Христо Стефанов (художник)

Христо Стефанов
Роден	15 февруари 1931 г. Бургас, Царство България
Починал	21 декември 2013 г. (82 г.) София
Националност	България
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
Учители	проф. Ненко Балкански, проф. Панайот Панайотов
Направление	живопис, стенопис, илюстрация
Съпруга	Мария Стефанова

Христо Христев Стефанов е български художник.

Биография

Роден е на 15 февруари 1931 г. в Бургас в семейството на актьорите Стефан Христов и Елена Йорданова-Гринберг. Родителите се установяват в Пловдив през 1935 г. и Христо постъпва в италианското училище „Виторио Алфиери“ в града през 1938 г.

Учи при проф. Ненко Балкански и проф. Панайот Панайотов. Завършва живопис през 1956 във ВИИИ „Николай Павлович“. От 1961 е член на Съюза на българските художници (СБХ).

Още от най-ранно детство животът на художника е свързан с Пловдив. Атмосферата и личностите на града са повлияли както светогледа му, така и много от темите в неговото творчество. Той е един от майсторите на знаменитата в края на 60-те и 70-те „пловдивска петорка“ заедно с Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев и Енчо Пиронков.

От 1985 г. е генерален директор на Държавно обединение „Изобразително изкуство“.

Христо Стефанов е съпруг на актрисата Мария Стефанова, с която са заедно от 1964 г. Той има две дъщери – от първия му брак е Морена Стефанова, която е историк, археолог и куратор, а от втория с Мария Стефанова – Елена Стефанова, която е художник като баща си.

Умира на 21 декември 2013 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.^[1]

Творчество

Христо Стефанов работи в областта на изящните изкуства, живопис, стенни монументални изкуства, кино и театрална сценография. Автор е на абстрактни и реалистични произведения, натюрморти, портрети, стенописи, мозайки, витражи. Форматите му са от монументални до миниатюри.

Участва редовно в общите художествени изложби на СБХ от 1958 г. и в представителни изложби в чужбина. Излага свои живописни платна в Полша, Франция, Испания, Виена, Португалия, Корея (Сеул), Русия (Москва), Югославия, Молдова, Украйна, Турция, Чехия.

Създава множество живописни табла, сред които забележителните „Закуска в стария град“, „Реквием“, „Спомен“, „Портрет на Златю Бояджиев“, „Портрет на Любен Тенев“, „Портрет на Добрин Петков“, „Портрет на Дечко Узунов“, „Мария или сцената“, „Опит за полет“, „Вечеря в стария град“.

Автор е на повече от 40 монументални стенни творби, най-често за обществени сгради в столицата, страната и чужбина, по-важните от които са:

• „Партията победителка“, пластична каменна мозайка (1969), Партиен дом в Пловдив, в съавторство с Енчо Пиронков, арх. Владимир Рангелов;
• Вираж, стъклобетон (1969), Партиен дом в Пловдив, в съавторство с Енчо Пиронков, арх. Владимир Рангелов;
• „Младост“, стенопис (1971), фреско в младежки хотелски комплекс „Орбита“, София, арх. Георги Стоилов;
• „Поет – пророк“, стенопис, фреско (1973), Национален музей „Христо Ботев“, Калофер;
• „Епопея на забравените“, стенопис, фреско (1974), дясната част от стенописа „Вазов и неговите произведения“ в Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, в съавторство с Георги Божилов, Йоан Левиев и арх. Мария Милева;
• „Заминаване“ и „Завръщане“, пластични мозайки (1976), подлез на Централна гара София;
• „Човекът и техническия век“, мозайка (1978), фасада на Дома на техниката, Карлово;
• „Борбите и победата на Партията“, мозайка, смалт и злато (1981), 660 кв. м – стена по контура на кръглата централна Тържествена (ритуална) зала, диаметър 42 м, размери около 131 х 5 м в интериора на Дом-паметник на БКП, Бузлуджа, в съавторство с Йоан Левиев, арх. Георги Стоилов;
• „Огънят“, стенопис, фреско (1981), зала №7 в Народен дворец на културата „Людмила Живкова“,
• Стенопис, фреско (1983), Централен дом на учителя, София;
• Мозайка (1983), фоайе на кафе-сладкарница на хотел „Добруджа“, курортен комплекс „Албена“;
• Стенопис, (1985) в Градски исторически музей в Брацигово;
• Стенопис, секо (1985) в бюрото на търговска фирма в Париж;
• Мемориал „Делчев род“, мозайки, двора на църквата Въведение Богородично в Благоевград, в съавторство с арх. Богдан Томалевски и скулптора Иван Нешев (1988).

Христо Стефанов е сценограф на редица театрални и оперни представления по творби на Димитър Талев, Недялко Йорданов, Георги Джагаров, Васил Друмев, Молиер, Шекспир, Пучини и други.

Негова е сценографията към нашумелите в миналото спектакли на режисьора Христо Христов – „Преспанските камбани“ и „Железният светилник“ (1965, театъра в Пловдив), както и на „Хамлет“ (1967, театъра във Варна реж. Николай Георгиев), „Тази малка земя“ от Георги Джагаров (1976, театъра в Пловдив).

Той е художник-постановчик на филмите „Иконостасът“ (1969) и „Наковалня или чук“ (1973).

Награди и отличия

Христо Стефанов е носител на множество български и чуждестранни награди за живопис, монументални изкуства и сценография.

Удостоен е с:

• Орден Кирил и Методий І степен,
• Орден „Стара планина“ първа степен (2002),
• Почетното звание „Народен художник“ (1885),
• Златен медал „Достойному“ за особен принос в световното изобразително изкуство (учреден от Екатерина Велика, възстановен през 1985),
• Почетен член на Руската академия на изкуствата (2002).

Източници

1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.

• Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
• Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г.
• Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.
• Филип Зидаров. Христо Стефанов (1931 – 2013). Около масата, в Стария град. Вестник Култура – Брой 3 (2752), 24 януари 2014.
• Национален дворец на културата – Изкуство. „Огънят“