PROFILBARU.COM

Леки крайцери тип „Кума“
天龍型軽巡洋艦
	Леки крайцери тип „Кума“ 天龍型軽巡洋艦
	„Китаками“ през 1935 г.
Флаг	Япония
Клас и тип	Леки крайцери от типа „Кума“
Следващ тип	Леки крайцери тип „Нагара“
Предшестващ тип	Леки крайцери тип „Тенрю“
Производител	Морски арсенал в Сасебо и др., Япония.
Планирани	5
Построени	5
В строеж	1917 г. – 1921 г.
В строй	1920 г. – 1946 г.
Утилизирани	1
Загуби	4
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	5580 t (стандартна);; 5926 t (пълна)
Дължина	162,2 m
Дължина по водолинията	; 158,5 m
Ширина	14,17 m
Газене	4,8 m
Броня	пояс: 63 mm (38+25,4);; палуба: 28,6 mm;; бойна рубка: 50,8 mm
Задвижване	4 парни турбини Mitsubishi-Parsons-Gihon; (на „Ои“ – Brown-Curtis);; 12 водотръбни котли Kampon
Мощност	90 000 к.с. (67,1 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	36 възела; (67 km/h)
Далечина на; плаване	6000 морски мили при 14 възела ход;; Запас гориво: 350 t въглища, 1260 t нефт
Екипаж	450 души
Кръстени в чест на:	река Кума в префектура Кумамото
Въоръжение
Артилерия	7x1 140 mm;
Зенитна артилерия	Първоначално:; 2x1 76 mm;; 2x1 6,5 mm картечници Тип 3
Минноторпедно; въоръжение	4x2 533 mm ТА;; 16 торпеда Тип 6;; 48 мини
Самолети	Само на „Кисо“:; 1 катапулт;; 1 изтребител Тип 10
	Леки крайцери тип „Кума“ в Общомедия

Кума (на японски: 球磨型軽巡洋艦) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. В началото са класифицирани като крайцери 2-ри ранг, фактически се използват като лидери на флотилиите разрушители.

В периода 1918−1921 г. в корабостроителниците на Сасебо, Йокосука и Кобе са построени пет кораба. Всички те се намират в състава на флота през междувоенния период и нееднократно са модернизирани. Активно участват във Втората световна война, в хода на която загиват 4 от 5 единици, оцелелият „Китаками“ е разкомплектован през 1947 г.

Конструкция

Въоръжение

Основна статия: 140 mm морско оръдие Тип 3

Екипаж и условия на обитаемост

Щатно екипажът на всеки от крайцерите се състои от 37 офицера и 413 подофицера и матроса. Освен това, обичайно на тях допълнително има и щаб на ескадра разрушители (5 офицера и 22 нисши чина)^[1].

Каютите на офицерите, с площ 430,92 m² и обем 874,76 m³ (10,69 m² и 21,83 m³ на човек), са разположени в кърмовата част на кораба на долната палуба, зад машинните отделения. Свързаните с това проблеми са аналогични на тези при типа „Тенрю“ – т.е. високо ниво на шум и вибрации^[1].

Кубриците за нисшите чинове, с площ 656,87 m² и обем 1411,1 m³ (1,56 m² и 3,38 m³ на човек), се намират в носовата част на кораба на горната палуба и в полубака. В най-отдалеченият, седми кубрик, поради съседството с котелното отделение, е много горещо, особено при плаване през лятото и в южните морета^[2].

И в двата случая осветлението и вентилацията са естествени.

История на службата

Име	Построен в	Заложен	Спуснат на вода	Въведен в експлоатация	Съдба
„Кума“ (球磨)	Морски арсенал, Сасебо	29 август 1918 г.^[3]	14 юли 1919 г.^[3]	31 август 1920 г.^[3]	Торпилиран от британската подводница „Тели Хо“ на 10 март 1944 г.
„Тама“ (多摩)	Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки	10 август 1918 г.^[3]	10 февруари 1920 г.^[3]	29 януари 1921 г.^[3]	Потопен в сражението в залива Лейте на 25 октомври 1944 г.
„Китаками“ (北上)	Морски арсенал, Сасебо	1 септември 1919 г.^[3]	3 юли 1920 г.^[3]	15 април 1921 г.^[3]	Предаден за скрап през 1947 г.
„Ои“ (大井)	Корарабостроителница на „Кавазаки“, Кобе	24 ноември 1919 г.^[3]	15 юли 1920 г.^[3]	3 октомври 1921 г.^[3]	Торпилиран от американската подводница „Флешър“ западно от Манила на 19 юли 1944 г.
„Кисо“ (木曾)	Корарабостроителница на „Мицубиши“, Нагазаки	10 юни 1919 г.^[3]	14 декември 1920 г.^[3]	4 май 1921 г.^[3]	Потопен от американската палубна авиация западно от Манила на 13 ноември 1944 г.

Източници

↑ ^а ^б Лакруа и Уэллс 1997, с. 41.
↑ Лакруа и Уэллс 1997, с. 27.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п Лакруа и Уэллс 1997, с. 791.

Литература

Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1997, 882 с. ISBN 1-86176-058-2.
Иванов С. В. Лёгкие крейсера Японии. Белорецк, Нота, 2005, 156 с.
Михайлов А. А. Лёгкие крейсера Японии. 1917 – 1945 гг. Санкт-Петербург, 2005, 120 с.
Патянин С., Дашьян А., Балакин К., Барабанов М., Егоров К. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. Москва, Яуза, ЭКСМО, 2007, 352 с.

Външни препратки

KUMA light cruisers (1920 – 1921) ((en))
Легкие крейсера типа „Kuma“. Крейсера. А. Дашьян. Корабли Второй мировой войны. ВМС Японии. Часть 1 Архив на оригинала от 2018-07-29 в Wayback Machine. ((ru))
Тип „Кума“. А. А. Михайлов. Легкие крейсера Японии (1917 – 1945) Архив на оригинала от 2018-11-22 в Wayback Machine. ((ru))
Крейсера типа „Кума“. С. В. Иванов. Легкие крейсера Японии Архив на оригинала от 2023-03-16 в Wayback Machine. и h ttps://coollib.net/b/282631/read#t5 ((ru))
«Китаками» и „Оои“: „многоликие“ корабли японского флота Архив на оригинала от 2018-08-26 в Wayback Machine. ((ru))
Parshall, Jon. Imperial Japanese Navy Page (Combinedfleet.com) ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Кума“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Кума““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.