Съвет на народните комисари

Съвет на народните комисари
Сове́т наро́дных комисса́ров
Информация
Основаване	1917 г.
Предходен орган	Временно руско правителство
Закриване	1946 г.
Заменящ орган	Министерски съвет на СССР
Седалище	Смолни
Ръководител	Владимир Ленин, Председател
Съвет на народните комисари в Общомедия

Совнаркомът на РСФСР, 1919 г.

Сградата на Совнаркома на СССР в Москва, пощенска марка на СССР от 1939 г.

Съветът на народните комисари (на руски: сове́т наро́дных комисса́ров), съкратено совнарком и СНК, е съветско наименование на правителството, ползвано официално от 1917 до 1946 г.

Совнаркомът играе ключова роля в съветското държавно и републиканско управление, той е най-висшият орган на законодателната, изпълнителната и административната власт в самостоятелните съветски републики (1917 – 1922), в тяхното обединение СССР, в неговите съюзни републики и в техните автономни републики. Функционира като колективен орган за управлние, като ръководи новосъздадените съветски държави.

Представлява колегия на председатели на комисии (вместо министерства), на които е възложено „управлението на отделни отрасли на държавния живот“. Наименованието „комисари“ вместо „министри“ е предложено от Троцки. Думата произхожда от старофренското commisaire, на свой ред произлизащо от латинското commissarius, означаващо пълномощен представител на върховния владетел.^[1]

Първи исторически е Совнаркомът на Съветска Русия (официално РСФСР от 1918 г.), създаден от болшевиките веднага след завземането от тях на властта при Октомврийската революция в Руската република през 1917 г. Образуван е с декрет на II всеруски конгрес на съветите и постоянния му орган Всеруски централен изпълнителен комитет (ВЦИК) на 25 октомври (7 ноември н.ст.) 1917 г.^[2] Той е съставен от 12 членове и е оглавен от Владимир Ленин. Отговаря за изпълнението на болшевишката програма в държавата и за управлението на ежедневните дела на централната съветска власт.

По неговия модел са създадени совнаркоми при учредяването на нови съветски държави на територията на разпадащата се Руска република в периода от 1917 до 1922 г.

Първият Съвет на народните комисари на СССР е създаден на 6 юли 1923 г. – едва 6 месеца слез образуването на Съветския къюз, обединил Руската СФСР, Украинската ССР, Белоруската ССР и Закавказката СФСР. Във всички съюзни и автономни републики на СССР са създадени републикански совнаркоми.

Совнаркомите от всички равнища са преобразувани в съвети на министрите (советы министров), считано от 15 март 1946 г.^[3]

Източници

1. Kotkin, Stephen. Stalin, Vol. I: Paradoxes of Power, 1878-1928. Penguin, 2015. ISBN 978-0141027944. (на английски)
2. Всероссийский Центральный Исполнительный Комитет. „Декрет об учреждении Совета Народных Комиссаров“, утв. 27 октября 1917 года
3. О преобразовании Совета Народных Комиссаров СССР в Совет Министров СССР и Советов Народных Комиссаров союзных и автономных республик — в Советы Министров союзных и автономных республик: закон от 15 марта 1946 года // Ведомости Верховного Совета СССР (10). 1946. (на руски)