Парламентарните избори в България през октомври 2024 г. са избори в България, на които се избират народни представители в LI народно събрание. Изборите са предсрочни, след като избраното през юни същата година L народно събрание не успява да избере редовно правителство. Провеждат се на 27 октомври 2024 г.[1] От регистрираните общо 6 601 262 избиратели гласуват 2 570 629, което съставлява 38,94% активност. Така 1 депутатски мандат се постига със средно 10 711 гласа.[2]
Предистория
След няколко предсрочни избори Народното събрание не успява да състави дълготрайно правителство, като „антикорупционните“ партии правят пробив на изборите през април 2021 г.[3][4]Изборите през 2023 г. отбелязват малка промяна спрямо 2022 г., като дясноцентристката ГЕРБ – СДС на Бойко Борисов заема първото място, а след него е лявоцентристкият алианс ПП – ДБ. Партиите „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (ИТН) преминават четирипроцентната бариера, като последната влиза отново в Народното събрание, след като не успява да достигне избирателния праг през 2022 г.[5][6]
На 22 май 2023 г. водените от ПП и ГЕРБ съюзи се споразумяват да съставят правителство с ротационен премиер. Кандидатът на ПП Николай Денков е избран за министър-председател през първите девет месеца на правителството, а кандидатът на ГЕРБ Мария Габриел е вицепремиер и министър на външните работи. Взето е решение след девет месеца двамата да сменят постовете си.[7]
Денков подава оставка в съответствие със споразумението за ротация на 5 март, за да позволи на Габриел да стане нов министър-председател.[8] На 20 март 2024 г. планираната ротация на правителството и подписването на обновено правителство се проваля поради разногласия между двете партии относно кабинета и те прекъсват отношенията помежду си.[9][10][11] Последват преговори за сформиране на ново правителство, но и те не успяват да доведат до създаване на правителство,[12] което да постигне подкрепа от мнозинството.[13][14][15][16] ГЕРБ отхвърля възможността да състави правителство. ПП – ДБ прави ограничен опит да спази първоначалното споразумение за ротация. Последният шанс за съставяне на правителство, избран от президента Румен Радев, е в ръцете на ИТН, което веднага е отхвърлено.[17][18][19][20]
На 29 март, съгласно чл. 98 от конституцията,[21] президентът назначава председателя на Сметната палата Димитър Главчев за кандидат за служебен министър-председател.[22] Той получава едноседмичен срок до 6 април да предложи състава на служебното правителство.[23]
Главчев и предложеното от него служебно правителство встъпва в длъжност в Народното събрание на 9 април,[24] след което президентът насрочва задължителните предсрочни избори два месеца по-късно, на 9 юни 2024 г.[25][26]
Изборите през юни 2024 г. имат най-ниската избирателна активност (33 %) от края на комунистическото управление през 1989 г.[3] и довеждат до спечелване на повечето гласове от ГЕРБ – СДС (24 % от гласовете и 68 места в Народното събрание). Така те остават без възможност да получат достатъчно гласове за формиране на мнозинство в Народното събрание.[27] Новоизбраният 50-и парламент заменя 49-ия парламент,[28] когато всички избрани членове полагат клетва на 19 юни 2024 г.[29] Последният от трите опита за съставяне на правителство се проваля на 5 август 2024 г.[30][31][32] На 9 август Румен Радев назначава Горица Грънчарова-Кожарева (заместник-председател на Сметната палата) като следващ служебен премиер.[33] Грънчарова-Кожарева получава десетдневен срок за съставяне на предложение за следващото служебно правителство, което да бъде назначено на 20 август 2024 г., а предстоящите следващи парламентарни избори са насрочени за 20 октомври 2024 г.[34] На 19 август президентът отказва да назначи предложения от нея състав за министерски съвет[35] поради несъгласието си в него да участва Калин Стоянов като министър на вътрешните работи. [36] Изборите окончателно са насрочени за 27 октомври 2024 г.
Един инициативен комитет е регистрирал независим кандидат за участие в изборите за Народно събрание на 27 октомври 2024 г. в 15-и Плевенски избирателен район:[45]
Резултатите от проучванията на общественото мнение по-долу са преизчислени въз основа на първоначалните данни и не включват анкетите, в които са избрани вариантите „Няма да гласувам“ или „Не съм сигурен/а“.
За парламентарно мнозинство са необходими 121 места.
Според екзит пола на агенция „Галъп интернешънъл болкан“, при завършване на гласуването към 20 часа в деня на изборите партия„Величие“ печели 4,6 % от действителните гласове и влиза в парламента.[50] До края на деня при 98,3 % обработени протоколи, според ЦИК този резултат е 4,04 %.[51] На следващия ден, 28 октомври, към 11,30 ч. при обработени 99,71 % от протоколите той е намален на 4,01 %.[52] При 100 % обработени протоколи ЦИК обявява, че партията има 97 430 гласа, които са 3,999 % и не ѝ достига една хилядна от процента или 29 гласа, за да влезе в парламента.[53] Ръководството на Величие протестира и иска повторно преброяване на гласовете, но говорителят на ЦИК Росица Матева отказва. Лидерът на Величие Ивелин Михайлов обявява, че партията му твърдо не признава резултатите от вота, събира доказателства за злоупотреби и иска касиране но изборите. Той заявява:[54]
„
Не признаваме начина, по който се проведе цялата кампания с купуване на гласове, с уговорка между всички парламентарно представени партии за това кой колко гласове да получи. Има двама човека – Бойко Борисов и Делян Пеевски, които правят така, че нареждат резултатите, както те си ги искат. Ние ще предприемем всички действия, включително стачни действия. Ще сезираме различни европейски институции. Ще сезираме ООН.
.jpg)
.jpg)
.png)
.png)
.svg)
