Всеруския Църковен Събор от 1917–1918 г. и възстановяването на Патриаршеството в Руската православна църква“.[106]
Патриарх Тихон, храмът „Христос Спасител“ и Успенският събор на Московския кремъл върху възпоменателна сребърната монета на „Банк России“ от 2018 г. с номинал 100 рубли по случай 100-годишнината от Всерусийския Църковен Събор от 1917–1918 г.
Външни връзки
Светейши събор на Православната Руска църква (1917–1918 г.) – официален портал на проекта на Новоспаския ставропигиален манастир за издаването на документи на Събора, осъществен с благословията на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх.
↑Избирането чрез записка означава, че всеки избирател може да запише името на някое лице; няма предварителен подбор, няма кандидатска листа, от която да се избира лице, а свободно всеки може да запише някого, който му е хрумнал.
↑Правило 73
„Никой да не присвоява за своя употреба златен или сребърен съд, или завеса, понеже това е беззаконно; а който бъде забелязан в това, нека бъде наказан с отлъчване.“
Източник:
Българска Патриаршия. Правила на Светите Вселенски Събори // Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2023-11-19. Посетен на 2024-05-10. (на български)
↑Правило 13
„Поради бедствието, което е постигнало църквите, вследствие на нашите грехове, някои свети храмове, епископии и манастири били разграбени от хора и обърнати в обикновени жилища. Предвид на това, ако ония, които са ги завладели, поискат да ги върнат, за да бъдат възстановени в старото си положение, тогава добре е сторено, а ако не искат да ги върнат, заповядваме такива да се низвергнат, ако са от свещения списък, а ако са монаси или миряни, да се отлъчват, като отлъчени от Отца и Сина и Светаго Духа, и да отидат там: „дето червеят им не умира, и огънят не угасва“ ([Марк 9:46]), защото са се противили на гласа Господен, който казва: „и дома на Отца Ми не правете дом за търговия“ ([Йоан 2:16]).“
Източник:
Българска Патриаршия. Правила на Светите Вселенски Събори // Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2023-11-29. Посетен на 2024-0510. (на български)
Източници
↑Цыпин, Владислав Александрович. Ведомство православного исповедания // Православная энциклопедия. Т. VII : «Варшавская епархия — Веротерпимость». Москва, Церковно-научный центр «Православная Энциклопедия», 2004. ISBN 5-89572-010-2. с. 369. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
↑Цыпин, Владислав Александрович. Церковное право. Изд. 2-е. Москва, МФТИ (Московский физико-технический институт), 1996. ISBN 5-89155-005-9. с. 237. (на руски)
↑Иоффе, Генрих Зиновьевич. Корнилова выступления 1917 // Большая российская энциклопедия. Т. XV. Москва, Большая российская энциклопедия, 2010. с. 336. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
↑Священный Собор Православной Российской Церкви. Деяния. Т. Книга 1, выпуск 1: Предисловие, документы и материалы к созыву и деятельности Предсоборного совета и Собора. Москва, издание Соборного Совета, 1918. с. 3. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
↑Священный Собор Православной Российской Церкви. Деяния. Т. Книга 1, выпуск 1: Предисловие, документы и материалы к созыву и деятельности Предсоборного совета и Собора. Москва, издание Соборного Совета, 1918. с. 11. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
↑Священный Собор Православной Российской Церкви. Деяния. Т. Книга 1, выпуск 1: Предисловие, документы и материалы к созыву и деятельности Предсоборного совета и Собора. Москва, издание Соборного Совета, 1918. с. 38–51. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
↑Священный Собор Православной Российской Церкви. Деяния. Т. Книга 1, выпуск 1: Предисловие, документы и материалы к созыву и деятельности Предсоборного совета и Собора. Москва, издание Соборного Совета, 1918. с. 39. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
↑Священный Собор Православной Российской Церкви. Деяния. Т. Книга 1, выпуск 1: Предисловие, документы и материалы к созыву и деятельности Предсоборного совета и Собора. Москва, издание Соборного Совета, 1918. с. 12–18. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
↑Священный Собор Православной Российской Церкви. Деяния. Т. Книга 1, выпуск 1: Предисловие, документы и материалы к созыву и деятельности Предсоборного совета и Собора. Москва, издание Соборного Совета, 1918. с. 12. Посетен на 2024-05-07. (на руски)
↑Агеев, Евгений, Троицкий, Александр, Соловьев, И. Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918 годов. Т. 29: Члены и делопроизводители Собора: биобиблиографический словарь. Москва, Русская православная церковь; Издательство Новоспасского монастыря, 2024. ISBN 978-5-87389-097-2. (на руски)
↑Деяния Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918 гг. Т. 1. Документы. Материалы. Деяния I-XVI. Москва, Издательство Новоспасского монастыря, 1994. с. 60–96. (на руски)
↑Деяния Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918 гг. Т. 1. Документы. Материалы. Деяния I-XVI. Москва, Издательство Новоспасского монастыря, 1994. с. 66. (на руски)
↑Деяния Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918 гг. Т. 1. Документы. Материалы. Деяния I-XVI. Москва, Издательство Новоспасского монастыря, 1994. с. 91. (на руски)
↑ абКузнецов, Николай Дмитриевич. Преобразования в Русской Церкви рассмотрение вопроса по официальным документам и в связи с потребностями жизни. Москва, Правоведение, 1906. с. 64. Посетен на 2024-05-08. Създаването на духовен глава с особено звание ще го отдели още повече от обкръжаващото го общество, а широките пълномощия на патриарха в църковните дела, които, ползвайки се с положението си, той при желание може да увеличи, могат да способстват още за затвърдяване на идеята, че църковните дела са задължение само на духовенството, а освен това всичко това може да даде значителна опора на толкова пагобния (...) клерикализъм, който би бил възможен при съсредоточаване на църковното управление изключително в ръцете на духовенството. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать первое. 28 октября 1917 года // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 6. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать первое. 28 октября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 9–10. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать первое. 28 октября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 16. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать второе. 30 октября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 41. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 744. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать второе. 30 октября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 47. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать второе. 30 октября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 48. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать второе. 30 октября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 49. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 753. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать второе. 30 октября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 50. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 753–754. (на руски)
↑Казански, Никола Р. Протопрезвитер Георги Иванович Шавелски // SESDiva. Институт за литература при Българска академия на науките. Архивиран от оригинала на 2022-01-21. Посетен на 2024-05-08. (на български)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 754. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать второе. 30 октября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 51. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 755. (на руски)
↑ абСвященный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать третье. 31 октября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 55. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 759. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 760. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать третье. 31 октября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 56. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 760–761. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать четвертое. 2 ноября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 67–75. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 775–777. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать четвертое. 2 ноября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 75–76, 81–82. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 781. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе тридцать четвертое. 2 ноября 1917 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 64–66, 82–83. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 788. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 5: Деяния Собора с 1-го по 36-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2015. ISBN 978-5-87389-132-0. с. 817. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 6: Деяния Собора с 37-го по 65-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2016. ISBN 978-5-87389-138-2. с. 705–708. (на руски)
↑Документы Священного Собора Православной Российской Церкви 1917–1918. Т. 6: Деяния Собора с 37-го по 65-е. Москва, Русская Православная Церковь, издательство Новоспасского монастыря, 2016. ISBN 978-5-87389-138-2. с. 847. (на руски)
↑Введенский, Александр Иванович. Церковь патриарха Тихона. Москва, 2-я типография Московского союза потребительских обществ, 1923. с. 35. Посетен на 2024-05-09. (на руски)
↑Введенский, Александр Иванович. Церковь патриарха Тихона. Москва, 2-я типография Московского союза потребительских обществ, 1923. с. 36. Посетен на 2024-05-09. (на руски)
↑Введенский, Александр Иванович. Церковь патриарха Тихона. Москва, 2-я типография Московского союза потребительских обществ, 1923. с. 37. Посетен на 2024-05-09. (на руски)
↑Священный Соборъ Православной Россійской Церкви. Дѣяніе шестьдесять девятое. 25 января 1918 года. // Дѣянія. Т. Книга III: Дѣянія XXXI–XL. Петроградъ, Изданіе Соборнаго Совѣта, 1918. с. 74. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Священный собор Православной российской церкви. Деяния. Т. Книга VI: Деяния LXVI–LXXVII. Москва, Издание Соборного Совета (Московская Типография N2 Российской Академии наук), 1993, [1918]. ISBN 5-87389-009-9. с. 74. (на руски)
↑Чинъ въ недѣлю Православія // Московскія Церковныя Вѣдомости (Изданіе Московской духовной консисторіи). 1918. с. 4–5. Архивиран от оригинала на 2024-05-10. Посетен на 2024-05-10.
↑Изданные тома // Священный Собор Православной Российской Церкви 1917-1918 гг. –
Официальный портал проекта Новоспасского ставропигиального мужского монастыря по изданию документов Собора, осуществляемого по благословению Святейшего Патриарха Московского и всея Руси. Архивиран от оригинала на 2024-05-10. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Вышли в свет 7-й и 8-й том научного издания документов Священного Собора 1917-1918 гг. // Священный Собор Православной Российской Церкви 1917-1918 гг. –
Официальный портал проекта Новоспасского ставропигиального мужского монастыря по изданию документов Собора, осуществляемого по благословению Святейшего Патриарха Московского и всея Руси. 2019-03-25. Архивиран от оригинала на 2023-11-30. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
↑Вышел в свет 16-й том научного издания документов Священного Собора 1917-1918 гг. // Священный Собор Православной Российской Церкви 1917-1918 гг. –
Официальный портал проекта Новоспасского ставропигиального мужского монастыря по изданию документов Собора, осуществляемого по благословению Святейшего Патриарха Московского и всея Руси. 2020-03-26. Архивиран от оригинала на 2024-02-21. Посетен на 2024-05-10. (на руски)
العلاقات الإيطالية الطاجيكستانية إيطاليا طاجيكستان إيطاليا طاجيكستان تعديل مصدري - تعديل العلاقات الإيطالية الطاجيكستانية هي العلاقات الثنائية التي تجمع بين إيطاليا وطاجيكستان.[1][2][3][4][5] مقارنة بين البلدين هذه مقارنة عامة ومرجعية لل
Schlacht von Deining Teil von: Erster Koalitionskrieg Datum 22. August 1796 Ort Deining in der Oberpfalz Ausgang Sieg der Österreicher Folgen Rückzug der Franzosen Konfliktparteien Frankreich 1804 Frankreich Habsburgermonarchie Österreich Befehlshaber Frankreich 1804 Divisionsgeneral Bernadotte Habsburgermonarchie Karl von Teschen Friedrich August von Nauendorf Truppenstärke 6.000[1] 28.000 Verluste keine Angaben keine Angaben 2 Dorfbewohner Schlachten und Belagerungen d...
هذه المقالة يتيمة إذ تصل إليها مقالات أخرى قليلة جدًا. فضلًا، ساعد بإضافة وصلة إليها في مقالات متعلقة بها. (يناير 2019) اضغط هنا للاطلاع على كيفية قراءة التصنيف بيلاء حمضية المرتبة التصنيفية جنس التصنيف العلمي فوق النطاق حيويات مملكة عليا حيويات مملكة بكتيريا
Municipio de José María Morelos Municipio Palacio municipal BanderaEscudo Otros nombres: Granero del Estado Mapa interactivoCoordenadas 19°42′00″N 88°50′00″O / 19.7, -88.833333333333Capital José María MorelosEntidad Municipio • País México • Estado Quintana Roo • División Administrativa 2 Alcaldías, 4 Delegaciones y 57 Sub-delegaciones • Cabecera Municipal José María MorelosPresidente Municipal Erik Noé Borges Yam (2021-20...
مينكا كيلي (بالإنجليزية: Minka Kelly) معلومات شخصية اسم الولادة (بالإنجليزية: Minka Dumont Kelly) الميلاد 24 يونيو 1980 (43 سنة) لوس أنجلوس مواطنة الولايات المتحدة لون الشعر شعر بني العشير كريس إيفانز (2010–2012)دونالد فيزن (2005–2007)ديريك جيتر (مايو 2009–أغسطس 2011)جيسي ويلي...
Elizabeth KolbertLahir06 Juli 1961 (umur 62)KebangsaanAmerika SerikatAlmamaterUniversitas YalePekerjaanJurnalis dan penulisSuami/istriJohn KleinerPenghargaan National Magazine Award (2006) National Magazine Award (2010) Heinz Award (2010) Pulitzer Prize (2015) Elizabeth Kolbert (lahir di Bronx, New York, 6 Juli 1961) adalah jurnalis dan penulis Amerika Serikat. Ia juga merupakan dosen tamu di Kolese Williams. Elizabeth dikenal melalui bukunya The Sixth Extinction: An Unnatural History ya...
لمعانٍ أخرى، طالع روس كينغ (توضيح). روس كينغ معلومات شخصية الميلاد 19 فبراير 1919 بورتاج لابريري الوفاة 6 يونيو 1972 (53 سنة) بورتاج لابريري مواطنة كندا الحياة العملية المهنة لاعب هوكي الجليد الرياضة هوكي الجليد تعديل مصدري - تعديل روس كينغ هو لاعب...
2021 drama thriller film directed by Raj Sivaraj This article is an orphan, as no other articles link to it. Please introduce links to this page from related articles; try the Find link tool for suggestions. (December 2021) Puththi Ketta ManitharellamDirected byRaj SivarajWritten byRaj SivarajProduced byKirush ShobanStarringAravindanAthiSathiyajithCinematographyThirugnanam TharmalingamEdited byArun YogathasanMusic byPoovan MatheesanRelease date 24 December 2021 (2021-12-24) Run...
1998 single by Catatonia Mulder and ScullySingle by Catatoniafrom the album International Velvet B-side No Stone Unturned Mantra for the Lost Released19 January 1998 (1998-01-19)GenreBritpop[1]Length4:11LabelBlanco y NegroSongwriter(s) Cerys Matthews Mark Roberts Producer(s)TommyD, CatatoniaCatatonia singles chronology I Am the Mob (1997) Mulder and Scully (1998) Road Rage (1998) Mulder and Scully is a song by Welsh alternative rock band Catatonia, released as a single ...
Book by Ray BradburyThis article includes a list of references, related reading, or external links, but its sources remain unclear because it lacks inline citations. Please help to improve this article by introducing more precise citations. (June 2023) (Learn how and when to remove this template message)The Dragon Who Ate His Tail Cover of the first editionAuthorRay BradburyCountryUnited StatesLanguageEnglishGenreScience fiction, fantasy, horrorPublished(4 January 2007) Gauntlet PressMedia...
Bell Operating Company in the Northeast US Verizon New England, Inc.Trade nameVerizon MassachusettsVerizon Rhode IslandFormerlyNew England Telephone and Telegraph Company (1883–2000)TypeSubsidiaryIndustryTelecommunicationsFounded1883; 140 years ago (1883)HeadquartersBoston, Massachusetts, USAArea servedMassachusetts, Rhode IslandKey peopleDonna Cupelo (Region President)Jay Rooney (Director of Central Office Operations)ProductsPOTS, DSL, FiOS (FTTP)ParentAmerican Bell (1883...
Fashion magazine PaperNovember 2014 Break the Internet cover featuring Kim KardashianEditor-in-chiefJustin MoranFormer editorsMickey Boardman[1]David Hershkovits[2]Kim Hastreiter[3]CategoriesFashion, music, pop culture, artFrequencyQuarterlyFounderKim HastreiterDavid HershkovitsFounded1984Final issueSeptember 2020 (print)CompanyENTtech Media GroupCountryUnited StatesBased inNew York CityLanguageEnglishWebsitepapermag.comISSN1073-9122 Paper (also known as Paper Mag) is ...
Юліан Гошовський Загальна інформаціяНародження 2 січня 1908(1908-01-02)с. Фалиш, нині Стрийський район, Львівська областьСмерть 31 липня 1981(1981-07-31) (73 роки)м. Кергонксон, СШАПоховання Цвинтар святого АндріяВійськова службаПриналежність УкраїнаВид ЗС ОУН Юліан Гошовський (...
Ini adalah nama Tionghoa; marganya adalah Ma. Ma Xiaowei马晓伟Ma pada Januari 2020Menteri Komisi Kesehatan Nasional ke-1PetahanaMulai menjabat 19 Maret 2018Perdana menteriLi KeqiangPendahuluJabatan baruPresiden Asosiasi Kedokteran TiongkokPetahanaMulai menjabat 15 Desember 2015PendahuluChen Zhu Informasi pribadiLahirDesember 1959 (umur 63–64)Kabupaten Wutai, Shanxi, TiongkokPartai politikPartai Komunis TiongkokAlma materUniversits Kedokteran TiongkokProfesiDokte...
Swedish actress (1974–2007) Johanna SällströmJohanna Sällström in 2006BornJohanna Maria Ellinor Berglund(1974-12-30)30 December 1974Stockholm, SwedenDied13 February 2007(2007-02-13) (aged 32)Malmö, SwedenYears active1993–2006Spouse Albin Sällström (m. 2000; div. 2002)Children1RelativesBjörn Gedda (stepfather) Johanna Maria Ellinor Berglund-Sällström (30 December 1974 – 13 February 2007) was a Swedish actress, best k...
Japanese film and television producer For the linguistics professor, see Masahiko Minami (academic). Masahiko MinamiMasahiko Minami at Japan Expo 2009Born1961 (age 61–62)JapanNationalityJapaneseOccupation(s)Film producer, television producer, studio executiveKnown forCowboy Bebop Masahiko Minami (南 雅彦, Minami Masahiko, born 1961) is a Japanese anime producer and president of Bones.[1] Career A graduate of the Osaka University of Arts's department of arts, Minami ...
Demografía de Yemen. Datos de FAO, año 2005; Número de habitantes en miles.A diferencia de otros habitantes de la península arábiga que históricamente han sido nómadas o seminómadas, los yemeníes son en su gran mayoría de etnia árabe. Viven en pequeñas ciudades y pueblos esparcidos a lo largo de la costa o en las montañas. Población Población actual 34 449 824 habitantes (2023 est.)[1] Proyecciones Año Población Yemení Fuente 2030 38 674 095 [2]...
American actress (born 1991) Ashley ParkPark at Milan Fashion Week in 2023Born (1991-06-06) June 6, 1991 (age 32)[1]Glendale, California, U.S.EducationUniversity of Michigan (BFA)Occupations Actor singer dancer Years active2009–presentRelativesJustin H. Min (second cousin) Ashley Jini Park (born June 6, 1991) is an American actress, singer, and dancer who is best known for her portrayal of Mindy Chen on the Netflix comedy series Emily in Paris. She originated the role of G...
Masjid BrasMasjid BrasAgamaAfiliasi agamaIslamLokasiLokasiSao Paulo, BrasilKoordinat{{WikidataCoord}} – missing coordinate dataArsitekturJenisMasjidRampung1987 Masjid Bras adalah sebuah masjid yang berada di Sao Paulo Brasil. Masjid ini bernama asli Mesquita Mohammad Mensageiro de Deus dan dinamakan masjid Bras karena terletak di Ditrik Bras kota Sao Paulo. Masjid ini dibangun tahun 1987 oleh the Islamic Charitable Association of Brazil sebuah organisasi muslim shi’ah di Brazil. Bangunan ...
Railway station in Niimi, Okayama Prefecture, Japan Ichioka Station市岡駅Ichioka Station, October 2005General informationLocationKamikōjiro, Tessei-chō, Niimi-shi, Okayama-ken 719-3702JapanCoordinates34°57′58.4″N 133°20′48.3″E / 34.966222°N 133.346750°E / 34.966222; 133.346750Operated by JR WestLine(s)P Geibi LineDistance6.5 km (4.0 mi) from Bitchū-KōjiroPlatforms1 side platformTracks1Other informationStatusUnstaffedWebsiteOfficial websiteH...
_05.jpg)
_04.jpg)
_03.jpg)
_01.jpg)
_02.jpg)
.JPG)
