Нишел

Нишел
Νησέλι
— село —
Църква в Нишел
Църква в Нишел
Гърция
40.5944° с. ш. 22.4603° и. д.
Нишел
Централна Македония
40.5944° с. ш. 22.4603° и. д.
Нишел
Берско
40.5944° с. ш. 22.4603° и. д.
Нишел
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАлександрия
Географска областУрумлък
Надм. височина10 m
Население560 души (2021 г.)

Нишел или Големо Нишел (на гръцки: Νησέλι, Нисели, катаревуса: Νησέλιον, Ниселион) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

География

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 5 km южно от Александрия (Гида), на 10 m надморска височина на левия бряг на Бистрица (Алиакмонас).[1]

История

В Османската империя

В XIX век Нишел е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Нисели (Nisséli), Камбанийска епархия, живеят 250 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Голѣмо Нишелъ (Биюкъ Ай-неселъ, Ниши) живеят 265 българи християни.[3] Кънчов пише:

Една ивица отъ български чифлици се спуща край десния брѣгъ на Бистрица до морето. Обаче и тя е изложена на погръчанье и селата Либеново, Миленово, Нисель, Гусалъ, Пископа сѫ двоезични.[4]

Същите са данните и на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Нишел (Golemo-Nichal Beyouk-Aï-Nessel, Nichi) живеят 265 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Нишел остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Низел като смесено българско село на българо-гръцката езикова граница:

Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата аромъни овчари.[6]

След Първата световна война в 1922 година, тъй като селото е било чифлигарско, в него властите заселват гърци бежанци. В 1928 година Нисел е смесено местно-бежанско селище с 22 бежански семейства и 86 жители бежанци.[7] Селото произвежда памук, захарно цвекло, пшеница.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 260[1] 279[1] 338[1] 559[1] 658[1] 781[1] 761[1] 794[1] 791[1] 733 653 560

Личности

Родени в Нишел

Бележки

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 8. (на македонска литературна норма)
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 76.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  6. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!