Схинас

Тази статия е за селото в Гърция. За гръцкия политик вижте Маргаритис Схинас.

---

Схинас Σχοινάς
— село —
Схинас 40.64862, 22.43356 Схинас Схинас
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Александрия
Географска област	Урумлък
Надм. височина	6 m
Население	405 души (2001 г.)

Схинас или Схина (на гръцки: Σχοινάς) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.

География

Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на надморска височина от 6 m, на 3 km северно от Александрия (Гида).^[1] В миналото селото е било на южния бряг на пресушеното в 1930-те години Ениджевардарско езеро.

История

В Османската империя

В XIX век Схинас е гръцко село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Скинас (Skinas), Камбанийска епархия, живеят 216 гърци.^[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Шкинат живеят 220 гърци християни.^[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шкинат (Chkinat) живеят 220 гърци.^[4]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Схинас (Σχοινᾶς) е елиногласно село в Кулакийската епископия със 185 жители с гръцко съзнание.^[5]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Схинас остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени 27 семейства гърци бежанци със 130 души.^[1] В 1928 година Схинас е смесено местно-бежанско селище с 16 бежански семейства и 60 жители бежанци.^[6]

Селото е прилично богато. Произвежда предимно памук и захарно цвекло, но също така и боб, пшеница, детелина и други земеделски култури.^[1]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	228[1]	279[1]	401[1]	584[1]	677[1]	687[1]	575[1]	552[1]	419[1]	408	390	304

Личности

Родени в Схинас

• Димитриос Пройос (Δημήτριος Πρόιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред^[7]

Бележки

1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 26. (на македонска литературна норма)
2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218 – 219. (на френски)
5. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
7. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 40. (на гръцки)