Това е първата музейна институция в България, предназначена да събира, опазва и представя образци на българското изкуство, създадени през периода 1944 – 1989 г., тематично свързани с епохата на социализма.[1]
Изложбената зала има площ от 550 m². В нея са представени 60 живописни творби и 25 произведения на кавалетната пластика.
Във видеозалата се прожектират документални филми от епохата на социализма в България. До нея има и магазин, в който се продават сувенири – автентични предмети от епохата и съвременни артефакти.
Петолъчка от Партийния дом
Оригиналната червена петолъчка, която от 1956 до 1984 г. се извисява над Партийния дом в центъра на София.
С решение № 648 от 25 юли1984 г. Секретариатът на ЦК на БКП дава съгласие да се извърши проектиране и преустройство на петолъчната звезда на кулата на Партийния дом, по подобие на рубинената звезда на кулата на Кремъл в Москва. Реализацията започва с преписка до другаря Кручин от ЦК на КПСС. Покупката, доставката и монтажа на новата рубинена звезда са осъществени от българската външнотърговска организация Техноимпортекспорт.
Звезда № 2 е от синтетичен рубин. Според проектните оценки на съветските специалисти, рубинената звезда трябва да е с диаметър 3 метра, опорната ѝ част (шпилът) – 2 м, а тежестта да не е повече от 1200 кг. Звездата е произведена с диаметър 2,5 метра, защото условието е да бъде по-малка от съветската. Българският проектант е архитект проф. Иван Иванчев. Максималната дебелина в центъра е 700 мм. Във вътрешността трябва да има източник на светлина с мощност от 5000 вата, който да разпределя светлинния поток равномерно през всички фасети на рубина. Това става с обемен рефрактор от огледала. Отделните стъкълца са с размери 800 на 300 мм. Звездата е предвидена за експлоатация при температура на околната среда от -27,5 0С до +37,4 0С.
Златното покритие на рубинената звезда е направено в завод „Комуна“, Сопот, България. Оборудването е внесено от Съветския съюз. Ноу-хауто, производството, амбалажът, опаковката и съоръженията към звездата, поръчана в СССР, са изчислени на 573 246 преводни рубли. Още 14 643 рубли са заделени за допълнителни транспортни и монтажни разходи.[3]
Звезда № 2 е свалена от Партийния дом с решение на 39-ия конгрес на Българската социалистическа партия. Асен Панайотов, който тогава е заместник-завеждащ на отдел „Финансово-стопански“ в БСП, си спомня:
„
Свалихме я за 3 мин. към 9 ч. на 4 октомври 1990 г. Хеликоптер я отнесе в полето на Долни Богров. В 5 ч. на другата сутрин я натоварихме в ремаркето на военен камион и я върнахме в Партийния дом. Тя е с диаметър 2,5 м и се побираше само в гаража на Тодор Живков. За да мине през вратата, се наложи да спуснем гумите на камиона. Свалихме позлатените лайстни и ги предадохме с протокол в Българската народна банка. От тях са свалени около 2 кг златни люспи. Стъклото беше многослойно, техническо, никакъв рубин не е това. То също бе махнато. Арматурата остана в гаража. Вероятно е предадена за старо желязо.
Десните политически партии в България остро реагират срещу създаването на музея. На 20 септември 2010 г. СДС излиза с декларация по повод откриването на музея, в която се казва:
„
Недопустимо е чрез експонати, дарени от фондовете на ЦК на БКП да бъде правен опит за подмяна на историята.[4]
Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968
Труфешев, Николай. Современное монументальное искусство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977
Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981
Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!
