Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) е междуправителствена организация и орган за изпълнение на Конвенцията за химическите оръжия (КХО), която е в сила от 29 април 1997 г. ОЗХО има 193 държави-членки. Седалището ѝ е в Хага, Холандия. Организацията наблюдава глобалните усилия за постоянно и проверимо премахване на химическите оръжия.
Организацията насърчава и проверява спазването на Конвенцията за химическите оръжия, която забранява използването на химически оръжия и изисква тяхното унищожаване. Проверката се състои както от оценка на декларациите от държавите-членки, така и от инспекции на място.
На 11 октомври 2013 г. Норвежкият Нобелов комитет обявява, че ОЗХО е носител на Нобеловата награда за мир[2] за „мащабна работа за премахване на химическите оръжия“.[3][4] Освен това комисията посочва, че „Последните събития в Сирия, където отново бяха използвани химически оръжия, подчертаха необходимостта от увеличаване на усилията за премахване на такива оръжия.“[2][3][5][6] До септември 2014 г. ОЗХО наблюдава унищожаването на около 97 процента от декларираните химически оръжия на Сирия.[7]
Хага е избрана за седалище на организацията след успешно лобиране от страна на холандското правителство, в конкуренция с Виена и Женева.[8] Централата на организацията е в близост до конгресния център на Световния форум (където се провежда годишната конференция на държавите-страни) и склад за оборудване и лаборатория в Рейсвейк. Централата е официално открита от кралица Беатрикс на 20 май 1998 г.[9] и се състои от осеметажна сграда, построена в полукръг. В задната част на сградата има постоянен паметник на всички жертви, отворен за обществеността.[10]
През юни 2018 г. ОЗХО гласува да разшири собствените си правомощия, като си предоставя правомощия да отправя обвинения за нарушение на разпоредби на Конвенцията за химическите оръжия.
През ноември 2019 г. С единодушно съгласие на държавите-членки на ОЗХО химическите агенти „Новичок“ са добавени към „списъка на контролираните вещества“ на КХО „в една от първите големи промени в договора, откакто е сключен през 90-те години“ в отговор на отравянията през 2018 г. в Обединеното кралство.[11]
Въпреки че ОЗХО не е специализирана агенция на ООН, тя си сътрудничи както по политически, така и по практически въпроси като свързана организация. На 7 септември 2000 г. ОЗХО и Организацията на обединените нации подписват споразумение за сътрудничество, в което се посочва как трябва да координират своите дейности. Освен това инспекторите на ОЗХО пътуват с паспорти на ООН, в които е поставен стикер, обясняващ тяхната длъжност, привилегии и имунитет.[12]
Всичките 193 страни по Конвенцията за химическите оръжия автоматично стават членове на ОЗХО.[13] Други държави, които имат право да станат членове, са държавите-членки на ООН: Израел е подписала държава, която не е ратифицирала Конвенцията; и Египет, Северна Корея и Южен Судан, които нито са подписали, нито са се присъединили към Конвенцията.[14] Палестина е последната държава, която представи инструмента си за присъединяване към Конвенцията.[15] На 21 април 2021 г. Сирия е лишена от правото си на глас в ОЗХО, след като е установено, че сирийските сили многократно са използвали отровен газ по време на гражданската война в Сирия. Мнозинството от две трети от членовете гласуваха за незабавно отнемане на привилегиите на Сирия в агенцията.[16]
Към 2023 г. организацията се ръководи от генералния директор, посланик Фернандо Ариас от Испания.[17]
Генералният директор се назначава директно от общото събрание за максимум два четиригодишни мандата.[18] Исторически списък на генералните директори е показан по-долу.
1901: Дюнан, Паси 02: Дюкомен, Гоба 03: Кримър 04: ИМП 05: Фон Зутнер 06: Рузвелт 07: Монета, Рено 08: Арнолдсон, Байер 09: Бернарт, Д'Естурнел 1910: МБМ 11: Асер, Фрид 12: Рут 13: Лафонтен 17: МКЧК 19: Уилсън 1920: Буржоа 21: Брантинг, Ланге 22: Нансен 25: Чембърлейн, Дауес 26: Бриан & Щреземан 27: Бюисон, Квиде 29: Келог 1930: Сьодерблум 31: Адамс, Бътлър 33: Ейнджъл 34: Хендерсън 35: Осиецки 36: Сааведра Ламас 37: Сесил 38: МСБ „Нансен“ 44: МКЧК 45: Хъл 46: Болч, Мот 47: КСМО, АБКП 49: Бойд Ор 1950: Бънч 51: Жуо 52: Швайцер 53: Маршал 54: ВКООНБ 57: Пиърсън 58: Пир 59: Ноуъл-Бейкър 1960: Лутули 61: Хамаршелд 62: Полинг 63: МКЧК, ЛДЧК 64: Кинг 65: УНИЦЕФ 68: Касен 69: МОТ 1970: Борлауг 71: Бранд 73: Кисинджър, Ле Дък Тхо 74: Макбрайд, Сато 75: Сахаров 76: Б. Уилямс, Кориган 77: Амнести Интернешънъл 78: Садат, Бегин 79: Майка Тереза 1980: Перес Ескивел 81: ВКООНБ 82: А.Мюрдал, Гарсия Роблес 83: Валенса 84: Туту 85: ЛСПЯВ 86: Визел 87: Ариас Санчес 88: МСООНПМ 89: Далай Лама 1990: Горбачов 91: Аун Сан Су Чи 92: Менчу 93: Мандела, Де Клерк 94: Арафат, Перес, Рабин 95: Пъгуошки конференции, Ротблат 96: Белу, Рамус-Орта 97: МКЗПМ, Дж.Уилямс 98: Хюм, Тримбъл 99: Лекари без граници 2000: Ким 01: ООН, Анан 02: Картър 03: Ебади 04: Маатаи 05: МААЕ, Ел-Барадей 06: Юнус, Грамин Банк 07: Ал Гор, IPCC 08: Ахтисаари 09: Обама 2010: Лиу 11: Джонсън Сърлийф, Гбоуи, Карман 12: ЕС 13: ОЗХО 14: Сатяртхи, Юсафзаи 15: Тунизийски квартет за национален диалог 16: Сантос 17: МКЗЯО 18: Муквеге, Мурад 19: Ахмед 2020: СПП 21: Реса, Муратов 22: Бяляцки, Мемориал, ЦГС 23: Мохамади 24: „Нихон Хиданкьо“
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.