Обикновена горила

Обикновена горила

♂ Обикновена горила

♀ Обикновена горила

Природозащитен статут

Критично застрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Примати (Primates) семейство: Човекоподобни (Hominidae) триб: Gorillini род: Горили (Gorilla) вид: Обикновена горила (G. gorilla)

Научно наименование

Gorilla gorilla (Savage, 1847)

Разпространение

Обикновена горила в Общомедия

[ редактиране ]

Обикновената горила или Западноконгоанската горила (Gorilla gorilla) е една от двата вида горили, които принадлежат към рода Горили.^[2]

Горилите боледуват от коронавирусна болест 2019 и могат да предават инфекцията на хора, и на други животни.^[3]

Популации

• Gorilla gorilla gorilla – Западноконгоанска низинна горила
• Gorilla gorilla diehli – Речна горила

Почти всички индивиди от този вид принадлежат към подвида западноконгоанска низинна горила (G. g. gorilla), чиято популация е приблизително 95 000. Смята се обаче, че от другия подвид - речната горила (G. g. diehli), остават само 250 до 300 индивида.

Физически характеристики

В сравнение с източноконгоанската горила, обикновената горила е по-ниска, тежи по-малко, има по-стройна форма и светъл цвят на козината. Западноконгоанската низинна горила може да бъде кафява или сива с жълтеникаво чело. Мъжките обикновено са високи от 160 до 170 см и тежат 140 кг. Женските достигат височина от 120 до 140 см и тегло от 60 до 80 кг. Най-големите мъжки и женски обикновени горили тежат съответно до 200 кг и 98 кг. Мъжките низинни горили в плен обаче се отбелязва, че са в състояние да достигнат тегло до 275 кг. Мъжките стоят изправени на 1,63 м, а женските на 1,5 м. Речната горила се различава от низинната по черепа, както и по размерите на зъбите. Тя е също така с около 10-15 см по-висока и с 20 до 35 кг по-тежка, но все още е по-малка от източния си братовчед, който се смята за най-големия жив примат. Теглото на възрастните мъжки речни горили е от 140 до 200 кг, а на женските е до 100 кг. Височината на мъжките речни горили е 165-175 см, а на женските е до 140 см.

Начин на живот

Западните горили живеят в групи между два и 20 индивида, съставени от поне един мъжки, няколко женски и тяхното потомство. Доминиращ мъжки води групата, а младите обикновено я напускат, когато достигнат зрялост. Женските се прехвърлят в друга група преди раждането, което започва между осмата и деветата година, и се грижат за новороденото през първите три до четири години от неговия живот. Интервалът между ражданията е дълъг, което отчасти обяснява бавните темпове на възстановяване на популацията. Поради дългото време на бременност и родителски грижи, както и детската смъртност, женската горила ражда на всеки шест до осем години. Обикновените горили имат дълъг живот и могат да живеят до 40 години в дивата природа. Територията на обитаване стига до 30 кв. км, но не се защитава активно. Известно е, че този вид горили използва инструменти.

Храна

Храната на обикновените горили е богата на фибри и включва листа, стъбла, плодове, цветя и безгръбначни. Освен това различните групи се хранят с различни видове храна, което показва, че горилите имат култура на хранене. От безгръбначните се консумират най-често термити и мравки. Гъсеници, червеи и ларви са рядка храна.

Природозащитен статус

Международният съюз за защита на природата определя обикновената горила като критично застрашен вид в Червената книга. Вирусът Ебола би могъл да намали популациите на горилите до точката, при която тяхното възстановяване да е невъзможно. Заплахи са също бакониерството, търговската сеч и гражданските войни в страните, които съставят хабитата на приматите. Тези фактори са причинили повече от 60% спад в броя на популацията през последните 20 до 25 години. Според оптимистичните оценки, възстановяването ще изисква 75 години.

Източници

1. Gorilla gorilla (Savage, 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
2. Walsh, P. D., Tutin, C. E. G., Oates, J. F., Baillie, J. E. M., Maisels, F., Stokes, E. J., Gatti, S., Bergl, R. A., Sunderland-Groves, J. & Dunn, A. Gorilla gorilla // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 27 юли 2012. (на английски)
3. проф. Георги Георгиев, д.в.м.н. и др. Научно становище относно рисковете и опазването на здравето на екзотични и ценни животни от колекцията на ОП „Зоопарк-София“ от инфекция с вируса на остър респираторен синдром-коронавирус-2 (SARS-CoV-2), патогенния агент, който причинява COVID-19 инфекция при хора и осигуряване на достъп до затворените експозиционни части на зоологическата колекция // . София, ЦОРХВ при МЗХГ на Република България, 08 2021. DOI:10.5281/zenodo.5159047.^{[неработеща препратка]}

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Western gorilla в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​