Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Малино (Malino) се състои от 480 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[3]
В същата година в селото влизат сръбски части и е установена сръбска власт. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявяват за сърби:
„
Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.[5]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Малино (Malino) като българско християнско село.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Атанас Петров Божинов от Кьойлия е български кмет на Малино от 8 юни 1943 година до 12 август 1944 година.[7]
В 1994 година селото има 68, а в 2002 година – 45 жители.[8]
Църквата в селото „Възнесение Господне“ е от османско време. Иконите в нея са от XIX век.[9]
Личности
Родени в Малино
Ангел Малински (? – 1902), български революционер, деец на ВМОРО в Кумановско
