PROFILBARU.COM

Линейни кораби тип „Кайзер“
Kaiser-Klasse
	Линейни кораби тип „Кайзер“ Kaiser-Klasse
	Линкорът „Кайзер“ през 1913 г.
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Кайзер“
Производител	Kaiserliche Werft в Кил и др., Германска империя.
Служба
Заложен	декември 1909 г.
Спуснат на вода	22 март 1911 г.
Влиза в строй	1 август 1912 г.
Изведен от; експлоатация	потопени от екипажите си на; 21 юни 1919 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	24 724 t (нормална); 27 400 t (пълна)
Дължина	172,4 m (максимална)
Ширина	29,0 m (по КВЛ)
Газене	9,1 m; (при пълна водоизместимост)
Броня	пояс: 80 – 350 mm;; траверси: 130 -300 mm;; палуба: 20 – 30+60 mm;; барбети: 80 – 300 mm;; кули ГК: 80 -300 mm;; каземати: 170 mm;; бойна рубка: 150 – 350 mm
Задвижване	3 парни турбини Parsons (2 на „Луитполд“);; 16 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft (14 на „Луитполд“);; 3 гребни винта; (2 на „Луитполд“);; 28 000 к.с. проектна; (26 000 на „Луитполд“)
Скорост	21 възела; (39 km/h); („Луитполд“:; 20 възела; или 38 km/h)
Далечина на; плаване	7900; („Луитполд“: 7200); /3900 морски мили при 12/18 възела ход
Екипаж	1084 души
Въоръжение
Артилерия	5x2 305 mm;; 14x1 150 mm;; (в каземати); 8x1 88 mm; (в батарея и на надстройките); 2x1 60 mm SBtsKL/21 десантни оръдия
Торпедно; въоръжение	5x1 500 mm ТА
	Линейни кораби тип „Кайзер“ в Общомедия

Кайзер (на немски: Kaiser) са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот от 1910-те години. По сравнение с техните предшественици, линкорите от типа „Остфризланд“, броя на кулите на главния калибър при тях е съкратен до пет, но за сметка на по-удачното линейно-диагонално тяхно разположение по всеки борд могат да водят огън все същите осем оръдия, а в пределите на ограничени ъгли на насочване и всичките десет; също отново сериозно са усилени броневата и подводната защита на линкорите, извеждайки типа „Кайзер“ по тези параметри в числото на най-мощните в света. Освен това, за първи път сред германските дредноути, на типа „Кайзер“ е използвана паротурбинна силова установка.

Всичко в периода 1909 – 1913 г. са построени пет линкора от типа „Кайзер“, два – в рамките на корабостроителната програма за 1909/1910 г. и още три – по програмата за 1910 – 1911 г. „Фридрих дер Гросе“ и „Принц-регент Луитполд“ специално са проектирани като флагмански кораби на флота и имат специално оборудвани бойни рубки и ходови мостици. Оригинална конструктивна особеност на проекта също е планираната на „Принце-регента Луитполд“ на дизелна силова установка на средния вал, но тъй като довеждането на двигателя с мощност 12 000 к.с. до работоспособно състояние така и не се получава, кораба влиза в строй и се експлоатира само с паротурбинна установка на два вала.

Конструкция

По своята конструкция дредноутите от типа „Кайзер“ представляват високоборден кораб с удължен бак, пет бронирани въртящи се куполни артилерийски установки на главния калибър (от тях три по ДП в краищата на кораба и две близо към бордовете ешелонирано в района на мидъла), две бронирани бойни рубки, непрекъснат долен броневи пояс от кърмовата напречна бронева преграда до форщевена, горен брониран пояс на бронирането на цитаделата от кърмовия барбет до носовия, брониран каземат и бронирана палуба, разположена над и под КВЛ. Средната артилерия е разположена палуба по-нагоре, отколкото при предшествениците. Носовия и кърмовия край се защитават допълнително с горна бронирана палуба.

Формата на корпуса основно повтаря формата на корпуса на типа „Хелголанд“, но се отличава с малко по-голяма дължина и по-широк мидъл. Подема на дъното в носовата част е по-плавен, а на форщевена няма характерния таранен шпирон, което вече свидетелства за пълния отказ от архаичната тактика на таранния удар в бой.

За разлика от непрекъснатата горна палуба при типа „Хелголанд“, е добавен полубак. Той свършва при средата на барбета на кърмовата линейно-терасовидна куполна установка, а комините са поставени на по-голямо разстояние един от друг.

Екипажа по щат наброява 1043 души и 41 офицера. „Фридрих дер Гросе“ и „Принц-регент Луитполд“ се строят като флагмански кораби и имат помещения за разполагането на адмирал с щаба му – допълнителни 80 души, от тях 14 офицера^[2].

Въоръжение

Главният калибър се състои от десет 305-мм оръдия 30.5 cm SK L/50 C/08 с дължина на ствола 50 калибра^[2]. Оръдията имат клинов затвор система на Круп. Те са разположени в установките образец 1909 г. Drh.LC/1909, с ъгъл на снижаване −8° и ъгъл на възвишение 13,5 °. Впоследствие ъглите са изменени на −5,5° и +16° съответно. Заряда се състои от две части – основен в месингова гилза и допълнителен в копринен картуз. До подаването му в бойното отделение на кулата допълнителният заряд се намира в месингов пенал. Общото тегло на барутния заряд съставлява 125,5 кг. При ъгъл на възвишение от 13,5° той осигурява на 405,5 кг бронебоен снаряд начална скорост от 855 м/с и далечина на стрелбата от 18 000 м, а при 16° 20 400 м^[3]. Максималната скорострелност е три изстрела в минута. Общия боекомплект съставлява 860 снаряда – по 86 на оръдие^[2].

Противоминната артилерия на линкорите от типа „Кайзер“ включва оръдия от два калибра − 150-мм на средния и 88-мм лек.

Средната артилерия се състои от четиринадесет 150-мм оръдия 15 cm/45 SK L/45 с дължина на ствола 45 калибра в каземати, с далечина на стрелбата 13 500 м (73 кбт.) и сектор на обстрела от 120°; от 1915 г. далечината на стрелба е увеличена до 16 800 м (91 кбт.) Общият боекомплект за 150-мм оръдия съставлява 2240 изстрела или 160 на оръдие^[2].

Корабите имат и осем 8,8 см оръдия SK L/45 с общ боекомплект 2800 снаряд, впоследствие заменени с два до четири зенитни оръдия от същия калибър.

По сравнение с линкорите от първите две серии, торпедното въоръжение е отслабено за сметка на съкращаване на броя торпедни апарати до пет подводни 500-мм (един носов и четири бордови, с боекомплект от 19 торпеда)^[2].

Брониране

305 мм кули имат 300 мм дебелина на челните плочи, 250 мм странични стени, 290 мм задна стена, 110 мм наклонена част на покрива и 80 мм плоска част.

Енергетична установка

Главната енергетична установка на четирите дредноути от типа „Кайзер“ се състои от три еднакви независими комплекта турбини („Кайзер“ и „Кайзерин“ – тип „Парсънс“; „Фридрих дер Гросе“ – „АЕГ-Къртис“; „Кьониг Алберт“ – „Шихау“), въртящи три трилопастни винта с диаметър 3,75 м^[2].

На петия дредноут („Принц-регент Луитполд“) трябва да има комбинирана силова установка, състояща се от два комплекта турбини и един дизел с голяма мощност, обаче правения от завода „Германия“ дизелов двигател така и не е доведен до работоспособно състояние.

В бордовите помещения на машинното му отделение са поставени две по-мощни, отколкото на систършиповете, турбини Парсънс с обща мощност 26 000 к.с. въртящи два трилопастни гребни винта с диаметър 4 м, което трябва да осигури на кораба скорост на хода 20 възела^[4].

Модернизации

За времето на своята сравнително къса служба няма сериозна модернизация на корабите от този тип, с изключение увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията на главния калибър от 13,5° до 16° (Prinzregent Luitpold е модернизиран точно пред, а останалите кораби скоро след Ютланското сражение^[5]) и заменя в годините на войната на четири от 88-мм противоминните оръдия със зенитни със същия калибър^[2].

Представители

Название	Корабостроителница	Заложен	Спуснат на вода	Влизане в строй	Съдба
„Кайзер“ SMS Kaiser	Корабостроителница флота в Кил	декември 1909	22 март 1911	7 декември 1912	потопени при Скапа Флоу на 21 юни 1919
„Фридрих дер Гросе“ SMS Friedrich der Grosse	Vulcan, Хамбург	26 януари 1910	10 юни 1911	22 януари 1913
„Кайзерин“ SMS Kaiserin	Howaldtswerke, Кил	ноември 1910	11 ноември 1911	13 декември 1913
„Кьониг Алберт“ SMS König Albert	Schichau, Данциг	17 юли 1910	27 април 1912	8 ноември 1913
„Принц-регент Луитполд“ SMS Prinzregent Luitpold	Germaniawerft, Кил	януари 1911	17 февруари 1912	6 декември 1913

История на службата

През 1913 г. SMS Kaiser и SMS König Albert осъществяват далечно плаване в Югозападна Африка и Южна Америка. В годините на Първата световна война всички линкори от типа „Кайзер“ влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват в бойните действия. В Ютландското сражение вземат участие четири линкора от тази серия. „Кьониг Алберт“ се намира в това време в сух док за ремонт. Независимо от използването им в ред от операциите на германския флот, нито един линкор от този тип в годините на войната не получава сериозни повреди. С капитулацията на Германия, всичките пет кораба на серията, заедно с други кораби от Флота на откритото море, са потопени в Скапа Флоу (Оркнейски острови) през 1919 г. и впоследствие са извадени и продадени за скрап в периода 1929 – 1937 г.

Оценка на проекта

	„Уайоминг“^[6] САЩ	„Орион“^[7] Великобритания	„Хелголанд“^[8] Германия	„Кайзер“^[1] Германия	„Молтке“^[9] Германия
Заложен	1909	1909	1908	1909	1909
Влизане в строй	1912	1912	1911	1912	1912
Водоизместимост, нормална, т	26 416	22 555	22 806	24 724	22 979
Пълна, т^{[Коментари 1]}	27 680	26 284	24 700	27 000	25 400
Тип СУ	ПТ	ПТ	ПМ	ПТ	ПТ
Проектна мощност, к.с.	28 000	27 000	28 000	28 000	52 000
Проектна максимална скорост, въз.	20,5	21	20,5	21	25,5
Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.)	6680 (10)	6730 (10)	5500 (10)	7900(12)	4400 (14)
Брониране, мм
Пояс	279	305	300	350	270
Палуба	35 – 63	45 – 102	55 – 80	60 – 100	50
Кули, чело	305	279	300	300	230
Барбети	254	254	300	300	200 – 230
Рубка	292	279	300	350	300
Схема на разположението на въоръжението
Въоръжение	6×2×305/50 21×1×127/51 2 ТА	5×2×343/45 16×1×102/50 4×1 47-мм 3 ТА	6×2×305/50 14×1×150/45 14×1×88/45 6 ТА	5×2×305/50 14×1×150/45 8×1×88/45 5 ТА	5×2×280-мм/50 12×1×150/45 12×1×88/45 4 ТА

Коментари към таблицата

↑ За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове

Източници

↑ ^а ^б Gröner_1_1982 49, с. 2.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Gröner_1_1982 50, с. 2.
↑ Staff,NV•167 2009, с. 6.
↑ В. Б. Муженников. Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“ (1909 – 1918).
↑ DiGiulian, Tony. Germany 30.5 cm/50 (12") SK L/50 // Navweaps.com, 28 December 2008. Посетен на 14 August 2009.
↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 114, с. 2.
↑ Conway ATWFS 1906 – 1921 28, с. 2.
↑ Gröner_1_1982 48, с. 2.
↑ Gröner_1_1982 82, с. 2.

Литература

В. Б. Муженников. Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“ (1909 – 1918). Самара, 2006, 116 с. ISBN 978-5-98830-018-9.
С. А. Балакин. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, 1996, 32 с.
Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
Gary Staff. GERMAN BATTLESHIPS 1914 – 18 (2) Kaiser, Konig and Bayern classes. 2009. ISBN 978-1-84603-468-8.

Външни препратки

KAISER battleships (1912 – 1913) ((en))
www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-11-15 в Wayback Machine. ((ru))
Фотографии линейного корабля „Kaiser“ ((ru))
Фотографии линейного корабля „Kaiserin“ ((ru))
Фотографии линейного корабля „Friedrich der Grosse“ ((ru))
Фотографии линейного корабля „Kenig Albert“ ((ru))
Фотографии линейного корабля „Prinzregent Luitpold“ ((ru))
DiGiulian, Tony. Germany 30.5 cm/50 (12") SK L/50 // Navweaps.com, 28 December 2008. Посетен на 14 August 2009. ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Кайзер“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Кайзер““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.