Нишел или Големо Нишел (на гръцки: Νησέλι, Нисели, катаревуса: Νησέλιον, Ниселион) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География
Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 5 km южно от Александрия (Гида), на 10 m надморска височина на левия бряг на Бистрица (Алиакмонас).[1]
История
В Османската империя
В XIX век Нишел е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Нисели (Nisséli), Камбанийска епархия, живеят 250 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Голѣмо Нишелъ (Биюкъ Ай-неселъ, Ниши) живеят 265 българи християни.[3] Кънчов пише:
„
|
Една ивица отъ български чифлици се спуща край десния брѣгъ на Бистрица до морето. Обаче и тя е изложена на погръчанье и селата Либеново, Миленово, Нисель, Гусалъ, Пископа сѫ двоезични.[4]
|
“
|
Същите са данните и на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Големо Нишел (Golemo-Nichal Beyouk-Aï-Nessel, Nichi) живеят 265 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Нишел остава в Гърция.
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Низел като смесено българско село на българо-гръцката езикова граница:
„
|
Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата аромъни овчари.[6]
|
“
|
След Първата световна война в 1922 година, тъй като селото е било чифлигарско, в него властите заселват гърци бежанци. В 1928 година Нисел е смесено местно-бежанско селище с 22 бежански семейства и 86 жители бежанци.[7] Селото произвежда памук, захарно цвекло, пшеница.[1]
Година
|
1913
|
1920
|
1928
|
1940
|
1951
|
1961
|
1971
|
1981
|
1991
|
2001
|
2011
|
2021
|
Население
|
260[1]
|
279[1]
|
338[1]
|
559[1]
|
658[1]
|
781[1]
|
761[1]
|
794[1]
|
791[1]
|
733
|
653
|
560
|
Личности
- Родени в Нишел
Бележки
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 8. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 76.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
|
---|
| Демова единица Александрия |
Съвременни селища | |
---|
| Исторически селища | |
---|
|
---|
| Демова единица Антигонидес |
Съвременни селища | |
---|
| Исторически селища | |
---|
|
---|
| Демова единица Мелики |
Съвременни селища | |
---|
| Исторически селища | |
---|
|
---|
| Демова единица Плати |
Съвременни селища | |
---|
| Исторически селища | |
---|
|
---|
| Забележителности | |
---|
| |
|