PROFILBARU.COM

Кристофър Хитчънс
	Кристофър Хитчънс
	Кристофър Хитчънс, 2007
Роден	13 април 1949 г. Портсмът, Великобритания
Починал	15 декември 2011 г. (62 г.) Хюстън, Тексас, САЩ
Националност	Великобритания (1949 – 2011); САЩ (2007 – 2011)
Награди	Литературна награда „Ланан“ за нонфикшън (1991); National Magazine Award за журналистическа колонка (2007, 2011); Richard Dawkins Award (2011); LennonOno Grant For Peace (2012); Награда „Оруел“ (2012); PEN/Diamonstein-Spielvogel Award за изкуство на есето (2012)
	Повлиян от Джордж Оруел,Лешек Колаковски, Волтер, Барух Спиноза, Томас Пейн, Томас Джеферсън, Че Гевара, Карл Маркс, Лев Троцки, Роза Люксембург, Джон Стюарт Мил, Джоузеф Хелър, Ричард Докинс, Даниъл Денет, Ноам Чомски, Гор Видал, Едуард Саид, Олдъс Хъксли, PG Wodehouse, Ивлин Уо, Албер Камю, Оскар Уайлд, Бертран Ръсел, Айзая Бърлин, Сюзан Зонтаг;
Съпруга	Елени Мелегру (1981 – 1989, развод); Карол Блу (1991 – 2011, до смъртта му)
Деца	2
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Кристофър Хитчънс в Общомедия

Кристофър Ерик Хитчънс (на английски: Christopher Eric Hitchens), понякога изписвано Хичинс е британско-американски^[3] автор, литературен критик и политически журналист^[4].

Известен е с разгорещените дебати на тема религия, обожанието на Томас Джеферсън, Томас Пейн и Джордж Оруел и критиката си на Майка Тереза, Ватикана, Бил Клинтън, Хенри Кисинджър. Конфронтиращият му стил на дебатиране го прави широко популярен и критикуван.

Кристофър е по-големият брат на писателя Питър Хитчънс.

Биография

Произход и образование

Родителите му, Ерик Ърнест и Ивон Жан (Хикмън) Хитчънс, се запознават в Шотландия по време на военните си задължения в Кралския флот през Втората световна война. Майка му е „Рен“ (член на Женската кралска военноморска служба“), а баща му е офицер на борда на крайцера „Ямайка“, който оказва помощ в потопяването на нацисткия линеен крайцер „Шарнхорст“ в битката при Нордкап. Военноморската служба на бащата изисква от семейството да се мести на няколко пъти от база в база на разни места из Великобритания и зависимите ѝ територии, включително Малта, където (в Слима) е роден брат му Питър.

Майката на Хитчънс твърди, че „ако в тази страна се появи висша класа, то Кристофър ще бъде част от нея“. Тя го изпраща в Маунт Хайс Скул в Тависток, Девън, на 8 години, после отива в независимия Лейс Скул в Кеймбридж, и накрая учи в Бейлиъл Колидж, Оксфордския университет, където негов възпитател е Стивън Люкс. Преминава курсове по философия, политика и икономика. Хитчънс е идейно „грабнат“ в юношеството си от Ричардлеуелинската творба Моята зелена долина, Мрак по пладне (Артур Кьостлер), Престъпление и наказание (Фьодор Достоевски), Ричард Тауни в критиката му Религията и възходът на капитализма, както и творбите на Джордж Оруел. През 1968 г. участва в телевизионното шоу за знание Университетското предизвикателство.

Зрели години

Работи за списания като Vanity Fair, The Atlantic, World Affairs, The Nation, Slate, Free Inquiry и други медии. Живял е във Вашингтон, САЩ. Макар да запазва британското си гражданство, през 2007 г. той става и американски гражданин.

През 2010 г. пише мемоарна книга Hitch-22, но трябва да прекъсне турнето за популяризирането на книгата след поставена диагноза рак на хранопровода.^[5]^[6].

Идеи

Хитчънс е известен с антитеистичната си позиция, вярвайки във философските принципи на Просвещението. Най-забележителната му книга на тема религия е „бог не е велик“ (2007). Подкрепата му на войната в Ирак е причина да бъде определян като неоконсерватор, въпреки левите си убеждения като студент, което определение за себе си той отхвърля: „не съм консерватор от никакъв вид“ ^[7]

От дълго време се асоциира със социалистическото движение и мигрира от традиционното политическо ляво пространство след „блудкавата реакция“ на левите идеолози на Запад към аферата „Салман Рушди“, последвана от прегръдката на Бил Клинтън с лявото и освен това поради антивоенното движение, което е в опозиция на интервенцията в Босна и Херцеговина. Хичънс обаче отстоява позицията си в „Нешънъл“ до атаките от 9 септември 2011 г., като според него становището на списанието е преминало към това, че „Джон Ашкрофт е по-голяма заплаха от Осама бин Ладен“. Терористичните атаки имат ефекта на „вливане на нов живот“ за него, поставяйки на преден план една „война между всичко онова, което обичам, и всичко, което мразя“, и усилва близостта му с интервенционната външна политика, която се изправя пред предизвикателството на „фашизма с ислямско лице“. Неговите многобройни редакторски гледни точки в подкрепа на войната в Ирак карат някои да му поставят етикет на „неоконсерватор“, макар че Хитчънс не се определя като „консерватор по никакъв начин“, а приятелят му Иън Макюън го описва като представител на антитоталитарното ляво пространство. В интервю от 2000 г. за Би Би Си, той казва, че „все още е марксист“.

Бележит критик на религиозността и произлизащата от това антитеистичност, той твърди, че „човек би могъл да бъде атеист и да желае вярата в божествено тяло да бъде правилна“; за разлика от това, той казва: „антитеист – термин, който се опитвам да вкарам в обращение – е някой, който се е успокоил, че не съществува доказателство за подобно твърдение“. Според Хитчънс понятието Бог или върховно същество е тоталитарно по смисъл и унищожаващо личната свобода, и свободното изразяване и научният прогрес трябва да заместят религията като средство за преподаване на етика и дефиниране на човешката цивилизация.

Библиография

1984 Cyprus. Quartet. Revised editions as Hostage to History: Cyprus from the Ottomans to Kissinger, 1989 (Farrar, Straus & Giroux) and 1997 (Verso)
1987 Imperial Spoils: The Curious Case of the Elgin Marbles, Hill and Wang
1988 Blaming the Victims: Spurious Scholarship and the Palestinian Question (съсъствител заедно с Едуард Саид) Verso, ISBN 0-86091-887-4 Reissued, 2001
1988 Prepared for the Worst: Selected Essays and Minority Reports Hill and Wang, ISBN 0-8090-7867-8
1990 The Monarchy: A Critique of Britain's Favorite Fetish, Chatto & Windus Ltd
1990 Blood, Class and Nostalgia: Anglo-American Ironies, Farrar Straus & Giroux (T)(June 1990)
1993 For The Sake Of Argument Verso
1995 The Missionary Position: Mother Teresa in Theory and Practice, Verso
1997 The Parthenon Marbles: The Case for Reunification, Verso
1999 No One Left to Lie To|No One Left to Lie To: The Values of the Worst Family, original hardcover title: No One Left to Lie To: The Triangulations of William Jefferson Clinton, Verso
2000 Unacknowledged Legislation: Writers in the Public Sphere, Verso
2001 The Trial of Henry Kissinger. Verso.
2001 Letters to a Young Contrarian, Basic Books
2002 Why Orwell Matters, Basic Books, ISBN 0-465-03050-5
2003 A Long Short War: The Postponed Liberation of Iraq. Plume/Penguin Group, ISBN 0-452-28498-8
2004 Love, Poverty, and War: Journeys and Essays, Thunder's Mouth, Nation Books, ISBN 1-56025-580-3
2005 Thomas Jefferson: Author of America, Eminent Lives/Atlas Books/HarperCollins Publishers, ISBN 0-06-059896-4
2007 Thomas Paine's Rights of Man: A Biography, Atlantic Monthly Press, ISBN 0-87113-955-3
2007 The Portable Atheist: Essential Readings for the Non-Believer, [Editor] Perseus Publishing. ISBN 978-0-306-81608-6

2007 God Is Not Great: How Religion Poisons Everything, Twelve/Hachette Book Group USA/Warner Books, ISBN 0-446-57980-7 / Published in the UK as God is not Great: The Case Against Religion, Atlantic Books, ISBN 978-1-84354-586-6
2008 Christopher Hitchens and His Critics: Terror, Iraq and the Left (в съавторство със Саймън Коти и Томас Кушман), New York University Press, ISBN 0-8147-1687-3
2008 Is Christianity Good for the World?—A Debate (в съавторство с Дъглас Уилсън), Canon Press, ISBN 1-59128-053-2
2010 Hitch-22: A Memoir, Twelve, ISBN 978-0-446-54033-9
2011 Arguably: Essays by Christopher Hitchens, Twelve. UK edition as Arguably: Selected Prose, Atlantic, ISBN 1-4555-0277-4 / ISBN 978-1-4555-0277-6
2012 Mortality, Twelve, ISBN 1-4555-0275-8 / ISBN 978-1-4555-0275-2. UK edition as Mortality, Atlantic Books, ISBN 1-84887-921-0 / ISBN 978-1-84887-921-8
2015 And Yet...: Essays, Simon & Schuster, ISBN 978-1-4767-7206-6

Източници

↑ Marr, Andrew. Christopher Hitchens on George Orwell // BBC. NetCharles.com, 24 юни 2002. Архивиран от оригинала на 2003-12-17. Посетен на 17 декември 2011.
↑ Hitchens, Christopher. Christopher Hitchens and his Critics. New York University Press, 2008. ISBN 0814716873. с. 264.
↑ Kroft, Steve. Outspoken and outrageous: Christopher Hitchens // CBS News, 6 март 2011. Посетен на 12 март 2011.
↑ Donaldson James, Susan. Christopher Hitchens, Author of 'God is Not Great,' Battles Cancer // ABC News, 2 юли 2010. Посетен на 11 март 2011.
↑ Ashley, Stephanie. Dialogue with civility: Religion and God // Архивиран от оригинала. Посетен на 23 март 2011.
↑ Peck, Adam. Christopher Hitchens Cancels Stony Brook Appearance, Cites Health // 7 март 2011. Посетен на 23 март 2011.
↑ Eaton, George. The New Statesman Interview: Christopher Hitchens www.newstatesman.com, 12 юли 2010. Посетен на 7 ноември 2010. Hitchens recalls in his memoir having been „invited by Bernard-Henri Levy to write an essay on political reconsiderations for his magazine La Regle du Jeu. I gave it the partly ironic title: 'Can One Be a Neoconservative?' Impatient with this, some copy editor put it on the cover as 'How I Became a Neoconservative.' Perhaps this was an instance of the Cartesian principle as opposed to the English empiricist one: it was decided that I evidently was what I apparently only thought.“