Под (дем Воден)

Тази статия е за селото в Гърция. За долната част на стая вижте под.

---

Под Φλαμουριά
— село —
Изглед към село Под
Под 40.7525, 22.012778 Под Под
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Воден
Географска област	Каракамен
Надм. височина	315 m
Население	520 души (2021 г.)

Под (на гръцки: Φλαμουριά, Фламурия, до 1928 година Πόδος, Подос^[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География

Селото се намира на 10 km южно от град Воден (Едеса), на 315 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен (Вермио).^[2]

История

В Османската империя

Селото първоначално е било разположено на 2 km южно от сегашното село в местността Старо Под. В началото на XIX век под натиска на разбойнически банди селяните се местят на сегашното място.^[3]

Писмо от гръцката община в Под от 18 февруари 1904 година, утвърждаващо нейния елинизъм

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Подос (Podos), Воденска епархия, живеят 112 гърци.^[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Пот (Pote) е посочено като село във Воденска каза с 62 домакинства и 300 жители българи.^[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Под живеят 350 жители българи.^[6]

Цялото население на Под е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Под (Pod) има 304 българи патриаршисти гъркомани.^[7]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Под остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пот има 55 къщи славяни християни.^[8]

В 1924 година в селото са заселени 36 гърци бежанци. В 1928 година Под е представено като смесено местно-бежанско с 13 бежански семейства и 39 души бежанци.^[9] В 1928 година е прекръстено на Фламурия.^[2] В 1940 година от 507 жители бежанците са само 37.^[10]

През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.^[11]

Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година броят на бежанците в селото е 30 души.^[10]

През зимата на 1947 година селяните са изселени от властите във Воден. След нормализацията селото е обновено.^[10]

Селяните се занимават предимно с овощарство, като произвеждат праскови, ябълки, ягоди, арпаджик и други земеделски продукти. Частично развито е и скотовъдството.^[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Под на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Чешма	Τσέσμα	Вриси	Βρύση[12]
Орлов[13]	Όρλώφ	Аетос	Αετός[12]	връх в Каракамен на Ю от Под, на ЮИ от Ошляни и на СЗ от Голема река (649,9 m)[13]
Смаил[14] или Змаил[13]	Σμάϊλ	Рецини	Ρετσίνι[12]	връх в Каракамен на Ю от Под, на ЮИ от Ошляни и на СЗ от Голема река[13]
Карутец[13]	Καρούτετς	Потистра	Ποτίστρα[12]	местност в Каракамен на ЮИ от Под, на И от Ошляни и на СЗ от Голема река[13]
Бела[13]	Μπέλλα	Аспро	Άσπρο[12]	река в Каракамен на ЮИ и И от Под[13]
Гол рид[13][15]	Γκολίριτ	Гимни Рахи[12]	Γυμνή Ράχη	връх в Каракамен на З от Под[13] (668 m)[14]
Чиклас[14] или Циклас[13][15]	Τσίκλας	Корифи	Κορφή[16]	връх в Каракамен на ЮЗ от Ошляни (1080 m)[13]
Гавран камен[13][14]	Καβραν Καμέν	Коракорема	Κορακόρεμα[16]	река на З от Ошляни, началото на Мацарската река[13]
Бакова нива[13][14][15]	Μπακοβίνιβα	Ликорахес	Λυκοραχες[16]	местност на З от Ошляни[13]
Бела бара[13]	Μπέλλα Μπάρα	Неролаки	Νερόλακκοι[16]	местност на СЗ от Ошляни[13]
Орта Тепе[13][14]	Όρτά Λόφος	Дасоменон	Δασωμενον[16]	връх в Каракамен на ЮЗ от Под[13]
Осово[13]	Όσοβα	Анилион	Άνήλιον[16]	връх в Каракамен на З от Под (1207 m)[13]
Липици[13]	Λίπιτσι	Фламуриес	Φλαμουριές[16]	местност в Каракамен на З от Под[13]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	161[2]	273[2]	381[2]	507[2]	525[10]	634[10]	621[10]	665[10]	661[10]	650	583	520

Личности

Родени в Под

• Димитър Кицов (Δημήτριος Κίτσιος), гръцки андартски деец от трети клас^[17]
• Костадин Цицов (Κωνσταντίνος Τσίτσης), гръцки андартски деец от трети клас, книжар и участник в гръцкия комитет, убит през 1906 година^[17]
• Христо Кицов (Χρήστος Κίτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит с други членове на гръцкия комитет от Месимер през 1905 година^[17]
• Христо Цицов (Χρήστος Τσίτσης), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага гръцките чети, вероятно е син на Костадин Цицов^[17]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 55. (на македонска литературна норма)
3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 58. (на македонска литературна норма)
4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
10. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 56. (на македонска литературна норма)
11. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
13. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
14. Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
15. Topografska Karta JNA 1:100.000.
16. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)
17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 130. (на гръцки)