Международните икономически отношения, МИО (по-рядко като международна икономика на английски: international economics) са икономическите отношения между държавите, регионалните организации, транснационалните корпорации и други субекти на световната икономика. Включват валутно-финансови, търговски, производствени, трудови и други отношения. Водеща форма на международните икономически отношения са валутно-финансовите отношения[1].
В съвременния свят са актуални глобализацията и регионализацията на международните икономически отношения. Доминираща роля в установяването на световен икономически ред играят транснационалният капитал и международните институции, среди които се открояват Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ). В резултат на международното разделение на труда са се образували световни центрове на икономическо и технологично развитие (Северноамерикански, Западноевропейски и Азиатско-Тихоокеански). Сред актуалните проблеми на международните икономически отношения са проблемите по създаване на зони за свободна търговия, международни транспортни коридори и интернет икономика[2].
Съществуват следните форми на МИО:
Специалността се изучава в стопанските факултети на университетите в България. Съгласно държавните изисквания за придобиване на висше образование срокът за обучение при бакалавърските програми редовна форма на обучение е 4 години с хорариум не по-малък от 2200 часа и не по-голям от 3000 часа. Магистърските програми за кандидати завършили същата специалност са със срок на обучение не по-малък от 1 година, а за кандидати бакалаври и магистри по други специалности срокът на обучение е съобразен с правилника на съответното висше училище.[3]
През първите две години на обучението в бакалавърската степен на специалност МИО се изучават общоикономически дисциплини: „Стопанска история“, „Основи на управлението“, „Висша математика“, „Основи на икономическата теория“, „Икономика на предприятието“, „Прогнозиране и планиране“, „Макроикономика“, „Микроикономика“, „Основи на финансите“, „Основи на счетоводството“, „Статистика“, „Основи на маркетинга“ и др. В зависимост от учебния план на висшето учебно заведение в първите две години могат да бъдат предвидени и задължителноизбираеми предмети като студентите имат възможността да избират между няколко предложения. Задължително е изучаването на чужд език.
Магистърските програми за завършилите същата специалност разширяват знанията на студентите по вече познатите теми и включват допълнителни дисциплини като: „Корпоративно управление“, „Регионално сътрудничество в Югоизточна Европа“, „Управление на инвестиционни проекти“, „Международни стандарти за системи за управление“, „Икономика на развитието“, „Пазарни анализи и прогнози“ и др.
Бакалаврите, завършили друга икономическа специалност, могат да запишат магистратура „Международни икономически отношения“ със срок на обучение съгласно правилника на висшето учебно заведение. В учебния им план се включват предимно профилиращите дисциплини за специалност „МИО“, сред които: „Проучване на международните стокови пазари“, „Международна търговия“, „Международен бизнес“, „Международни финанси“, „Маркетинг в международния бизнес“, „Интелектуални продукти в международните икономически отношения“, „Финансиране на международната търговия“, „Бизнес комуникации в международния бизнес“, „Финансов мениджмънт в международния бизнес“ и др. Бакалаврите, идващи от неикономически специалности, записват магистратура „Международни икономически отношения“ със срок на обучение съгласно правилника на висшето учебно заведение. В учебния план се включват основни икономически дисциплини за придобиване на базисна икономическа подготовка, а на следващ етап и някои профилиращи дисциплини.
В повечето университети в България се предлагат и докторски програми с различно профилиране: „Теория на МИО“, „Международен бизнес“, „Международен мениджмънт“, „Международни финанси“, „Европейска интеграция“, „Международни пазари и цени“ и др.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.